Решение № 148 от 01.09.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр.Мадан, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100243 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от В. Д. Л. против „******” **, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде признато за установено в отношенията между „***** ** , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „*****” № ***, и В. Д. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. ****** №* вх.* ап.**, че Договор за потребителски кредит № ********, е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между В. Д. Л. като кредитополучател и „*******” **, като кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ******при следните параметри след превалутирането му в евро: 1. Размер на кредита: 357,90 евро; 2. Брой вноски: 24 месеца; 3. Размер на погасителна вноска: 53,66 евро; 4. Обща сума за връщане: 1287,84 евро. Ищцата не разполагала с екземпляр от договора и не можела да посочи конкретните параметри, записани като договорни условия в него, но с пресмятания чрез онлайн калкулатор се установявало, че при предоставен заем в размер на 357,90 евро, който трябва да се издължи чрез 24 месечни погасителни вноски в размер на 53,66 евро всяка, с обща сума за връщане 1287,84 евро, годишният лихвен процент - ГЛП възлизал на 170,30 %, а годишният процент на разходите - ГПР - на 391,61%. Отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадали под правната регламентация на Закона за потребителския кредит.

Посочва, че в чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на 1 улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди се, че при сключването на Договор за потребителски кредит № 1405194 от 30.06.2025г. е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото са посочени размери на ГЛП и ГПР, които не отговарят на действителните такива. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Твърди се също, че действителният размер на ГПР, изчислен чрез горепосочените параметри на кредита, се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като дори е 10 пъти по-висок, което означава, че при изчисляването му преди посочването му в договора за потребителски кредит, не са взети предвид всички разходи, които кредитополучателят ще направи за погасяването му.

Сочи се, че съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

Сочи се също, че според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, ищецът счита , че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че липсата на всяко едно от тези императивни 2 изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване, като сочи, че с Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело № C-714/22 е постановено, че 2) Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В случая не е ясно как е посочено в процесния договор формирането на ГПР. Съдържанието на ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, които на свой ред в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК законодателят е дефинирал като „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит…“. Осигуряването на предварителна информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, е от основно значение за потребителя, като това е така, защото от една страна потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо кредитора, както от гледна точка на способността му да преговаря, така и от степента му на информираност. Това го принуждава да приеме условия, установени предварително от кредитора, без да може да повлиява на съдържанието им, цитира - (в този смисъл решения по дела С377/14, С-32/14, С-34/13 и С226/12).

Твърди, че в разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се съдържа гаранцията за определяне на годишния процент на разходите по кредита като част от договора, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, което е нарушение на чл.14 ЗПК, поради което договора е недействителен и се дължи само чистата главница.

Твърди също, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му, поради което счита, че договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК.

Сочи, че в случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 ищцата счита, че целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

3

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „*********“ **, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Възразява срещу твърденията, че договорът и отделните му клаузи са недействителни. Евентуално, се позовава на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Оспорва твърденията за недействителност по смисъла на ЗПК.

Посочва, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и тези на ЗПФУР.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата договора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още преди сключване на договора, без да е обвързан с отделни клаузи, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори с ответното дружество, като наличието на множество договори опровергава твърденията на ищеца в следния смисъл: По отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави, ответникът сочи, че в случая вместо да упражни по реда на чл. 29 ЗПК, кредитополучателят по своя инициатива е сключил други договори, като при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията. От тази фактическа постановка ставало ясно, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност и връщане на платените суми, което е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, като ответникът счита, че ако целта не беше такава, то потребителят щеше да се откаже още от първия договор и не би сключил още договори, в който случай щеше да върне само чистата стойност на кредита на кредитора си.

Твърди също, че при наличие на множество договори между страните не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.

4

Още при сключване на първия договор потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително. Впоследствие е сключил още множество договори, поради което в случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях, като цитира - Така Решение № 3515 от 18.04.2022 г. на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Решение № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д. № 13847/2018 г. и цитираната в него т. 57 от Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по дело C-186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Romвneasca SA). Ответникът възразява срещу искането по чл.