Акт от 13.04.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 474/2021
- Подписан
- 13.04.2022
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172,ал.2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 97, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 98, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- §1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 108, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- член 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.40, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4, т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 6 · Кодекс за социално осигуряване
- § 1, ал.1, т.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 62 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл.74 · Кодекс на труда
- чл.74, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
Велико Търново, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора
…………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 474/2021г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, вр. с чл.117, ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от с.к.
Образувано по жалба, вх.№ 3544/02.08.2021г. в АСВТ, подадена от името на търговско дружество с фирма „ПИ ЕМ СТУДИО”ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Възрожденска”№16, представлявано от управителя Д.В.В., действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение
№ 2103-04-12#10/16.07.2021г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице, претендиращо за нищожност на Задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. на контролен орган в същото ТП. С този акт/ЗП/ на дружеството жалбоподател, като осигурител, са дадени предписания да заличи подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с Декларация обр.№1 за конкретно посочени лица и периоди, а именно:
Б.Й.Й. за м.08 и 09 на 2019г.;
М.Н.С. за периода 01.08.2015г. до 31.10.2017г.;
К.А.Т. за м.04 и 05 на 2019г.;
Я.Н.А. за м.02/2016г.
II.Становища на страните:
Оспорващото дружество, действа чрез упълномощения ПП, който счита, че оспореното
Решение е незаконосъобразно. Приема, че е постановено в нарушение на материалния закон, т.к. в същото неправилно се приема, че контролният орган на НОИ е разполагал с материална компетентност да издаде задължителни предписания за заличаване на данни за осигуряването.
ПП на жалбоподателя смята, че издаване на процесното ЗП е превратно упражняване на правомощия. Защото контролният орган на НОИ не разполага с материална компетентност да обяви недействителност на трудов договор. По аргумент от чл.74 от КТ. Като е иззел правомощието на РС, АО е издал нищожен административен акт – процесното Задължително предписание от 24.07.2020г., с което на практика се цели именно този резултат. Тъй като, ако бъдат заличени подадените данни за осигуряването, то все едно работодателят признава несъществуването на трудовото правоотношение с всеки от посочените четирима работници. На свой ред като не е прогласил нищожността на тези ЗП, директорът на ТП на НОИ е постановил порочно Решение. Поради това същото следва да бъде отменено. Освен това повереникът на дружеството счита, че ръководителят на НОИ не може да се произнася по искане за прогласяване на нищожност на ЗП, извън срока за обжалване на първоначалния административен акт.
В о.с.з. дружеството се представлява от упълномощения адвокат, който по съображения, отразени в протокола и в допълнително представена писмена защита, пледира за основателност на жалбата и отмяна на оспорения акт. ПП претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски за ДТ и АВ, за което представя
Списък.
Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ В. Търново, чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира, че оспореното Решение е законосъобразно. Счита, че в същото са разгледани подробно оплакванията за нищожност на задължителните предписания, които правилно са приети за неоснователни. Препраща към мотивите на оспореното Решение и представя в срок писмена защита. Основните доводи в нея са следните:
Жалбоподателят не прави ясно разграничение между трудово и осигурително правоотношение. Указанията на контролния орган на ТП на НОИ - Велико Търново, дадени в ЗП от 24.07.2020 г. касаят данните по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО - данни за доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Материалната компетентност на контролните органи на НОИ да предпишат заличаване на данни за осигуряване произтича от разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО във връзка с чл. 16 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. Административният орган е установил липсата на осигурително правоотношение, която само по себе си е основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение.
Подробните мотиви на АО са отразени в констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020 г., с който е приключила проверката по разходите на ДОО. Същият КП е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК.
ПП на ответната страна претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. и прави възражение за прекомерност на АВ, претендирано от жалбоподателя.
III.По допустимостта на производството:
Жалбата срещу Решението на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл.
118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 22.07.2021 г., видно от ИД на л.20, а жалбата е подадена на 02.08.2021 г. Оспорващото дружество е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. е адресат на акта.
Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, т.е. общите такива, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Задължително предписание. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на ЗП. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган. Когато обаче с него не е решен въпросът по същество, а жалбата е отхвърлена, това не изключва приложението на чл. 98, ал.2 от АПК. Поради това, при оспорване пред съда, последният следва да изложи мотиви и по законосъобразността на потвърденото с Решението на директора на ТП на НОИ задължително предписание, т.к. именно с него материално правният въпрос е решен по същество.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.
Тук следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че след изтичане на преклузивния срок за обжалване, директорът на ТП на НОИ не разполагал с правомощието да се произнесе по жалба със съображения за нищожност на ЗП. Напротив, касае се за специален процесуален ред, предвиден в КСО, който изисква като процесуална предпоставка за съдебното обжалване произнасянето на директора на ТП на НОИ. Посоченият като спорен процесуален въпрос всъщност е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, потвърден от касационната инстанция. Определение №117/30.03.2021г. на АСВТ, постановено по АД № 156/2021г., влязло в сила на 11.06.2021г. при постановяване на Определение №7089/11.06.2021г. на ВАС ПО кад №5782/2021г. Жалбата на дружеството е оставена без разглеждане и преписката е изпратена на АО за произнасяне. Видно от мотивите на оспореното понастоящем Решение на директора на ТП на НОИ, същото е постановено именно в изпълнение на процесното определение на АСВТ. Като се е произнесъл по въпроса за нищожността на ЗП, решаващият АО по чл.118 от КСО е постановил акт, който освен, че е предмет на съдебен контрол е и необходимата процесуална предпоставка за допустимост на съдебния процес. Задължителният административен контрол е изчерпан.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
Първоначалният докладчик по делото е дал указания по разпределението на доказателствената тежест в процеса/вж. л.9 от делото/. Доколкото АО оспорва да е възникнало осигурително правоотношение и твърди отрицателни факти, то на оспорващия е указано, че следва да докаже твърдените от него положителни факти. Това , че горе посочените 4 лица са имали качеството на „осигурено лице” по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Поради твърдяната нищожност на ЗП, то ответникът следва да докаже наличието на материална компетентност за упражнените правомощия на контролния орган.
Във връзка с горното ответната страна представи з.к. от административната преписка по издаване на оспорения акт. В о.с.з. на 22.11.2021г. е приложено като доказателство АД № 156/2021г. на АСВТ.
След уважени два отвода на съдии от АСВТ, на
08.12.2021г. делото е разпределено на настоящия докладчик. В проведеното о.с.з. на 13.01.2022г. като доказателства са приети писмени такива, представени от ПП на оспорващия. Става въпрос за Съдебно удостоверение с изх. № 193/11.01.2022г. на ВТРС и незаверен препис от невлязлото в сила Решение № 21/07.01.2022г., постановено по гр.д. № 1651/2021г. по описа на ВТРС.
Посочените в този раздел писмени доказателства не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Същите ще бъдат обсъдени по-долу в съответната част на решението. Не са обявени безспорни между страните факти или такива служебно известни на съда.
По правилата на процесуалния закон съдът обсъди приетите по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено следното:
V.По фактите:
1. По повод постъпил сигнал е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД с ЕИК *********. Същата е възложена със Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г. на лице с качеството на контролен орган при НОИ, на длъжност старши инспектор по осигуряването в ТП. Заповедта за проверка е постановена от длъжностно лице на НОИ, упълномощено със Заповед № 1015-04-67/04.04.2017г. на директора на ТП на НОИ В. Търново. На основание чл.29, ал.2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. При проверката са събрани множество писмени доказателства от осигурителя, данни от публични регистри на НАП и НОИ, както и обяснения на лицата, получили обезщетения от фондовете на ДОО, за които осигурителят е подал данни и внесъл ЗОВ.
2. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020г., подписан от КО, на когото е възложено извършването на проверката. Същият КП, както и Заповедта за проверка са връчени на дружеството жалбоподател.
2.1. КП съдържа констатации, че ТПО на лицето Б.Й. с дружеството жалбоподател е с кратка продължителност, при договорено ТВ в размера на максималния месечен осигурителен доход/3 000лв./. А самият управител на дружеството през вс. години се осигурява на мин. осиг. доход и не внася вноски за ДОО. При това ТПО на лицето е прекратено на основание даващо му право на обезщетение за безработица от ДОО. Проведено е изследване на обстоятелството извършвало ли е лицето трудова дейност, за която подлежи на осигуряване. За посочения при проверката времеви период са установени още 3 лица, които след краткотрайно упражняване на трудова дейност получават различни обезщетения от ДОО. Сред тях е и лицето М.С., която след само 10 отработени дни по ведомост, последователно и непрекъснато получава обезщетение за общо заболяване, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. ТПО с нея е възникнало на 31.07.2015г. и е прекратено на 01.11.2017г.
2.2. След извършена преценка на всички събрани доказателства, вклч. писмените обяснения на лицата, КО изтъква противоречия, които го навеждат на извода, че при настъпване на осигурените рискове за тези лица изобщо не е възникнало основание за осигуряване, съгласно чл.10 от КСО §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Сключването на трудов договор е имало за цел попадането на посочените лица в кръга на осигурените и ползване на осигурителни обезщетения. Доколкото същите лица по собствената преценка на доказателствата от АО не са осигурени за съответния осигурителен риск, на основание посочените разпоредби от КСО, то подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за същите горе посочени лица подлежат на заличаване, съгласно правния извод на АО.
Разпечатката съдържа 51 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/365a70e0-a052-4c14-a2e8-1ff44cadce0e