Определение № 1860 от 28.05.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1228/2021
- Вид
- Определение № 1860
- Подписан
- 28.05.2021
- В сила
- 28.05.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1860 гр. Варна , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София, с адрес: гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 3, подадени с обща жалба, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2809/03.07.2020 год., постановено по гр. дело № 19194/2018 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:
1) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София е осъдена да заплати на Е. П. Д. от с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна, ул. “Столетов“ № 11 сумата от 86 666, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпругата му Виолета Цонева Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7 , 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр. Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното и́ място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането /19.01.2017 год./ до окончателното й изплащане;
2) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София е осъдена да заплати на Е. Е. Д. от гр. Варна, бул. “Княз Борис I“ № 24, ет. 3, ап. 5 сумата от 71 666, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и́ Виолета Цонева Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7 , 20 ч. на главен път I-9 /Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното и́ място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (19.01.2017 год.) до окончателното й изплащане;
3) Многопрофилна болница за активно лечение – Варна към ВМА-София е осъдена да заплати на П. Е. Д., с адрес гр. Варна, ул. “Кирил и Методий“ № 40 сумата от 71 666, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка и́ Виолета Цонева Д., настъпила на 19.01.2017 год. в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2017г. около 7 , 20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м. след с. Приселци, станала при движение с личен автомобил по 1 обичайния път от постоянното място на живеене до работното и́ място, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането /19.01.2017 год./ до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят навежда оплаквания, че решението в атакуваните от него чаасти е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди за всеки един от тримата ищци е нарушен чл. 52 ЗЗД и присъдените обезщетения са силно завишени. Не са обсъдени всички доказателства, не са отчетени и всички относими обстоятелства по отношение на всеки един от тримата ищци. Неправилен е и изводът на съда, че в случая не е налице съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Не е съобразено, че с оглед събраните по делото доказателства относно механизма на настъпването на пътнотранспортното произшествие, причинило смъртта на Виолета Д., същото е настъпило в резултат на допусната груба небрежност от страна на починалата, която е управлявала лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост, довела до загуба на управлението му, навлизане в лентата за насрещно движещите се автомобили и невъзможността да спре безопасно – нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 1, т. 1, ЗДвП, като тежестта на нарушението на правилата за движение го квалифицира като груба небрежност и е основание за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и за намаляване на отговорността на работодателя с 90 на сто според изложеното във въззивната жалба.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от въззивника – ответник по осъдителните искове – части и за постановяване на друго, с което исковете на ищците да се отхвърлят като прекомрени и несправедливи и въззивният съд да определи по – нисък, справедлив размер на обезщетенията, след което да приложи чл. 201, ал. 2 КТ и да намали размера на обезщетенията с 90 %, както и да намали обезщетенията с размера на получената от ищците застраховка от 10 000 лева. Претендира присъждане на разноски.
В писмени отговори, подадени с общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ищци по предявените искове, чрез процесуалните си представители, оспорват жалбите, считат решението в обжалваните от ответника части за правилно и настояват да бъде потвърдено в тези части. претендират разноски.
Съдът като се запозна с делото и с въззивните жалби, констатира, че подадените с обща жалба три въззивни жалби не са надлежно администрирани – не е събрана в пълен размер дължимата държавна такса за въззивното производство. Общият размер на дължимите държавни такси съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е 4600 лева, съответно: 1733, 33 лева за жалбата срещу решението, с което е уважен иска на Е. П. Д. по чл. 200 КТ и по 1433, 33 лева за жалбите против решението, с което са уважени исковете на Екатерина Данкова и на П.Д., с оглед обстоятлството, че решението се обжалва изцяло в осъдителните части. От представените доказателства е видно, че внесената държавна такса е в размер на 3040 лева.
Изложеното налага въззивното производство да се прекрати и делото да се върне на РС-Варна за надлежно администриране на подадените жалби.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1228/2021 год. по описа на ОСВарна;
ИЗПРАЩА делото на РС-Варна за администриране на подадените въззивни жалби съобразно горните указания.
След приключване на процедурата по администриране на жалбите, делото да се върне на ОС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3