Решение № 242 от 11.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. ***, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110101249 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. П. М. против Етажна собственост, находяща се в гр. ***, ул. „***” № 35, Вх. Б, с която се иска отмяна на всички решения, взети на проведеното на 12.3.2024 г. общо събрание на етажната собственост.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, намираща се на адрес гр. ***, ул. „***” № 35, Вх. Б, както и че на 12.3.2024 г. е проведено общо събрание на етажната собственост.

Счита, че събранието не е свикано и проведено в съответствие с изискванията на ЗУЕС, поради което взетите на него решения са незаконосъобразни. На първо място, счита, че И. Г. А. не е легитимирана да свика провеждане на общо събрание на етажната собственост, тъй като мандатът на същата е изтекъл през 2023 г. На второ място, счита, че не е спазен редът за свикване на събранието, установен в чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС, като в поканата за същото не са упоменати задължителни реквизити. На следващо място, сочи, че не са спазени исканията на чл. 16 от ЗУЕС, както и че са налице редица нарушения при изготвянето на протокола, проведеното обсъждане на въпросите от дневния ред, гласуването им и отбелязването на тези действия в протокола за събранието. Твърди, че в решението по т. 3 от протокола не са упоменати размерите на месечната такса и таксата за асансьор, как се формира същата и какво ще бъде нейното разпределение; че решението по т. 4 от 1 дневния ред е в противоречие с разпоредбите на закона, тъй като месечните такси следва да се събират от управителя на ЕС срещу съответния документ.

В законоустановения срок ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че твърденията за допуснати нарушения, обуславящи незаконосъобразността на събранието, са неверни. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС управителният съвет /управителят/ продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет /управител/, поради което макар и с изтекъл мандат, И. А. не само е имала право, но и е била длъжна да упражнява функциите на управител до избирането на нов такъв, в т.ч. е имала право да свика общо събрание. Твърди, че поканата за свикване на събранието съдържа всички необходими реквизити и че не са налице твърдените нарушения на чл. 16 от ЗУЕС. Обръща внимание, че въпросът за размера на таксите е решен с решения от 7.11.2007 г. и от 25.2.2022 г. и че същият не е бил предмет на обсъждане на проведеното на 12.03.2024 г. общо събрание. Сочи, че протоколът от общото събрание е поставен на видно и общодостъпно място /на входа на сградата/, а не само съобщение за поставянето му, както изисква чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, както и че въпреки това, след искане на ищцата управителят на етажната собственост още в дена, в който е получил искането, е изпратил копие от протокола.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск, а процесуалният представител на ответника – заявеното оспорване.

Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е собственик на апартамент № 14, находящ се в жилищна сграда на адрес: гр. ***, ул. „***” № 35, Вх. Б, ет. 4.

От приложения препис от протокол от общо събрание се установява, че на 12.3.2024 г. е проведено събрание на етажната собственост, на което са взети решенията, чиято отмяна се иска.

На първо място, следва да се има предвид, че при предявен иск по чл. 40, 2 ал. 1 ЗУЕС преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания /така Решение № 58/25.3.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о./. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. А възраженията на ищцата са следните: 1/ нарушения във връзка със свикване на общото събрание; 2/ нарушения на чл.

16 от ЗУЕС при провеждане на общото събрание; 3/ нарушения при изготвянето на протокола; 4/ нарушения при взимане на решенията по т. 3-та и 4-та.

Според представения препис от протокола за общо събрание /л. 18-20/, събранието е започнало в 19:10 часа, като в посочения час са се явили 12 лица, формиращи 53.43 % идеални части от общите части на етажната собственост.

Общото събрание е открито при обявения в поканата дневен ред, като същото е председателствано от И. Г. А. – управител на ЕС, а за протоколчик е избрана Анна Цветанова Павлова. На събранието са приети следните решения: по т. 1/ общото събрание гласува за управител да бъде избрана И. Г. А.; по т. 2/ общото събрание гласува за контрольор да бъде избрана Йорданка К.

Атанасова; по т. 3/ общото събрание гласува собствениците да се редуват всеки месец за събиране на такси вход и асансьор, както и да се почистят от вещи мазата и терасите.

Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като молбата за това се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 . В случая се установява, че съобщението за изготвения протокол от общото събрание е поставено на информационното табло на Вх. „Б“ от жилищната сграда на 19.3.2024 г., като исковата молба е входирана на 15.4.2024 г., поради което съдът приема, че искът е предявен в законоустановения 30-дневен срок и е допустим.

Разпоредбата на чл. 12 ЗУЕС посочва по чия инициатива може да се свика 3 общо събрание, а тази на следващия чл. 13 предвижда, че общото събрание се свиква чрез покана, която се връчва най-малко седем дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - най-малко 24 часа преди това, като поканата се поставя и на видно място в етажната собственост. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол.

В случая събранието е свикано от управителя на етажната собственост, който макар и с изтекъл мандат има това правомощие до избирането на нов управител /чл. 21, ал. 2 ЗУЕС/, като възражението на ищцата в този смисъл е неоснователно. Неоснователни са и възраженията по пункт 2 от исковата молба – че като цяло не е спазен редът за свикване на общото събрание.

Противно на заявеното от ищцата в случая са посочени имената на лицето, което свиква събранието /т.е. на управителя/, посочен е електронният адрес на управителя и е положен неговият подпис, като в нарочен протокол са посочени датата и часа на поставяне на поканата на видно и общодостъпно място в сградата. Липсата на срок за провеждане на неприсъствено гласуване не представлява нарушение /още по-малко съществено такова/, доколкото в случая въобще не е било предвидено неприсъствено гласуване, за да се определя срок за такова.

Във връзка с горното съдът намира, че ищцата не доказа по изискуемия начин /пълно и главно/ твърдението си, че представените с отговора на исковата молба покана за свикване на общо събрание и протоколи от предходни общи събрания са съставени за целите на процеса. В тази насока по делото беше ангажиран един свидетел при режим на довеждане, чиито показания съдът цени на основание чл. 172 ГПК, доколкото въпросният свидетел е майка на ищцата и е заинтересована от изхода на делото в полза на последната. Показанията на св. М. не са убедителни в насока обстоятелството дали на таблото за обяви във Вх. „Б“ е имало покана за свикване на общо събрание, която да е поставена преди заснетата от нея на 12.3.2024 г. покана, поради което не може да се направи категоричен извод в тази насока.

Според съдебният състав неоснователни са и възраженията по пункт 3 от исковата молба – че са налице нарушения на чл. 16 ЗУЕС при провеждане на общото събрание, както и нарушения при изготвянето на протокола.

В случая в протокола действително не е посочен броят на гласувалите при 4 избора на протоколчик, но този пропуск не може да се определи като съществен, имайки се предвид, че ищцата не твърди, че обективираното в протокола не отговаря на действителността, т.е. че в протокола са попълнени неверни обстоятелства. На следващо място, посочването на номер на протокола, както и брой на собствениците не са задължителни реквизити на протокола, но въпреки това в протокола са посочени както броят на собствениците, така и какъв процент идеални части от общите части представляват тези собственици. Обстоятелството, че в списъка на присъстващите собственици за посочени 13 лица, а при взимането на решенията са посочени 12, се дължи на това, че лицето Милко Ангелов Шишков е участвало и като ЕТ „Милко – 93 – Милко Шишков“. По отношение на оплакването, че почеркът на избрания протоколчик е различен от почерка на лицето, което реално е попълнило протокола, следва да се отбележи, че съдът няма необходимите специални знания, за да приеме възражението за доказано, а по делото не беше поискано изготвянето на графическа експертиза. Въпреки това обаче, и тук следва да се отбележи казаното по-горе, че самата ищца не твърди, че обективираното в протокола не отговаря на обективната действителност, т.е. че в протокола са попълнени неверни обстоятелства, за да има интерес от подобно възражение.

Неоснователно и е възражението по пункт 3 от исковата молба – че в решението по т. 3 от протокола не са упоменати размерите на месечната такса за вход и месечната такса за асансьор. Това е така, тъй като тези размери не са били предмет на дневния ред, който е включвал единствено начина на събиране на таксите – на човек, на апартамент или по идеални части.

Основателно обаче е оплакването по пункт 4 от исковата молба – че решението по т. 4 от протокола е в противоречие на закона, макар не и на основание това, че месечните такси следва да се събират от управителя, доколкото с взетото решение на практика се избира касиер за определен срок /в случая за всеки месец от годината/. Така взетото решение противоречи на закона, доколкото общото събрание е приело същото по въпрос, който е извън предварително обявения дневен ред /чл. 16, ал. 3 ЗУЕС/.

Предвид на горното, съдът намира, че за незаконосъобразно следва да бъде прието единствено решението по т. 4 от протокола за общо събрание, което следва да бъде отменено. Останалите решения са законосъобразно 5 приети и искът по отношение на същите е неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на ищцата по съразмерност следва да се присъдят сторените от нея разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 207.50 лева, като в случая съдът съобразява, че се атакуват четири решения на общото събрание, от които отменено е само едно, респ. че на ищцата по съразмерност се дължат ¼ от сторените от нея разноски.

В полза на ответника по съразмерност следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 750.00 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ взетото по точка № 4 решение на Общото събрание на етажната собственост, находяща се в гр. ***, ул. „***” № 35, Вх. Б, обективирано в протокол от 12.3.2024 г., а именно собствениците да се редуват всеки месец за събиране на такси вход и асансьор, както и да се почистят от вещи мазата и терасите.