Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 03.07.2023, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 174/2022
Вид
Решение № 37
Подписан
03.07.2023
В сила
25.07.2023
Състав
Сона Вахе Гарабедян

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Чепеларе, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Сона Гарабедян при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20225450100174 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. К. Щ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

”***********” № ** против И. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. "*******" № *, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК, съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 1, дело № 336/1997г. на съдия при РС - Чепеларе С.Д., К.В. П., ЕГН: ********** и П.И.П., ЕГН: ********** са дарили на децата си В.К. П., ЕГН: **********, В. К. Щ., ЕГН:

********** и И. К. П., ЕГН: **********, следния техен недвижим имот, а именно:

На дъщеря си В. К. Щ. са дарили 1/3 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел VIII-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, като имота участва в парцела с 790 кв.м. и парцела е с неуредени регулационни сметки, при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., с правото да ползва заедно с останалите съсобственици общо незастроеното място около постройките, наречено двор и от градината частта към северната граница от около 100 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от новата жилищна сграда, със застроена площ от 109 кв.м., с правото да ползва спалнята, детската стая и килера, с общо ползване на банята и тоалетната и коридора и с общо ползване на терасата, на която се излиза от хола и детската стая с брат си В.К. П., ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на тази жилищна сграда, с правото да ползва механата в избата.

На сина си И. К. П. са дарили 1/3 ид.ч. от застроеното и незастроено дворно място, цялото с площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел VIII-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, като имота участва в парцела с 790 кв.м. и парцела е с неуредени регулационни сметки, при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., с правото да ползва заедно с останалите съсобственици общо незастроеното място около постройките, наречено двор и от градината, мястото между И. и В., с площ от около 80 кв.м., с правото да надстрои тавана и да го преустрои в жилище на новата жилищна сграда, със застроена площ от 109 кв.м., по утвърдена виза и проект, с правото да ползва от избата на тази жилищна сграда 1 помещението в северозападния край и двете недовършени помещения от същата изба, който до смъртта на дарителите ще се ползва от тях, като самостоятелно му е дарена и стопанската сграда, застроена в имота.

На сина си В.К.П. са дарили 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място, цялото с площ от 813 кв.м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел VIII-*** в кв. ** по плана на град Чепеларе, като имота участва в парцела с 790 кв.м. и парцела е с неуредени регулационни сметки, при граници: улица, Л.Т.Л., М.Т., В.Т., Н.Х., К.Н. К., П.Н. К., Н.М. К., Т.И.З. и В.В. Ш., заедно с 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от построената в този парцел жилищна сграда, с площ от 109 кв.м., с право да ползва хола, кухнята с терасата към нея, с общо ползване на банята и тоалетната, коридора и терасата, на която се излиза от хола и от детската стая, заедно със сестра си В. К. Щ., ведно с 1/4ид.ч. от общите части на тази жилищна сграда с правото да ползва помещението до механата в избата, дарили му също така цялата стара жилищна сграда, застроена в имота, с правото да ползва от дворното място с останалите съсобственици, незастроено място около постройките, което се нарича двор и от градината частта на изток от старата къща, явяваща се продължение на ширината, с площ от около 40 кв.м. Твърди се, че на основание посочения нотариален акт ищецът Щ., ответникът И. П. и брат им В.П. били съсобственици на поземления имот, всеки един от тях притежаващ по 1/3 ид.ч.

Сочи се, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 66, том 2, рег.№ 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д., рег. № *** в НК, вписан с дв.вх.рег.№ 545, вх.рег.№ 550/05.09.2018 г., акт 84, том 2, дело № 269/2018 г. по описа на АВ, CB -Чепеларе, И. К. П. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 80371.241.***, с площ от 828 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10м.), с административен адрес: област Смолян, община Чепеларе, град Чепеларе, п.к. 4850, ул.“*******“ № *, при съседни имоти с идентификатори:

80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***,

80371.241.*** и 80371.241.***, по данни от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чепеларе, одобрени със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. София.

Ищецът твърди, че двата описани в исковата молба имота - този по нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1997 г. - дворно място застроено и незастроено с площ от 813 кв.м. и този по нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка от 2018 г. - ПИ с идентификатор 80371.241.*** с площ от 828 кв.м. са идентични.

Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 66, том 2, рег.

№ 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д. невярно удостоверявал обстоятелството, че И.

П. е придобил поземления имот, описан в него, по давност, защото ако той е ползвал поземления имот, се явявал държател на идеалните части на съсобствениците си и владеел само своите идеални части. Заявява, че изрично оспорва доказателствената сила на нотариалния акт. Снабдявайки се с нотариален акт за собственост на поземления имот, ответникът оспорвал правата на ищеца и това пораждало правния интерес на ищеца да предяви иска за защита на правото си на собственост, съединен с иск за отмяна на нотариалния акт до размер на неговата 1/3 ид.ч. от поземления имот.

Констативният нотариален акт подлежал на обезсилване на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Предвид горното моли съда да постанови решение, с което:

1.Да признае за установено по отношение на ответника И. П., че ищецът В. Щ. е собственик на 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.***, с площ от 828 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), с адрес: град Ч., ул.“*******“ № *, при съседни имоти с идентификатори 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.***, 80371.241.*** и 80371.241.***;

2.Да обезсили за 1/3 ид.ч. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по 2 давност № 66, том 2, рег. № 2206, дело № 256/2018 г. на нотариус Х.Д., рег. № *** в НК, вписан с дв.вх.рег. № 545, вх.рег.№ 550/05.09.2018 г., акт 84, том 2, дело № 269/2018 г. по описа на АВ, СВ-Чепеларе. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че е вярно, че с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, т. I, дело № 336/1997 г. по описа на ЧРС П.П. и К.П. са дарили по 1/3 ид.ч. от имот пл. № ***, за който е отреден Парцел VIII - ***, кв. ** по плана на гр.Чепеларе, на ответника, на ищеца и на брат им В.К. П.. Твърди обаче, че след сключване на договора за дарение нито ищецът, нито В.П. са започнали да упражняват правомощията си на собственици, че същите изобщо не са осъществявали владение върху процесния имот, считано от датата, на която им е прехвърлена собствеността. Ищецът идвала много рядко дори в жилищния имот. Тя се омъжила и напуснала гр. Чепеларе около 1975 г., като първо заживяла със съпруга си в гр. Р., а после се установила в гр. С,. И тогава и след прехвърлянето на имота през 1997 г., ищецът е идвала в гр. Чепеларе 2-3 пъти в годината, на гости на родителите им, като дори не оставала да преспива в дома им. След смъртта на баща им К.П. през **** г. и на майка им П.П. през **** г., ищецът започнала да посещава нейните две стаи в жилищния имот още по-рядко - 12 пъти в годината, без да остава да преспива. Ищецът никога и за нищо не е използвала дворното място, но за сметка на това била наясно със собственическите претенции на ответника към него, изразявани и чрез всички подобрения, които извършил в имота през годините. Твърди, че след сключване на договора за дарение, ответникът установил владение върху целия поземлен имот и започнал да упражнява такова, непрекъснато и несмущавано от никого, до датата на която бил признат за собственик по давност от Нотариус Х.Д. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 84 т. II дело № 269/2018 г. по описа на СВ. Фактическата власт върху имота осъществявал с намерение за своене, което демонстрирал и манифестирал пред ищеца, брат им и третите лица, като от 1997 г. до настоящия момент, на това владение не се е противопоставял никой, в това число ищецът. Владението осъществявал, чрез използване на дворното място съгласно предназначението му, в началото за засаждане на земеделски култури, а след като започнал да стопанисва и да функционира семейният му хотел "*****", също застроен върху процесния имот, облагородил дворното място за отдих на туристите и семейството му, като в тази връзка направил значителни по размер капиталовложения. Заменил старите плетове от железни мрежи с масивни огради на имота с височина 2.20 м., за което било издадено Разрешение за строеж № 14/19.03.1998 г. и Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж № 5/11.05.1998 г. Оградата била осветена, били поставени и цветарници по нея. Изградил подпорни стени от бетон на изток с височина около 3 метра и на запад от суха зидария. Подменил старите прогнили врати към дворното място с нови големи, масивни врати в битов стил. Направил вертикална планировка на целия терен, заравнил го, направил върху част от него градинки с цветя и райграс. Направил дворното място на две нива, като между двете нива изградил стълбище. Изградил пътеки с плочи. Голяма част от подобренията, в това число озеленяването на терена, извършил по проект BUL 00/006 "Красива България", което било видно от представеното Споразумение от 26.07.2001 г.

Всички тези подобрения на дворното място, извършвал със съзнанието на собственик, явно и необезпокоявано и това било известно на ищеца. Подобренията правил на етапи в периода от 1998 г. до 2001 г., а след като ги направил, поддържал тези подобрения и дворното място като цяло, така че то да бъде във вида, в който е днес. Твърди, че през всички тези години ищецът никога не се интересувала от дворното място и въпреки че знаела, че ответникът го ползва и поддържа като свое, не е изразила никакви претенции. Правното основание на което страните са придобили собствеността върху поземления имот през 1997 г. не предполагало съвладение, поради което не било вярно, че през всички години ответникът е осъществявал владение на своите идеални части и държане по отношение на тези на ищеца.

3

В случая следвало да се приложи презумпцията по чл. 69 ЗС и да се приеме, че владението върху дворното място ответникът е осъществявал за себе си, тъй като липсвало друго основание, на което да е установил фактическа власт върху целия имот, и придобивното основание - едно и също за ответника и ищцата, не предполагало съвладение между тях. С оглед всичко гореизложено моли да бъде прието, че ответникът е придобил правото на собственост върху 2/3 ид.ч. /в това число частта на ищеца/ от Поземлен имот с идентификатор № 80371.241.*** на основание давностно владение, осъществявано от него необезпокоявано и непрекъснато в необходимия 10-годишен период /от 03.06.1997 г. до настоящия момент/, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поради това моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.