Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 07.10.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 719/2026
Вид
Решение № 271
Подписан
07.10.2026
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Казанлък, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20265510200719 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № ********, издадено от Началник сектор в ОДМВР-С.З., РУ-К..

Жалбоподателят А. С. М., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да отмени цитираното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В с.з. същият поддържа подадената жалба, като изразява становище, че извършването на вмененото му нарушение не е доказано, доколкото липсва видеозаписа, за който се твърди, че е заснел инцидента и въз основа на който, според жалбоподателя, е изградено административното обвинение.

Въззиваемата страна- ВПД началник сектор в ОДМВР-С.З., РУ-К., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Представено е писмено становище, в което се позовава на законосъобразността на наказателното постановление.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на административнонаказателната преписка, наказателното постановление, АУАН, както и като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от лице, имащо право на такава, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административно-наказващият орган, позовавайки се на АУАН бл.№ ********/ ******** г., е приел за установена следната фактическа обстановка:

На ******** г. около 16.30 часа в гр. К., в междублоковото пространство на бул. „********, в посока изток-запад, А. С. М. управлявал лек автомобил „********“ с рег. № ********, собственост на „********“- клон П., с ползвател сдружение „********“. При включване по бул. „********“ водачът преминал по тротоарната площ зад автобусната спирка, като не пропуснал движещия се по тротоара в посока север-юг велосипед „******“, кафяв на цвят, собственост и управляван от К.Д.К., който се приближавал от дясната страна на автомобила. В резултат на това настъпило ПТП с пострадало лице.

АНО приел, че след настъпване на произшествието водача не изпълнил задълженията си като участник в ПТП, като не уведомил компетентните органи на МВР и не останал на мястото на произшествието до тяхното пристигане. А. С. М. бил установен на ******** г. в сградата на КАТ гр. К..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка административнонаказващият орган приел, че жалбоподателя при предприемане на маневра е създал опасност за участниците в движението, без да се съобрази с тях, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Приел също, че като участник в ПТП въззивника не е уведомил компетентната служба на МВР и не е останал на мястото на произшествието до пристигането на органите на МВР, с което е нарушил съответно чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП.

В съдебното производство бяха приобщени като писмени доказателства:

НП № 23-********/******** г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР-С.З., РУ-К., НП № ********/ ******** г., АУАН бл. № ********/ ******** г., докладна записка, декларация и сведения, Заповед № ********/ 02.12.2021 г., актуална справка за нарушител, писмено становище и пълномощно и други писмени доказателства.

2

В хода на съдебното производство бе изслушан актосъставителят М. Х.

С., който заяви, че поддържа съставения от него акт. От показанията му се установява, че акта е съставен във връзка с подадена преписка в РУ-К., като родителите на детето са заявили, че то е било блъснато от автомобил.

Актосъставителят посочва още, че е имало видеозапис, който лично е преглеждал, като по негови думи на него ясно се виждало, че жалбоподателя е излязъл от междублоковото пространство. Същият заявява, че е имало стена, ограничаваща видимостта, поради което нито водача на автомобила, нито детето с велосипеда са имали видимост един към друг. Свидетелят описва посоките на движение на автомобила и детето и заявява, че автомобила е ударил детето с предната си лява част.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит като свидетел К.Ц.Ц., който заявява, че работи заедно с жалбоподателя и че по време на инцидента с него са били двама чуждестранни доброволци. Свидетелят обаче не е възприел лично момента на настъпване на инцидента, а заявява единствено какво впоследствие му било разказано от доброволците.

Същият посочва, че според разказаното му детето е изскочило с велосипеда от тротоара и се е качило на капака на автомобила, като според тях се е движило по начин, който е създал предпоставка за настъпване на инцидента. Свидетелят заявява също, че видимостта в района е била ограничена поради намираща се там постройка.

Относно скоростта на движение свидетелят посочва, че според разказаното му жалбоподателя е подхождал достатъчно бавно, за да бъде видян от евентуално преминаващ пешеходец, но не е очаквал бързо движещо се дете с велосипед.

Съдът изиска от РУ-К. да бъде представен видеозапис от инцидента, настъпил на ******** г. около 16.30 часа в гр. К., в района на междублоковото пространство на бул. „********“ № 9.

В тази връзка по делото постъпи писмо с вх.№ ********/ ******** г. от Началника на РУ-К.- гл. инспектор Д.Я., с което на съда беше съобщено, че няма видеозаписи относно инцидента от ******** г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водачът, който ще предприеме каквато и да е маневра е длъжен преди започването да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се намират в близост, и да я извърши съобразно тях. Именно от тази фактическа предпоставка следва да бъде установено дали конкретното поведение на водача обективно представлява нарушение на посочената разпоредба.

В настоящия случай съдът намира, че по несъмнен и категоричен начин не е доказано именно това съставомерно поведение.

Действително актосъставителят заявява, че е преглеждал видеозапис, на който според него се виждало движението на автомобила и момента на настъпване на инцидента. Същевременно обаче видеозаписа не е наличен и не е представен по делото, въпреки че съда изрично го изиска от компетентния орган.

Показанията на актосъставителя в тази част представляват негови възприятия от съдържанието на вече несъществуващ или неналичен по делото запис. Съдът не разполага с възможност непосредствено да възприеме самия видеоматериал и да провери какво точно се вижда на него, каква е позицията на автомобила, каква е позицията и скоростта на велосипеда, каква е видимостта между двамата участници, кога и по какъв начин е започнала маневрата, както и как точно е настъпил контакта. Това обстоятелство има съществено значение, тъй като именно видеозаписа е посочен от актосъставителя като източник на неговите фактически констатации относно механизма на произшествието. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че самия актосъставител не е очевидец на произшествието. Той не е възприел лично момента на предприемане на маневрата, движението на автомобила и велосипеда, нито момента на настъпване на контакта между тях.

Същевременно свидетелят К.Ц.Ц. също не е очевидец на инцидента.

Неговите показания в тази част представляват сведения за това какво му е било разказано от други лица. Поради това тези показания не могат да заместят непосредствените доказателства относно механизма на произшествието.

Следва да се отчете и наличието на противоречие относно механизма на настъпване на произшествието. От една страна актосъставителят заявява, че автомобила е ударил детето с предната си лява част и че на видеозаписа се 4 виждало излизането на автомобила от междублоковото пространство. От друга страна свидетелят Цанев опосредява сведения, според които детето е изскочило с велосипеда от тротоара и се е качило на капака на автомобила. И двете версии обаче не са подкрепени от непосредствено възприет от съда обективен доказателствен източник.

При това положение съдът не може да изгради категоричен извод относно конкретния механизъм на ПТП единствено въз основа на показанията на актосъставителя, който не е бил очевидец и върху свидетелски показания, основани на сведения, получени от други лица.

Особено значение за настоящия спор има обстоятелството, че при дадената фактическа обстановка видеозаписа е бил сочен като обективен източник, който би могъл да даде отговор именно на спорните въпроси: кой и по какъв начин е предприел движението, каква е била взаимната видимост, как се е движил велосипедистът и как е настъпил контакта?.

След като при изрично поискване от съда е установено, че такъв запис не е наличен, съдът не може да замести липсващото доказателство с предположения.

В административно-наказателното производство тежестта за доказване на нарушението, неговото авторство и вината на нарушителя е на административно-наказващия орган. Не е допустимо административнонаказателната отговорност да бъде обоснована с предположението, че изложената в АУАН фактическа обстановка непременно отговаря на действително случилото се.

В конкретния случай доказателствата не позволяват да се приеме за установено по несъмнен начин, че А. С. М. при предприемане на маневрата е нарушил изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като не се е убедил, че няма да създаде опасност за намиращите се в близост участници в движението.

Самото настъпване на ПТП не доказва автоматично извършването на нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Необходимо е да бъде установено конкретното неправомерно поведение на водача, довело до създаването на опасност и настъпването на произшествието.

Наред с това не са доказани по несъмнен начин и нарушенията по чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба водачът- участник в ПТП, при което са 5 пострадали хора е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на мястото на произшествието до пристигането на компетентните органи. Тези задължения предполагат: на първо място доказано участие на водача в ПТП с пострадали лица, а на следващо място- доказано неизпълнение на всяко от конкретните задължения.

В настоящия случай административно-наказващият орган е приел, че е налице ПТП с пострадало лице, но по делото липсват достатъчно непосредствени и убедителни доказателства, въз основа на които да бъде установено по несъмнен начин както конкретния механизъм на произшествието, така и поведението на жалбоподателя непосредствено след него. Не е достатъчно само да бъде прието, че е настъпил инцидент и че жалбоподателя е бил водач на автомобила. Следва да бъде доказано и че именно той, като участник в ПТП с пострадало лице, не е уведомил компетентната служба на МВР и не е останал на мястото до пристигането на органите.

По изложените обстоятелства актосъставителят също не е очевидец. Той е получил информация за случилото се впоследствие, а твърденията му за движението на автомобила и механизма на произшествието са базирани основно върху видеозаписа, който понастоящем не е наличен.

Не се установява и наличието на други непосредствени свидетели, които да са възприели лично поведението на жалбоподателя след настъпване на произшествието и да потвърждават по несъмнен начин, че той е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и без да остане до тяхното пристигане.

Обстоятелството, че жалбоподателя впоследствие е установен на ******** г. в сградата на КАТ-К., само по себе си не доказва, че непосредствено след произшествието същия е напуснал местопроизшествието при условията, описани в наказателното постановление.

Съдът намира, че не може да бъде направен потвърдителен извод на предположението, че след като е бил установен нарушителя впоследствие, то преди това е напуснал мястото на ПТП по начина, описан от административно-наказващия орган.

Следователно и по отношение на нарушенията по чл. 123, ал. 1, т. 2, б.