Решение № 162 от 17.08.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Ловеч, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ АНГ. МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20224310200891 по описа за 2022 година С наказателно постановление №22-0906-000927 от 26.09.2022 година на Деян Петров Давидов – началник група ОДМВР Ловеч, с-р „Пътна полиция“ Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021г. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, на С. М. С. с ЕГН ********** от град ***** е наложена глоба в размер на 200 лева за допуснато нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С. С., който го обжалва в срок, като неправилно, противоречащо на закона и необосновано. Счита, че НП е в противоречие с разпоредбите на чл.20 ал.1 от ЗАНН. Твърди, че наказващият орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, дали се касае за умишлено деяние и да представи доказателства за тях. Излага подробно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП-то. Счита, че АУАН и HП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не съдържат пълно и точно описание на нарушението по чл.50 ал.1 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено, като при издаване на НП, наказващият орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства, относими към нарушението, не е разследвал спорните обстоятелства. Сочи, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на безспорни доказателства относно вината му и въпреки подаденото от него възражение, същото дори не е разгледано, не е изяснена причината за настъпване на произшествието и доколко е налице от негова страна виновно поведение.

Наказващият орган не е изследвал спорните обстоятелства, а се е доверил на 1 направения от актосъставителя извод за виновното му поведение. Признава, че се е движил по път без предимство, но наказващият орган не е взел предвид, че другият автомобил, който макар и на път с предимство също преминава през регулирано със светофар кръстовище на включена мигаща жълта светлина, с която не се е съобразил и е станал причина за настъпване на ПТП. Според него, пропуск на контролните органи е и обстоятелството, че не е извършен оглед на местопроизшествието, в който да се отразят всички обективни данни, от които в последствие да се направи извод за причината за настъпилото ПТП, съответно за виновно поведение у водачите, участници в ПТП-то. Счита, че само автотехническа експертиза би могла да определи механизма на настъпване на ПТП, скоростта на двете превозни средства, поведението на водачите им, съответно причинната връзка с настъпилото ПТП. Счита, че наказващият орган е издал обжалваното НП без да прецени всички обстоятелства, довели до настъпване на ПТП, което е съществено процесуално нарушение. Счита, че и при налагането на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които са му попречили да разбере какво точно нарушение е извършил и правилно ли е санкциониран, което е нарушило и правото му на защита. Заявява, че е налице разминаване между описанието и квалификацията на нарушението в АУАН и в НП, както и в описанието и цифровото изражение на нормата, която се твърди, че е нарушена. Изтъква, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Представя един брой CD-R със запис от произшествието и моли да бъдат изискани от Община Ловеч записите от охранителните камери за видеонаблюдение на кръстовището, както и справка регулирано ли е и по какъв начин, като се приложи и скица на кръстовището, която да включва пътни знаци и маркировка и режим на светофарната уредба към 04.09.2022 година. Моли допускане назначаването на автотехническа експертиза, разпит на двама свидетели при режим на довеждане, административнонаказващия орган да представи доказателства във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган, сектор ПП да представи всички преписки, съставени във връзка с проверката, записите от системата, изготвените констативен протокол за ПТП, схема на произшествието, както и направения от органите на полицията, посетили произшествието снимков материал .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

За него се явява адв. А. М., която твърди, че от разпита на свидетелите се потвърждава изложеното в жалбата, а именно, че доверителят й е спрял на знака стоп, навлязъл е в кръстовището при работещ светофар с мигаща жълта светлина и не е можел по никакъв начин да предотврати произшествието.

Това счита за потвърдено и от заключението на вещото лице, което е категорично, че доверителят й почти е завършил маневрата и от позицията, в която е бил, не е можел да възприеме приближаващият се с висока скорост 2 лек автомобил „*****“. Предвид всичко изложено моли съда да приеме че НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли да го отмени, като им присъди и разноските.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо молят съда да оставят жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание, както и да им присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й. С. Й., Х. Н. М., В. В. С., Р. Р. П., както и от заключението на допуснатата съдебно автотехническа експертиза и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.09.2022 година, свидетелят Й. С. Й., в присъствието на свидетелите Х. Н. М. и В. В. С., съставил акт серия GA №637496 против С. М.

С. с ЕГН ********** от гр.*****, за това, че на 04.09.2022г. около 22:57 часа в град Ловеч, управлява лек автомобил ******** с рег. № *********, собственост на Р. Р. П. с ЕГН ********** по бул. „Освобождение“ срещу бензиностанция Лукойл с посока на движение към центъра на града, като на кръстовището, образувано от бул. „Освобождение“ и ул. Княз Имеретински, регулирано с пътни знаци и светофарна уредба работеща в режим на мигаща постоянна жълта светлина не съобразява поведението си с ПЗ –Б2, извършва маневра ляв завой към ул. Княз Имеретински и не пропуска движещия се направо по пътя с предимство обозначен с ПЗ Б3 лек автомобил ***** ******** с рег. № *******, сблъскват се, в следствие на което реализират ПТП с материални щети по автомобилите и 3 бр. пострадали. Като доказателство е иззет КТ №2841554140. Нарушителят е вписал „Имам възражения“.

Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.

В хода на съдебното следствие от събраните гласни доказателства, приложения запис от охранителна камера, собственост на Община Ловеч, намираща се на кръстовището, образувано между бул. „Мизия“ и бул.

„Освобождение“ /до бензиностанция „Лукойл“/ в град Ловеч и заключението на изготвената съдебно автотехническа експертиза, се установи фактическа обстановка, която не кореспондира напълно с описаната в АУАН и НП.

3

Безспорно се установи, че жалбоподателят е съобразил поведението с ПЗ – Б2, тъй като преди да навлезе в кръстовището е спрял, пропуснал е идващия от центъра автомобил по пътя с предимство и тъй като в момента, в който е навлязъл в кръстовището, по пътя с предимство не е имало движещи се ППС-та и в двете посоки, е предприел маневрата. Дори при навлизането в западното платно отново е намалил скоростта, но с оглед високата скорост, с която се е движел лекия автомобил „***** ********“, не е забелязал приближаването му, след което е предприел завой на ляво и вече не е имал видимост към посоката, от която е дошъл „*****“-а.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото закона не предвижда друго. Именно едно от обстоятелствата, изключващи отговорността е посочено в чл.15 от НК, според който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че по пътя с предимство може да се появи автомобил, движещ се в населено място с над 120 км/ч и ще настъпи удар. По делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи предположение, че жалбоподателят е видял приближаващият се по пътя с предимство лек автомобил. Нарушението на чл.50 ал.1 от ЗДвП е умишлено, като в конкретния случай съдът намира, че липсва виновно извършено деяние, тъй като деянието е случайно и в този смисъл неправилно е бил приложен материалният закон.

С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен 4 субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в сектор ПП към ОДМВР – Ловеч, видно от т.3.11 на приложената заповед 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Още при съставяне на АУАН обаче е допуснато нарушение на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като въобще не са посочени законовите разпоредби, които са били нарушени. Едва в НП за пръв път е посочено, че с действията си С. е нарушил чл.50 ал.1 от ЗДвП.

Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Посочването на нормативния акт и конкретната разпоредба, която се възприема, че е нарушена виновно, е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което 5 незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.