Решение № 914 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100514184 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20179398/31.08.2021 г., постановено по гр. д. № 29505/2020 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД против С. П. С. и С. С. Б. искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че С. С. и С. Б. дължат разделно при квоти по ½ на „Т.С.“ Е А Д сумата от общо 2878,34 лв., от които 2469,70 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, общ. Люлин, ж.к. „*******, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2019 г. до окончателното й изплащане; 366,14 лв. представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 19.08.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 34,87 лв. – главница за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.08.2019 г. до изплащането на вземането и 7,63 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 20.04.2017 г. – 19.08.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49426/2019 по описа на СРС, ГО, 143 състав. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца: „Т.“ ООД.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно и в противоречие на действителното фактическо 1 и правно положение първоинстанционният съд е приел, че ответниците С. С. и С. Б. не са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че по делото е доказано, че С. Б. и П. С. са придобили процесния топлоснабден имот по договор за продажба от 15.04.1992 г. На 27.07.2014 г. П. С. починал и оставил като наследници С. С.а и С. С.. Сочи се, че съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент – ФЛ, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на гледане и издръжка или дарение, са длъжни да уведомят продавача в срока по чл. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Други конкретни възражения срещу първоинстанционното решение не са формулирани. Във въззивната жалба се цитират разпоредби на ЗЕ и общите условия на дружеството - въззивник. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците С. Б. и С. С., с който я оспорват. Излага се, че не е установено С. да е собственик на процесния топлоснабден имот, т.к. С. се отказал от наследството на покойния си баща. Сочи се, че макар и да е доказано, че Б. е собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент, искът срещу нея е неоснователен, т.к. не е доказано, че Б. не е осигурила достъп до имота, за да бъде извършен отчет на топломерите. Твърди се, че въззивникът и третото лице помагач не са направили опит да посетят имота, за да извършат отчет.

Поддържа се изводът на първоинстанционния съд, че след като искът не е доказан по размер, то същият следва да се отхвърли. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Трето лице – помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не е депозирал в срока по чл. 263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че ответниците С. С. и С. Б. са потребители на топлинна енергия за битови нужди, с аб. № 183590, за топлоснабден имот на адрес гр. София, п.к. 1324, общ. Люлин, ж.к. „*******, като му дължат разделно при квоти по ½ сумата от общо 2878,34 лв., от които 2469,70 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, общ. Люлин, ж.к. „*******, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2019 г. до окончателното й изплащане; 366,14 лв. представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 19.08.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 34,87 лв. – главница за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.08.2019 г. до изплащането на вземането и 7,63 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 20.04.2017 г. – 19.08.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 49426/2019 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав. Претендира установяване на вземанията му, за които е 2 постановена заповедта за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове като неоснователни. Ответникът С. твърди, че не е имал достъп до процесния топлоснабден имот, не е живял в него и не е ползвал ТЕ в него. Сочи, че индивидуалните уреди в имота не са отчитани коректно. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Евентуално, възразява срещу претенцията за лихва върху търсената сума за дялово разпределение, като твърди, че не е изпаднал в забава. Формулира въпрос за СТЕ. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответницата Б. прави възражение за недопустимост на исковата молба, т.к. нямала обичайно местопребиваване на територията на страната, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК не следвало да се издава заповед за изпълнение срещу нея. Евентуално, твърди, че не е имала достъп до процесния топлоснабден имот, не е живяла в него и не е ползвала ТЕ в него.

Сочи, че индивидуалните уреди в имота не са отчитани коректно. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Евентуално, възразява срещу претенцията за лихва върху търсената сума за дялово разпределение, като твърди, че не е изпаднала в забава. Формулира въпрос за СТЕ. Иска обезсилване на издадената заповед за изпълнение и връщане на исковата молба, а в условията на евентуалност - отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

От събраните писмени доказателства се установява, че С. Б. и П. С., последният починал на 27.7.2014 г., са закупили от Общински народен съвет „Люлин“ – София, по реда на Наредбата за държавните имоти, апартамент № 109 с административен адрес – гр. София, общ. Люлин, ж.к. *******. По делото не е установено купувачите да са били в брак към датата на закупуване на имота. Видно от приложеното по делото удостоврение за наследници, П. С. е оставил за наследници дъщеря си С. П.на С.а и сина си С.

П. С.. На 21.01.2015 г. в особената книга при Софийския районен съд е вписан отказа от наследство на ответника С. С. от наследството останало след смъртта на неговия баща П. С.. На 06.02.2015 г. С. П.на С.а дарила на майка си С. Б. ½ ид. част от апартамент № 109 с административен адрес гр. София, общ. Люлин, ж.к. *******.

На 23.09.2002 г. е подписан договор № 143 между ЕС в гр. София, общ.

Люлин, ж.к. ******* и „Т.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.

Съгласно заключенията по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза за имота е начислявана топлинна енергия и са издадени 3 общи фактури за отопление и подгряване на вода на С. П. С. – аб.

№ 183590 и ид. № 150408, както следва: - Обща фактура № 0081924405, която обхваща периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. на стойност 1267,59 лв. с вкл.

ДДС; Обща фактура № 0081924404, която обхваща периода 01.04.2017 г. до 06.04.2017 г. и от 07.04.2017 до 30.04.2017 г. на обща стойност 43,23 лв. с вкл.

ДДС и Обща фактура № 0096691297, която обхваща периода 01.05.2017 до 30.04.2018 г. на стойност 1158,98 лв. с вкл. ДДС, като общата стойност на фактурите е 2469,70 лева. За периода от 01.05.2016 г. до 27.08.2016 г.

3 начислените суми за доставена топлинна енергия до процесния апартамент е в размер на общо 191,37 лв.

Установява се, че в процесния период ищецът е начислявал суми за доставяна топлинна енергия при съобразяване на Общи условия за продажба на топлинна енергия, такива по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно който продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София. За процесния период и по отношение на ответниците са действали и са били в сила Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г, както и Общи условия, влезли в сила от 11.07.2016 г.

Първоинстанционният съд е приел, че С. С. Б. е придобила собствеността върху имота и съответно е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Въпреки това съдът е отхвърлил исковата претенция, тъй като ищецът не е доказал количествата топлинна енергия за процесния период. По смисъла на общите условия, посочени по-горе, за да се използва начисляването на топлинна енергия на база „служебен отчет“ се следва да потребителя клиент да се изпратят известия и съответно протоколът за неосигурен достъп да е съставен от служител на доставчика и двама свидетели. В случая ищецът не е доказал изпълнен този сложен фактически състав, който да дава основание на ищеца да начислява топлинна енергия при количества 140 литра на денонощие на база един потребител, което е сторено в казуса. Съдът е приел, че е в невъзможност да определи цената на доставената топлинна енергия по правилото на чл. 162 ГПК, тъй като за част от процесния период в имота са били затапени 3 броя от радиаторите.

По отношение на ответника С. С. с оглед на доказания отказ от наследство, вписан преди претендирания от ищеца период на доставка на топлинна енергия се следва, че този ответник няма качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и за него не е налице валидно облигационно правоотношение, по което същият да има задължение за плащането на цена на доставена до имота – апартамент № 109 топлинна енергия. За този ответник исковата претенция не е доказана по основание в частта на твърдяната облигационна връзка и подлежи на отхвърляне.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично 4 задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За да бъде основателен предявения иск, ищецът следва да докаже, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение през процесния период, както и че той е изпълнил задължението си по него да достави в топлоснабдения имот претендираното количество топлинна енергия.