Решение № 3922 от 24.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3922 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100511732 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20052652 от 11.08.2022 г. по гр.д. № 23635/2021 г. по описа на СРС, 82 с-в, е отхвърлен предявения от С. М. И., ЕГН **********, срещу Столична община, БУЛСТАТ *******, положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото й на собственост върху имот в гр. София, район „Слатина“, кв. „Х. Ботев“, ул. *******, представляващ ПИ с идентификатор ***, попадащ в УПИ XI-250 от кв. 27 с площ от 16 кв. м. при граници на изток с УПИ XI-250, на юг с УПИ XI-250, на запад - улица тупиг, на север УПИ XIII-248 от кв. 27, местност „Х. Ботев, на основание давностно владение, продължило повече от десет години.

В срок е подадена въззивна жалба от ищеца С. М. И. с излагане на доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС. Изложени са оплаквания и за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение съдопроизводствените правила. Поддържа, че при постановяване на решението съдът не е съобразил, че праводателят на ищцата П. У.

ООД е владял имота и по силата на чл.82 ЗС ищцата присъединява към своето владение и неговото. Поради това и искът следва да бъде уважен като основателен доколкото в производството не е установено, че собственик на имота е посоченото физическо лице – Ц.Н.И.

1

Моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на иска по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС. Претендира разноски.

В срок въззиваемата страна Столична община изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.272 ГПК настоящият състав препраща към изложените подробни мотиви от СРС като фактическите констатации по спора са установени по идентичен начин от настоящата инстанция.

С оглед доводите по въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен от С. М. И. срещу „Столична Община иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата върху имот в гр. София, район „Слатина“, кв. „Х. Ботев“, ул.

*******, представляващ ПИ с идентификатор ***, попадащ в УПИ XI-250 от кв. 27 с площ от 16 кв. м. при граници на изток с УПИ XI- 250, на юг с УПИ XI-250, на запад - улица тупиг, на север УПИ XIII-248 от кв. 27, местност „Х. Ботев.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно - т.е. фактическата власт върху вещта и държането й като 2 своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато - в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца - чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено - да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно - такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. При държането фактическата власт се упражнява за друг.

Държателят няма намерение да свои вещта.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че с нотариален акт № 31 от 30.11.2017 г. ищцата е придобила собствеността върху 300/509 ид. части от недвижим имот ПИ *** на адрес гр. София, район „Слатина“, ул. „******* от дружеството „П. У.“ ООД.

Установява се, че с нотариален акт № 125 от 22.05.2019 г. ищцата е призната за собственик по давност на 209/509 ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. *******.

Със заявление от 12.08.2019 г. ищцата е поискала одобряване на схема за имот в гр. София, ж. к. „Слатина“, кв. „Х. Ботев“, ул. „*******, за поставяне на преместваеми обекти.

Със заявление от 23.01.2020 г. ищцата е поискала уреждане на сметки по регулация за закупуване на части от общински имоти с идентификатори *** и ***.

Представено е искане за приключване на преписка по извършване на обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място ПИ с идентификатор *** с площ от 16 кв. м., находящ се в гр. София, район „Слатина“, кв. „Х. Ботев“, ул. *******.

В Заповед № 688 от 20.09.2021 г. е посочено, че ПИ с идентификатор *** е собственост на Ц.Н.И.съгласно НА № 25/1956 г. В Заповед № 689 от 20.09.2021 г. е посочено, че ПИ е идентификатор *** е общинска собственост, а ПИ с идентификатор *** е собственост на Столична община, район „Слатина“.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. А.Х., който сочи, че процесният имот винаги е бил в тези си граници и когато ищцата го закупила от юридическо лице, възстановила оградата по старите граници и премахнала сградите вътре. Излага, че юридическото лице, от което ищцата е придобила имота през 2015 г. или 2016 г. го е владяло целия без да са променяни границите и то й прехвърлило и неговото владение. След като имотът бил заснет станало ясно, че юридическкото лице е владяло много повече площ, от това. Излага, че 3 за да отговоря имотът на изискванията за УПИ, в него трябва да се включи общинска част, която е придаваема към имота, тъй като ищцата е закупила част от това УПИ от юридическо лице по нотариален акт, а другата част е придобила по обстоятелствена проверка, след като с юридическото лице й прехвърлило владението. Сочи, че поради допусната техническа грешка 16 кв. м. влизат в съответното УПИ, но по идентификатор то е по-малко. Свидетелят сочи, че ищцата владее заедно закупения имот и процесните 16 кв. м.

Настоящият състав намира, че с оглед удостовереното в издадената Заповед № 688 от 20.09.2021 г. не следва да кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която същият сочи, че ищцата упражнява фактическа власт с намерение за своене върху описания имот с площ от 16 кв.м., както и че фактическа власт с намерение за своене е упражнявал преди това върху този имот от праводателят на ищцата – дружеството „П. У.“ ООД.

Установено е, чрез събраните доказателства, че ищцата е закупил съседен на процесния имот, а установяване упражнявана фактическа власт с намерение за своене в продължение на десет години, която да е демонстрирана по отношение на всички, в т.ч. ответника и/или действителния собственик на процесния имот не е установена.

Доводите на въззивника за приложение на чл.82 ЗС съдът намира за неоснователни.

Съгласно сочената разпоредба, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. В случая обаче не се установи упражнявано владение върху имота предмет на настоящето производство с намерение за своене от ищцата и от нейния праводател.

От представената по делото скица се установява, че процесния имот е част от имот с идентификатор ***, който както е посочено в Заповед № 688 от 20.09.2021 г., е собственост на трето за делото лице - Ц.Н.И. Установява се, че процесния имот представлява реална част с площ от 16 кв.м. от УПИ XI-248 от кв.27, м.Х. Ботев, целия с площ от 1032 кв.м. собственост на трето за делото лице - Ц.Н.И.по силата на нотариален акт № 25/1956 г.

С оглед това въззивният съд приема, че при действието на ЗТСУ и на ЗУТ няма правни норми, допускащи придобиване по давност на реални части от УПИ в резултат на упражнявано владение върху реална част, когато тази реална част не отговаря на изискванията на чл. 200 във вр. с чл. 19 ЗУТ. Съгласно разпоредбите на чл. 200, ал. 1 от Закона за устройство на територията реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Според ал. 2 на чл.200 ЗУТ правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или 4 се присъединява към съседен имот. Текста възпроизвежда разпоредбите на чл. 59 ЗТСУ (отм.) в редакцията с изменението по Д.В.бр. 34/2000 г. Анализа на тези разпоредби налага извода, че законодателят придава значението на годен обект на право на собственост на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и не попадат сред изключенията, предвидени в ал. 2 на чл. 200 ЗУТ. Освен това с посочените разпоредби законодателят придава и правно значение на владението осъществено по отношение на реално определени части от поземлени имоти.

Настоящият съдебен състав намира, че процесния имот не представлява годен обект на право на собственост доколкото не отговаря на изискванията за лице и повърхност посочени в чл.19 ЗУТ и по отношение на него не е налице изключението посочено в ал. 2 на чл. 200 ЗУТ.

При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът стига до извод, че не може да се приеме, че ищцата е упражнявала фактическата власт върху процесния имот с идентификатор *** с площ от 16 кв.м. в продължение на поне десет години.

Настоящият състав счита, че не е налице обективният елемент на владението, а именно ищцата да е упражнявала явно и по несъмнен за всички начин фактическа власт върху процесния имот. Съдът намира, че по делото не се установява ищцата да е владяла процесния имот. Показанията на свидетеля Х. А.Х., че дружеството – праводател и ищцата са упражнявали фактическа власт върху имота, включен в имота, който е бил закупен от ищцата не съответстват и противоречат на представената по делото скица на имота и цитираната заповед на кмета на Столична община.

С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК - арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 150.00 лв.