Решение № 433 от 30.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№… гр. Варна, 30.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14490 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от И.Х.П. срещу Г.*** в МВР“, с правно основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143 ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2070.40 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефицент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 10.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:

Твърди се, че през периода от 01.09.2016г. до 30.08.2019г. ищецът е полагал труд като старши полицай на длъжност оператор в ЦАС и ПВН в ГПУ Л.***при РДГП - А.***, която е на структурно подчинение към Г.***“ в МВР.

Съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител. За процесния период ищецът е полагал труд на смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. От 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1736 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1984,25 часа. Т.е. разликата от 248,25 часа следва да бъде допълнително заплатен.

Размерът е 2070,40 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

В него се сочи, че искът е неоснователен. Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР.

Сочат, че съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г. /в сила до 02.08.2016г./, часовете нощен труд са се умножавали по коеф. 0,143, но съгласно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, т.е. за периода след 02.08.2016г. не се предвижда преизчисляване на нощния труд. В чл. 187 ал. 3 от