Решение № 23 от 23.04.2026, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Средец, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20252170100590 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано пред Районен съд – гр. Средец по предявена искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев, действащо чрез юрисконсулт Е.А., срещу Х. И. Я., с ЕГН:

**********, с адрес: с. Средец, *******, с искове при условията първоначално обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу ответника било образувано ч. гр. д. № 376/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Средец. Против длъжника била издадена Заповед № 187 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА

ДОКУМЕНТ по чл. 417 ГПК, за следните суми сумата от 14801,00 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL1083331/26.05.2020г., сумата от 1500,68 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.05.2021г. до 11.05.2022г., сумата от 800,17лв. - мораторна лихва за периода от 15.04.2021г. от 10.07.2022г., сумата от 108,00лв. -такси за периода от 19.04.2021г. до 10.07.2022г. сумата от 84,00лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 06.06.2022г. до 10.07.2022г. ведно със законната 1 лихва върху главницата, начиная от 25.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно-деловодни разноски: 345,88 лева - платена държавна такса, както и 914,82 лева - адвокатско възнаграждение.

Ангажирани са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от ответника. Съдебните книжа за редовно връчени, чрез работодател.

Ищецът ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява и процесуален представител. Постъпило е становище, с което се поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Прави се искане при наличие на предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1 от ГПК, да се постанови неприсъствено решение.

Ответникът Х. И. Я., редовно призован не се явява, не се представлява, не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

От доказателствата по делото се установява следното:

На 26.05.2020 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749 и Х. И. Я., ЕГН: ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер FL1083331 /наричан по-долу Договор за кредит/. По силата на договора, кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 16 512,00 лева, а последният се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и такси, в сроковете и при условията на договора. Разрешеният кредит е отпуснат по сметка на кредитополучателя в банката, посочена в чл. 2, ал. 1, а съгласно чл. 3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, както следва: - За първите дванадесет месеца от срока за издължаване на кредита – фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 6.600 %; - От тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита – променлив лихвен процент, в размер на 6.600 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент (РЛП), плюс фиксирана договорна надбавка. За РЛП по договора се използва референтният лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал. 2 и следващите.

Референтният лихвен процент ПРАЙМ се определя съгласно Методологията на Банката, представляваща Приложение № 1 към договора за кредит.

Съгласно чл. 3, ал. 8 от договора, ГПР по отпуснатия кредит е 11,36 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 21 382,91 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Допусканията, взети предвид при изчисление на ГПР са посочени в чл. 3, ал. 9. Кредитополучателят се ползва от преференциални лихвени условия, при наличието на условията, посочени в чл.

3, ал. 10 от договора, като преференциалните лихвени условия са отразени в размера на приложимата годишна лихва по чл. 3, ал. 1 на договора.

Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат на съответната падежна дата от месеца, посочена в погасителния план.

2

Уговорено е кредитът да се издължава с анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план – неразделна част от договора. Страните са договорили в чл.

9, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми, в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерския съвет.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща и такси, надлежно описани в договора за кредит. Претендираната от ищеца сума в общ размер на 108,00 лева – такси по договора, представлява сбор от следните суми за такси: - 12 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, на обща стойност 42,00 лв., начислени съгласно чл. 5, т.

2 от договора; - 7 бр. такси на обща стойност 66,00 лева, начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от договора. Кредитодателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е изпълнил своето задължение и е отпуснал кредита, който е усвоен от кредитополучателя, по указания в договора начин.

Признава се, че първоначално кредитополучателят е погасявал задълженията си, но впоследствие е преустановил плащанията, като е допуснал просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от 15.04.2021г. за главница и от 15.05.2021 г. за лихва. С оглед на формираното просрочие и на основание чл. 14 от договора, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем с покана, връчена чрез ЧСИ Ивелина Божилова, № 800 на КЧСИ, която е надлежно връчена на 11.05.2022 г. на майката на задълженото лице – А.Р Я.а. Във връзка с връчването на поканата Банката е извършила разходи в размер на 84,00 лева, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от ТЗ. Сумите са действително заплати, като към заявлението по чл. 417 ГПК са приложени доказателства, удостоверяващи извършените плащания към ЧСИ Божилова. Предвид факта, че по процесния договор са останали дължими и неизплатени суми, Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист за дължимите й суми. Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 376/2022 г. по описа на РС - Средец, ГО, III състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, във връзка с което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Страни по заповедното производство са „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на заявител и Х. И. Я., в качеството на длъжник. След образуване на заповедното производство, вземането предмет на същото е прехвърлено от заявителя, в качеството му на цедент на доверителя ми „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в качеството му на цесионер по силата на Договор за цесия от 18.12.2024г. Ищец по настоящия иск се явява правоприемникацесионер, което е допустимо съобразно разясненията дадени в т.10б от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013

Г., ОСГТК НА ВКС. Към искова молба са приложени доказателства относно 3 настъпилото частно правоприемство, а именно – договор за цесия от 18.12.2024г., извлечение от Приложение №1 към договора за цесия относно вземането спрямо ответника, потвърждение за извършената цесия и пълномощно от цедента, съгласно което доверителят ми е упълномощен с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му.

Установено е, че до настоящия момент, ответникът не е възстановил отнетата вещ, нито е заплатил нейната левова равностойност.

Предявеният иск е допустим.

Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на присъдено нещо.

Препис от Исковата молба е редовно връчена съпругата на ответника А.А. Я.а на 14.01.2026 г., със задължение да предаде. В разпореждането за размяна на книжа изрично е вписано, че, при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане № 31 от 12.01.2026 г., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл. 131 от ГПК/, които са получени от ответника. Призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 от ГПК/, ведно с Определение № 63 от 20.02.2026 г. по чл. 140 от ГПК, връчено на 21.02.2026 г., на съпругата на ответника: А.А. Я.а със задължение да предаде.

В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, са направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай, всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.

С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

4

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство, следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство, с осъдителен диспозитив.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 176,85 евро – държавна такса и 467,74 евро – адвокатско възнаграждение, или общо 644,59 евро, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се държавна такса в размер на 233,24 евро, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро възнаграждение за настоящото исково производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Така ответникът, следва да заплати разноски за настоящото производство в общ размер на 335,50 евро.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред тази инстанция и за заповедното производство по ч. гр. д. № 376/2022 г. на Районен съд – гр. Средец в общ размер на 980,09 евро.