Решение № 4151 от 30.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1187/2025
- Вид
- Решение № 4151
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Боян Георгиев Бояджиев
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.126,т.10 · Кодекс на труда
- чл.188, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.357 · Кодекс на труда
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4151 гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100501187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 21434/26.11.2024 г., постановено по гр.д. № 28158/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, е отхвърлен предявеният от С. В. П., ЕГН ********** срещу НСА „Васил Левски“, БУЛСТАТ 000670627 иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложеното й със заповед № ЗП392/16.04.2024 г. на Ректора на НСА „Васил Левски“ дисциплинарно наказание „забележка“.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. В. П., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че изложените твърдения в докладна записка № СЛ-1491/03.04.2024 г. от И.К. – Ръководител сл.
„Човешки ресурси“ при НСА са неверни, а такава докладна по делото изобщо липсва. Твърди се, че към датата на изискване на обяснения докладната изобщо не е била изготвена, а заповедта била немотивирана – не било описано всяко нарушение от обективна и субективна страна. По отношение на разпитаните свидетели се поддържа, че е следвало да се обсъдят при условията на чл.172 ГПК, доколкото същите работят при ответника и лицето И.К. им е пряк началник. В допълнение се твърди, че използваните изрази не са обидни, не засягат честта и доброто име на И.К., а носят единствено лична оценка от възприятията на ответницата, съдържащи критика към по 1 отношения действията на И.К. към подчинените й. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият НСА „Васил Левски“ оспорва подадената въззивна жалба.
Посочва се, че докладна записка № СЛ-1491/28.03.2024 г. била посочена погрешно като с дата 03.04.2024 г., но същата била представена по делото, а отделно видно от обясненията на ищцата същата била запозната с докладната.
Твърди се, че погрешното посочване на датата на докладната не е довело до нарушаване правото на защита на ищцата. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от С. В. П., ЕГН ********** срещу НСА „Васил Левски“, БУЛСТАТ 000670627 иск с правно основание чл.357 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложеното й със заповед № ЗП392/16.04.2024 г. на Ректора на НСА „Васил Левски“ дисциплинарно наказание „забележка“.
Пред въззивната инстанция не се спори, че между страните съществува валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1408/07.10.1996 г., по силата на който ищцата заема при ответника длъжността „специалист,управление на човешки ресурси“ към служба „Човешки ресурси“. Представен е Правилника за вършения трудов ред в НСА, съгласно 2 чл.46, т.10 от който за служителите е налице задължение да не допускат невнимателно отношение към колеги, а съгласно т.18 – да осигуряват условия за взаимодействие и взаимопомощ, на взаимно уважение и учтивост в колегиалните отношения при изпълнение на възложените задачи.
По делото е представена докладна записка СЛ-1394/28.03.2024 г. на И.К., ръководител служба „Човешки ресурси“, в която е посочено, че на 27.03.2024 г. около 15:00 часа е възложила на С. П., „специалист, управление на човешки ресурси“ да изготви писмено споразумение, с което „Ръководител катедра“ доц. З.С. да бъде преназначен на длъжност „Доцент, ВУ“ към Катедра „Анатомия и биомеханика“. Сочи се, че С. П. й е отговорила, че има други приоритети, след което при излизането си от кабинет № 305 г-жа К. е чула същата да я нарича нахална и нагла. След като е чула тези думи, се е върнала, за да й каже, че е чула как я обижда, при което тя я е нарекла и мърла.
Сочи се, че горното е било извършено в присъствието на С.Т., „специалист, управление на човешки ресурси“, и В.Н., „заместник ръководител“ на Служба Човешки ресурси“. Сочи се й че С. П. арогантно я е обвинила, че не е я поздравява, което не било истина. Сочи се и че описаният случай не е единичен и че от години С. П. при възлагане на работа се държи агресивно или опонира, че възложената й задача не е нейна работа. е представена докладна записка № СЛ-1491/28.03.2024 г.
Представена е и покана до ищцата /връчена при отказ/ за представяне на обяснения, в която е цитирана докладна записка № СЛ-1491/28.03.2024 г. С обяснения от 03.04.2024 г. ищцата е оспорила констатациите в докладна записка № СЛ-1491/28.03.2024 г. и е посочила, че не е извършила посочените в докладната деяния. В самите обяснения се излагат подробни фактически твърдения по отношение описаните в докладната събития.
Не е спорно, че със заповед № ЗП-392/16.04.2024 г. на Ректора на НСА „Васил Левски“, връчена при отказ на 16.04.2024 г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. В заповедта като основание за налагане на заповедта е посочено констатациите в докладна записка № СЛ1491/03.04.2024 г. от И.К. – ръководител сл. „човешки ресурси“ при НСА.
Посочено е, че използваните обидни думи от С. В. П. по отношения на прекия й ръководител в присъствието на трети лица е неспазване на вътрешните правила, приеи в НСА „Васил левски“ по смисъла на чл.126,т.10 КТ, което е недопустимо, грубо, и невнимателно поведение, същото противоречи на добрите нрави и представлява нарушение на чл.46,т.10 и т.18 от ПВТР, раздел V, т.2, предл.3 от Длъжностната характеристика, изразяващо се в липса на уважение и учтивост в колегиалните отношения и неспазване на добрите нрави, както и на чл.105,т.2 и т.3 от Правилника за устройство и дейността на НСА „Васил Левски“.
Съгласно чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
3
На първо място следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението - кога и от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред - като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл. Достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че в случая не са допуснати формални нарушения при издаването на заповедта. Нарушението е описано ясно и подробно от фактическа страна, отделно има и подробна посочване на правните основания за налагане на дисциплинарното наказание. Няма пречка в заповедта за уволнение работодателят да се позове на изготвен друг документ по отношение индивидуализация на нарушението, като това в случая е направено чрез позоваване на приетата по делото докладна записка № СЛ-1491/28.03.2024 г. Действително, в заповедта е допусната техническа грешка, като докладната е посочена като № СЛ-1491/03.04.2024 г., т.е. сбъркана е датата, но тази грешка не води до извод за липса на индивидуализация на извършеното деяние и ограничаване правото на защита на ищцата – в самата заповед е възпроизведено основното съдържание на докладната, а от писмени обяснения на ищцата е видно, че същата е била напълно наясно с деянието, във вр. с което са поискани писмени обяснения и за което и е наложено впоследствие дисциплинарно наказание.
По отношение на показанията на свидетелите Т. и Н., възззивният съд намира, че наличието на трудово-правна връзка с ответника не изключва 4 възможността показания на свидетелите да бъдат ценени, макар и при съобразяване на тяхната възможна заинтересованост, т.е. при условията на чл.172 ГПК. Същевременно показанията на свидетелите са изключително логични, последователни, кореспондират едни с други и с останалите доказателства по делото, като от тях безспорно се установява извършеното деяние от ищцата, за което й е наложено оспореното дисциплинарно наказание.
По отношение на оплакването във възивната жалба, че използваните изрази от ищцата не са обидни, а плод на оценъчна дейност, въззивният съд намира следното: правото на чест, достойнство и добро име на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията). Противоправно деяние е обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК).
Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/365afdad-620c-4df5-9ae8-6c0fb615865a