Решение № 5979 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5979 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. М.ова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100505867 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 2282 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 64726/2022 г. по описа на СРС, 65 с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК искове по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД срещу М. Р. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.“****, че М. Р. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 4201,91лв.-главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2018 год. до 30.04.2020 год. за топлоснабден имот с адрес в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 270731, ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането, сумата в размер на 677,97лв., мораторна лихва за периода 15.09.2019 год. до 28.10.2021 год., сумата в размер на 45,92лв., цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021год. по ч.гр.д.

№65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 4201,91лв. до пълния предявен размер от 4299,04лева-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна и за периода 1 от 01.05.2018год. до 30.06.2018год. – като погасен по давност, както и предявените исковете по чл.422 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия, за разликата от уважения размер от 677,97лв. до пълния предявен размер о т 682,30лв., както и сумата в размер на 9,53лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018год. до 28.10.20201год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021год. по ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС, 65 състав.

Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника М. Р.

М., с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че е налице потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер намира за неоснователни и недоказани. Оспорва валидно сключване на договор с ФДР от страна на етажната собственост и прави възражение срещу начисляваните от фирмата за топлинно счетоводство суми. Заявява, че съдът неправилно е приложил института на погасителната давност в случая. Освен това, според жалбоподателя, съдът се е произнесъл по същество на спора по нередовна искова молба, което води до недопустимост на съдебното решение и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана отговорността й за заплащане на дължими суми към ищеца. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно в една част.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот с адрес гр.София, ж.к.“****, аб.№ 270731 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и такса дялово разпределение, чиято стойност възлиза на посочените суми с приспадане на погасените по давност вземания.

Решението е неправилно в една част.

Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответникът е собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция 3 формира като фактическа констатация и правен извод, чрез приложения по делото Договор за покупко-продажба на жилище от 30.01.1986год., сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ ,рег. № 32 ,том 1,/86год. се установява, че за исковия период ответницата М.

Р. М. е собственик на имота, за който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност и е извършвано дялово разпределение на потребената в сградата ЕС топлоенергия от фирмата за дялово разпределение. Освен това, както правилно е посочил СРС и се установява по делото, с молба -декларация от 05.11.2001год. М. Р.

М. е поискала да й бъде открита партида на адреса, като е посочила, че семейството й се състои от 2 члена.

Доводите на въззивника, че сочените документи не установяват при пълно и главно доказване така описаните обстоятелства, съдът намира за неоснователни.

Събраните от първата инстанция и описани горе доказателства не са оспорени от ответника М. Р. М. и същите установяват, че имота за който са били доставяни количества ТЕ е собствен на ответника. Това обстоятелство не е оспорено от ответника при надлежно насрещно доказване на различни обстоятелства.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция молба-декларация от 05.11.2001 г., с която М. Р. М. е поискала да й бъде открита партида на адреса, като е посочила, че семейството й се състои от 2 члена; протокол от общо събрание на етажната собственост и списък към него и съобщения към фактури за исковия период.

Чрез изявлението на Техем сървисис ЕООД по молба-становище от 01.12.2023 г. и констатациите на експерта по СТЕ приета пред първата инстанция се установява, че услугата дялово разпределение е била извършвана за исковия период от фирма Д.

ООД, която не е страна в производството.

Представените от експерта по СТЕ протоколи за неосигурен достъп до имота на ответника на посочените дати за отчет на уредите за индивидуално разпределение и индивидуални справки за разпределената на абоната ТЕ за посочените отоплителни 4 сезони, изготвени от фирма Д. /по данни на вещото лице/ / л. 73-л.78/ съдът намира, че не следва да съобразява при разрешаване на спора по същество, доколкото същите не са приобщени към доказателствата по делото по надлежния ред. С оглед това, съдът намира за неправилно и несъобразено с процесуалните правила позоваването от експерта на показанията посочени в тези документи, в т.ч. и с формирането на краен извод за начислените и разпределени количества на потребителя с оглед действащата нормативна уредба.

Доводите на въззивника, че констатациите на СТЕ са необосновани, съдът намира за основателни. Неправилни се оказват при това положение фактическите констатации и правните изводи на СРС, че в производството е установено потреблението на ТЕ /начислено служебно на база на основание чл. 70, ал. 3 от действащата към този момент Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването/ в имота на ответника за исковия период възлизащо на исковите стойности.

При съобразяване, че топлоподаването в сградата – ЕС, в т.ч. и в обекта на ответника не е прекъсвано за исковия период, при условията на чл.162 ГПК съдът определя размера на дължимата сума за потребена ТЕ в имота за периода 17.11.2018 г. до 30.04.2020 г. на сумата 2000.00 лв. при отчитане, че за периода преди 17.11.2018 г. вземанията на ищеца са погасени по давност /заявление по чл.410 ГПК ищеца е подал на 17.11.2021 г./. До този размер претенцията на ищеца следва да бъде уважена, като върху вземането бъде присъдена и законната лихва от 17.11.2021 г., като за разликата до сумата 4201,91 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съгласно чл.33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от същите ОУ. В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.05.