Решение № 44 от 11.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Перник, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

Членове:

БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221700600337 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на частния тъжител Е. В. М. срещу постановена на 21.06.2021 г. присъда № 24 по НЧХД № 1660/2021 г. на Пернишки районен съд, с която подсъдимата Д. М. П. е призната за невиновна в това, че на ***, в гр. ***, в съдебна зала в Районен съд - ***, в съдебно заседание по гр. дело № *** по описа на РС - ***, публично /в присъствието на М.С. - председател на съдебния състав, Р.А. - секретар-протоколист; К.К.З. - представляващ ищеца - *** и адвокат Г.М./, приписала на Е. В. М. престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК с израза „..а освен това е използвал и служебния автомобил на ОП - ***, за да се яви днес тук, съответно видяхме и шофьора“, а именно, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - ******** - *** е превишил властта си, като в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, е използвал служебния автомобил на Окръжна прокуратура - *** и шофьор за лични цели, за да си набави облага - да се яви /без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр. д. № *** по описа на РС - *** в Съдебната палата, гр. ***, от което са настъпили значителни вредни последици, а именно сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и намаляване доверието на обществото във функционирането на съдебната система, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал за извършено престъпление по реда на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Районният съд е отхвърлил и предявения пред него граждански иск за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

1

На осн. чл. 190, ал. 1 от НК, М. бил осъден да заплати на П. сумата в размер на 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановената присъда жалбоподателят Е. М. с въззивна жалба и допълнително писмено изложение към нея атакува акта в цялост, като незаконосъобразен. Акцентира се върху събраните доказателства досежно позорящите и клеветнически факти, твърдяни от подсъдимата Д. П.. Твърди, че съдът не е обсъдил точно и задълбочено събраните по делото доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност, което е довело до достигането на неправилни изводи от съда и постановяване на неправилен съдебен акт. Допълва, че първата инстанция в мотивите си почти изцяло е възприела защитната теза за несъставомерност на процесното деяние, като не е изложил подробни съображения защо възприема едни доказателствени източници, а отхвърля други. Въз основа на изложеното във въззивната жалба и допълнително писмено изложение към нея се иска отмяна на оправдателния диспозитив, налагане на справедливо наказание и уважаване на гражданския иск до предявения размер. В условията на алтернативност се прави искане за връщане на делото на друг състав на първостепенния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнителното становище по подробни доводи се отбелязва, че при постановяване на оправдателната присъдата, Районен съд гр. Перник не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, което е довело до постановяване на неправилна присъда.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав жалбоподателят се явява лично. Изразява становище, че поддържа изложеното с въззивната жалбата и допълнителното изложение към нея на посочените основания. Твърди, че при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати множество нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказва, че Д. П. е извършила престъплението в което е обвинена. Моли за отмяна на оправдателната присъда, като П. бъде призната за виновна и й бъде наложено наказание. Моли същата да бъде осъдена да заплати на М. сумата в размер на 5000 лева по предявения от него граждански иск, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.

В заседанието пред въззивната инстанция, подсъдимата редовно призована не се явява и се представлява от редовно упълномощен защитник - адв. Д.. Защитникът моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на Пернишкия районен съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Излага подробни аргументи в тази насока в предоставени писмени бележки. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл. 314 ал. 1 от НПК констатира, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.

От установеното става ясно по несъмнен начин, че на *** от 10.30 часа се провело първо съдебно заседание по НОХД № *** с ищец ***, представлявано от свидетеля К.З., и с ответник - частния тъжител в настоящото производство Е. М..

Пълномощник на ищеца по гражданското дело била адв. Д. П. – подсъдима в настоящото производство, а на ответника - адв. Г.М.. Делото пред Районен съд гр. *** 2 било образувано по възникнал спор по повод цената на извършен ремонт от З. на автомобил на тъжителя М.. Непосредствено преди съдебното заседание да се проведе, клиентът на подсъдимата – К.З. изразил своите силни притеснения, относно безпристрастното разглеждане на делото, воден от обстоятелството, че ответната страна – Е. М. е *** в *** и познава всички магистрати и съдебни служители, работещи в Районен съд ***. Тези му притеснения се засилили след като видял как докато чакат да влезнат в съдебната зала М. се поздравил с много от хората, работещи в съдебната палата и всички демонстрирали уважение спрямо него, като един от тях бил шофьорът на Окръжна прокуратура – ***. К.З. настоял пред своя адвокат – Д. П., същата да поиска отвод на председателя на съда, като в началото същата намирала опасенията на З. за безпочвени, но след като видяла отношението на работещите в съдебната палата към М. склонила, че опасенията на доверителя й са оправдани.

Веднага след даване ход на делото адвокат П. поискала отвод на председателя на съда, като мотивирала искането си със заеманата от ответника длъжност и като допълнила, че им е известно, че Е. М. е *** към ОП - *** и има ранг на ***. Защитникът на ответната страна изразил становище за неоснователност на искането за отвод, сочейки, че М. няма никакви административни, институционални или други отношения с районните съдии и това не би трябвало да е повод за отвод на съда.

Защитната теза на адвокат М. довела до допълване на мотивите по искането за отвод от страна на П., която отбелязала, че докато чакали пред съда станали свидетели на проявяваното към М. отношение от съдии и служители, като добавила и чутото малко по - рано предположение относно ползване служебния автомобил на ОП – *** от Е. М. и че същият се е придвижил с него за участие в съдебното заседание. Посочила и обстоятелството, че са видели шофьора на Окръжна прокуратура – гр. ***, с който М. си говорел. В протокола от съдебното заседание изказването й било отразено по следния начин: „... а за нас днес отново - просто чакайки пред вратите на съда, видяхме как се поздравява ответникът с всички влизащи в сградата съдии и служители, които минаха, а освен това е използвал и служебния автомобил на Окръжна прокуратура - ***, за да се яви днес тук, съответно видяхме и шофьора“.

Казаното инициирало съдебното производство пред Районен съд гр. Перник, тъй като тъжителят се почувствал засегнат от изреченото от подсъдимата, като приел, че с казаното същата му приписва престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - *** към Окръжна прокуратура - *** е превишил властта си, като в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл.

9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, е използвал служебния автомобил на Окръжна прокуратура - *** и шофьор за лични цели, за да си набави облага - да се яви /без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр. д. № *** по описа на Районен съд - *** в Съдебната палата, гр. ***, от което са настъпили значителни вредни последици - сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и намаляване доверието на обществото във функционирането на съдебната система“.

Твърди се, че клеветата е извършена в присъствие на тъжителя чрез устно изказване на подсъдимата в съдебно заседание, проведено на *** по гр. дело № *** по описа на Районен съд - ***, което довело до осъществяване признаците на деяние по чл.148, ал.1, т.1 от НК.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, правилно приета за доказана от районния съд в мотивите към обжалваната присъда, категорично се установява, че стореното от Д. П. не съставлява престъпление. За да направи този извод, съдът е съобразил всички събрани доказателства - гласни и писмени, разгледани по отделно и в съвкупност. Първоинстационният съд е изложил подробни мотиви защо стореното не е съставомерно нито като престъпление клевета, нито като обида. В изказването на П.

3 липсват твърдения за конкретно извършено от тъжителя престъпление, включително това, което М. е счел, че му е приписано. Налице е липсата и на позорни обстоятелства. Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията досежно несъставомерността на стореното от подсъдимата като престъпление чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 и т. 2, пр. 2 вр. чл. 147, ал. 1- клевета, нанесена публично. Макар и действително да са изречени публично в съдебно заседание от П., мотивирайки молбата за отвод на председателя на съда по НОХД № -*** по описа на Районен съд гр. ***, /в качеството й на процесуален представител на К.З./, в тях не се съдържа нищо унизително или уронващо честта и достойнството на М. и не му е приписано престъпление, което не е извършил, а именно престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - *** към Окръжна прокуратура - *** е превишил властта си, като в нарушение на чл. 8, ал.

1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, е използвал служебния автомобил на Окръжна прокуратура - *** и шофьор за лични цели, за да си набави облага - да се яви /без да заплаща разходите/ в съдебно заседание по гр. д. № *** по описа на Районен съд - *** в Съдебната палата, гр. ***, от което са настъпили значителни вредни последици - сериозно накърняване авторитета на прокуратурата и намаляване доверието на обществото във функционирането на съдебната система.

Районният съд е развил и подробни съображения защо счита, че стореното от П. не съставлява и престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147 ал.1 от НК клевета, нанесена публично, които също се приемат изцяло от въззивната инстанция.

Безспорно, с твърдяното в частната тъжба не се сочат, а и от събраните доказателства не се установява П. да е разгласила позорящи М. обстоятелства, които да накърняват доброто му име в обществото. Досежно обвиненията за клевета, първоинстанционният съд правилно е приел, че липсва елемент от субективната страна на състава на престъплението - изискуемият от закона пряк умисъл.

Съдебната практика е константна по отношение на законодателното „изискване", обективирано в диспозицията на правната норма, а именно разгласените обстоятелства да бъдат обективно позорни - недостойни от гледна точка на общоприетите разбирания на обществото, господстващите морални норми, които трябва да са от характер да предизвикат еднозначна обществена негативна оценка.