Решение № 59 от 10.02.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330101481 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от С. Й. И. с ЕГН ********** от с. Ч., общ. С., обл. Я., ул. „*** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лице, с което молителка живяла на семейни начала и от което има дете - З. Г. Г., с ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърденият акт на домашно насилие. Твърди се, че страните са живели на семейни начала през 2020 г. в дома на родителите на ответника в гр. Я., като от съжителството си имат родено едно малолетно дете Г. З. Г., род. на *** г. В резултат на непрекъснати скандали и обиди, вследствие на постоянна злоупотреба с алкохол, довела до системен физически и психологически тормоз, след поредното физическо посегателство срещу молителката С. И., на *** г. със съдействието на полицейските служители същата заедно с детето напуснали дома на ответника и се установили да живеят при родителите на първата молителка в с. Ч., общ. С., обл. Я.. Пред ЯРС била депозирана молба за защита от домашно насилие, като било образувано гр. дело № *** г. по описа на ЯРС и била издадена заповед за незабавна защита № *** г. по отношение на молителката и детето. Посоченото гр. дело било прекратено, поради оттегляне на депозираната молба за защита, като била обезсилена заповедта за 1 незабавна защита.

В последствие молителката подала искова молба с правно основание чл.127, ал.2 СК по която било образувано гр. дело № *** г. по описа на ЯРС. Твърди се, че страните постигнали съгласие всяко предаване на детето да бъдело съпроводено с декларация, конкретизираща параметрите на „режима“. С отговора на ИМ ответника навел твърдения, че молителката осуетява всякакви контакти на бащата с детето, като направил искане и за привременни мерки. След това поведението на ответника станало много арогантно, твърдял, че декларацията няма никаква стойност, често връщал детето много по-късно от уговорката им, като молителката имала опасения, че ще го задържи и няма да го върне, като родителите му твърдели, че правата им са равни.

На *** г. молителката дала детето на ответника, във връзка с организирано празненство по случай именния ден на баща му. Същите се уговорила и за срока, като същия бил от 18.00 ч. до 21.00 ч., като подписали и декларация. Ответника не спазил срока за връщане на детето, като молителката му писала по Вайбър, като същия и отговорил, че ще го върне след 10 мин. След като изтекъл срока и ответника не върнал детето, молителката отново му писала, като същия и отговорил, че детето играе и ако иска да отиде да го вземе. Около 22.00 ч. молителката заедно с нейна приятелка отишла до дома на ответника, като същия бил на двора. Като ги видял излязъл на улицата във видимо нетрезво състояние, бил агресивен и започнал да обижда молителката, като я наричал мръсен ***, ***, щял да и строши кокалите. Заявил и, че декларацията нямала никаква стойност и можела да си я навре в някой отвор, като не бил подписвал нищо и нямало да и предаде детето, след което я блъснал. В този момент излезли брат му и майка му и баща му, като последните двама се нахвърлили върху молителката с вулгарни обидни думи. Майката на ответника държала детето в ръцете си и когато молителката поискала да и го даде, тя отказала. Детето се разплакало, като протягало ръце да отиде при майка си. Тогава молителката я помолила да прибере детето вътре, защото същото започнало да плаче истерично и да не става свидетел на грозните сцени. Успяла да обясни на брата на ответника, че с последния се били разбрали да върне детето в 21.00 ч., като му показала декларацията.

Брата на ответника се обърнал към майка си, като и казал да даде детето и да спрат да се държат по този грозен начин пред него. Ответника останал недоволен от това, като се нахвърлил върху брат си, като детето продължавало да плаче и пищи, като стискало майка си. В този момент молителката се обърнала за да си тръгне, като усетила как някой я дръпнал жестоко за косата, като същата изпищяла от болка, което още повече стресирало детето. Тогава близките на бащата успели да го дръпнат, като молителката побягнала с детето.

Твърди се че предвид изключително агресивния и избухлив характер на 2 ответника, въпреки компромиса с оттеглянето на молбата по преходното дело за домашно насилие, не успявал да владее емоциите си, непрекъснато провокирал скандали, отправяне на заплахи и закани за живота на молителката, която се страхува за живота си и претендира налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилага писмени доказателства- декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил такъв от ответника, чрез пълномощник адвокат. В същия се оспорват твърденията в молбата, като се декларира, че посоченото в нея не било вярно. Отхвърля се твърдението, че постоянно употребявал алкохол и същото не било вярно, като се твърди, че пиел в малки количества алкохол и то рядко, с оглед на това, че работата не му позволявала.

Не се отрича факта, че отношенията им с молителката били влошени, в резултат на което се разделили, като детето им живеело с майка си. Не се оспорва и факта, че молителката образувала дело за упражняване на родителските права, издръжка на детето и режима на лични контакти на родителя който няма да упражнява родителските права, като пред ЯРС било образувано гражданско дело. Ответника твърди, че бил привързан силно към детето и то към него, като с помощта на своите родители счита, че може да упражнява родителските права. В резултат на това молителката станала нервна, като се отприщили нервни изблици, като му отказвала да вижда детето и започнала да го изнудва. Стигнало се до там, че за да вижда детето си трябвало да подписва декларация, като домашния тормоз бил върху него. Конкретно за датата *** г. заявява, че се били събрали в домът на баща му да празнуват празника „***“, като детето било кръстено на дядо си Г.. Молителката дала детето на ответника за няколко часа, като последния подписал декларация. Детето се чувствало добре и след като изтекъл срока в който трябвало да го върне на молителката и писал по вайбър, че ще го върне за приспиване. В някакъв момент молителката отишла пред дома на баща му, като се развикала, че ще му вземе детето и никога повече нямал да го види, като излезли всички навън. Детето се разплакало от крещенето на майка му, като ответника се опитал да успокои последната. Въпреки това молителката продължавала да крещи и след като успели да успокоят детето го дали на майка му и така приключил празника. Не отговаряло на истината твърдения, че спрямо молителката бил упражняван психически и физически тормоз на *** г. пред дома на родителите му, нито от него, нито от някой от близките му.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от пълномощник адв. С.- ЯАК, като поддържат молбата за домашно насилие и претендират налагането на мерки съгласно издадената заповед за незабавна защита в максимален срок.

В съдебно заседание ответника по молбата не се явява лично, като се 3 представлява от пълномощник адв. М. А.- ЯАК, като се иска отхвърляне на молбата за домашно насилие, като алтернативно се прави искане за налагане на мерки за защита в минимален срок.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН – лице, с което е живяла на семейни начала и от което има дете, като същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна.

За доказване на твърденията си, молителката е ангажирал декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите М. И. У. и П. Т. Г..

Свидетелката У. (*** на молителката) пояснява, че познава ответника, като последния живял на семейни начала с *** й, като бил и баща на детето Г.. Същата била свидетел на случилото се на *** г., именния ден на детето. Тогава ответника отишъл да се моли на молителката да вземе детето за няколко часа, защото и баща му имал имен ден. Молителката се съгласила, но го накарала да подпише декларация, като същия се съгласил доброволно да върне детето в уговорения час. Ответника трябвало да върне детето около 21.00 ч., като молителката му писала, но той и казал, че няма да го върне и ако искала тя да отидела да го вземе. Вечерта около 22.00 ч. молителката, заедно със свидетелката и още едно момиче В. отишли до дома на родителите на ответника.

Първо от къщи излязъл З. с дядото Г. като били видимо пияни. З. започнал да блъска С., като и казал, че няма да и даде детето. Започнали обиди, псувни, като Г. много грозно псувал молителката. З. също я псувал, обиждал я като и викал *** и говорил цинизми. После излязла П. с детето, като тя също обиждала молителката, като я нарекла въшла. Единствено Т. ***на ответника, искал да пита молителката какви са нещата. След като същата му обяснила, Т. взел детето от майка си и го дал на С.. В това време З. продължил да блъска молителката, като детето пищяло. Излязъл от къщата и шефа на З., като С. използвала момента и си тръгнала, като двамата братя З. и Т. се скарали. В колата С. разтреперила, като детето пищяло.

Свидетелката отговори, че видяла съобщенията които З. писал на молителката, че няма да върне детето, като не била се обаждала на тел. 112, защото С. я предупредила, че не искала повече проблеми. Тя останала в колата, като молителката и В. отишли пред входа им, като на улицата станал скандала. Поведението на С. когато отишли пред къщата било съвсем спокойно и нормално, като не отвърнала на обидите на ответника, нито на обидите на неговите близки.

4

Свидетелката Г. ( майка на ответника) посочва, че празнували в тях ***, като взели и внука си който също се казвал Г. и бил кръстен на дядо си. Майката била с детето в с. Ч. и от там го взели. Когато станало 21.00 ч. детето си играело, като бащата писал на майката, че ще го върне по-късно. Майката отишла около 21.30 ч. с нейна приятелка. На двора бил големият им син Т., като молителката започнала да вика защо З. не бил върнал детето. Последния излязъл, като излязъл и съпруга й. Детето като чуло майка си да вика се разплакало в къщи. Молителката крещяла и обиждала, като свидетелката не била чула никой от синовете или съпруга й да викат. Облякла детето и го изкарала навън, като го дала на молителката и тя престанала да крещи. З. не бил писал, нито пък бил казвал на С., че няма да й върне детето. Не била забелязала същата да е чорлава и да имала вид на бита. В къщи след това никой не бил коментирал, че З. я дърпал или бил. Познавала М. У. като *** на С., като във въпросната вечер същата не била пред техния дом. Колата била на 5-6 м. с изключени светлини, но се виждало вътре дали има някой, като нямало човек на задната седалка.

Нея вечер никой не бил звънял на тел.112 и не била ходила полиция до тях. Заявява, че отношението на С. се променило, когато научила, че З. претендирал за родителските права. Постоянно се заяждала с тях, като заявявала, че са прости и малоумни.

Категорично заявява, че нямало човек в колата, като било осветено на улицата. От гостите им излязъл Н. Ч., който бил шеф на З.. Тя предала лично детето на майката, а не синът й Т., като последния не взел отношение.

С оглед на това, че Н. П. Ч. е пряк свидетел на случващото се, съдът го допусна в качеството му на свидетел. Същия заяви, че З. Г. Г. е работник при него, като ***, ***. На *** присъствал на семейния празник *** в дома на родителите на ответника. З. бил му казал, че имал разбирателство с молителката да взема детето под писмена форма за празника и в колко часа трябвало да го закара до семейната къща на С., като детето си играело, хапвало и очевидно пропуснали срока. Явно си били писали по телефоните, че З. не спазвал срока, на същия казвал истината, че детето си играело и се забавлявало. С. отишла да прибере детето, защото не била спазена уговорката между двамата, около 21.30- 22.00 ч. Спомня си, че първо излязъл З., като в рамките на няколко минути излязъл той и брата на З.. Когато излязъл заварил скандал, като имало взаимни обиди между З. и С.. Последната била с нейна приятелка, която не познавал, като същите били с автомобил. След това излязъл и баща му на З., като искал случая да приключи бързо. Първо се скарали баща му и З., като после се скарали и с брат му.