Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 6 от 28.02.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Наказателно дело от общ характер 648/2021
Вид
Присъда № 6
Подписан
28.02.2022
В сила
13.05.2022
Състав
Павлина Тонева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ по ПРИСЪДА № 6/28.02.2022 г. по НОХД № 648/2021 г. по описа на РС – Горна Оряховица Обвинението на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица е срещу М. С. Ч., с ЕГН **********, за това, че през лятото на 2020 г. с в. В., община Г. действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната М. С.

В. на 13 години, родена на *********, с нейно съгласие и деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

ПРОКУРОРЪТ поддържа обвинението и счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.

Предлага на основание чл. 69, ал. 1 от НК съдът да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д. П. от ВТАК счита, че фактическата обстановка е безспорно установена. Твърди, че било безспорно установено, че подсъдимият и пострадалата са заживели на съпружески начала и умисълът на подсъдимия се изразявал в намерение да заживее съпружески с лице, ненавършило 14 – годишна възраст, а не в умисъл за съвкупление с лице, ненавършило 14годишна възраст. Твърди, че подсъдимият не е извършил инцидентно полов акт с М.В., а е създал семейство с нея. Било безспорно установено извършено престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК от родителите на двете деца. Моли съда да постанови присъда, с която да оправдае подзащитния й по обвинението за престъпление по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Алтернативно моли съда, ако приеме, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна, да прояви снизходителност и постанови минимално наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да отложи за срок от две години.

ПОДСЪДИМИЯТ М. С. Ч. не е намерен на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съда. Живее на неизвестен адрес в Нидерландия, където работи. Същевременно е редовно призоваван и е уведомен, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Поради това съдебното производство е проведено при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4, б. „а“ от НПК в присъствието на защитника. В хода на досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения в присъствието на служебен защитник, с които направил самопризнания и изразил критично отношение към извършеното.

СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и 1 гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

М. С. Ч. е роден на **********, с ЕГН **********, български гражданин, с постоянен адрес с. ********** и последен известен адрес с.

********** с начално образование, неженен, безработен, не е осъждан за престъпления.

М. С. В. е родена на *********** .

М.Ч. и М. В. се запознали през 2019 г. в с.Върбица, където посещават местното училище. В този момент М.В. била на 12 години, а М.Ч. на 16 години. Харесали се и започнали да се срещат. Взели решени да живеят заедно. М.В. споделила решението си с родителите си, които ясно изразили неодобрението си, тъй като счели, че дъщеря им трябва да продължи да посещава училище. Виждайки несъгласието на родителите си, В. заявила, че ще посегне на живота си в случай, че не й позволят да живее с М.Ч.. От своя страна М.Ч. съобщил на майка си, че иска М.В. за своя жена. Това наложило майка му, която живее в Нидерландия да се прибере в България и да разговаря с родителите на М.В.. При проведения разговор между родителите на Величкова и Ч. било решение да приемат избора на децата си да живеят заедно. И двете фамилии се самоопределят като турски цигани и част от традицията им била раните бракове. По тази причина избора на М. и М. не бил приет от родителите им като нещо нередно. М. и М. взели решение да имат деца, тъй като се възприели като семейство. И двамата осъзнали отговорността на направения от тях избор.

М.В. се преместила в с. В. в къщата на майката на подсъдимия, където живеела и баба му А.

След полученото одобрение от родителите, през лятото на 2020 г. в с.

В******, подсъдимият, който бил на 17 години се съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст малолетна М. С. В. на 13 години, с нейно съгласие.

След това подсъдимият заминал за Нидерландия, за да работи.

На 05.03.2021 г. малолетната М. С. В., с ЕГН ********** е родила дете М. М. Ч.

След раждането на детето, М.В., подсъдимият и неговата баба полагали грижи за него. От докладите, изготвени от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ става ясно, че за детето се полагали усилия и грижи. М.Ч. работел на трудов договор в мебелна фабрика в Нидерландия и изпращал пари за отглеждането на детето. Двамата планирали да живеят заедно и да се грижат за детето си.

От показанията на св. М. П. се установява, че М.В. и М.Ч. не са живели на семейни начала. След раждането на детето В. и родителите й също заминали в чужбина. Пред него подсъдимият споделил, че иска да живее с М. и да се грижи за детето си.

Съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно психолого – психиатрична експертиза, изготвена от вещи лица д-р М. П. – психиатър и 2

В. Х. – клиничен психолог, неоспорено от страните и въприето от съда като компетентно и обосновано, М.Ч. страда от психично заболяване.

Интелектуално му развитие е гранично между норма и патолгия, въпреки че не се води на отчет. При направеното изследване, вещите лица са определили Ч. като примитивна личност с известно изоставане в интелектуалното и психичното развитие, поради социални индикации в рамките на граничен интелект. Описват го като примитивна личност, попила патриархалните норми на своя етнос, следваща своите инстинктивни желания и нагон. У Ч. е налице психична годност правилно да възприема фактите, които са от значение за делото, правдиво да ги пресъздава и тълкува и да дава достоверни показания за тях. Не е склонен към лъжи, фантазиране, внушение, прикриване и преувеличаване на фактите. Ориентиран е по въпросите, касаещи интимните отношения. У Ч. е налице психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си във връзка с извършеното от него деяние, като следва да се отчитат възрастта, граничният интелект и етническата принадлежност. Няма данни, че деянието е извършено поради увлечение или лекомислие.

Съгласно заключението на назначената и изслушана съдебно психолого – психиатрична експертиза, изготвена от вещи лица д-р М. П. – психиатър и В. Х. – клиничен психолог, неоспорено от страните и въприето от съда като компетентно и обосновано, М. С. В. е с данни за правилно нервно – психическо развитие. Не страда от психично заболяване. Правилно възприема и възпроизвежда фактите относими към разследването. Не е склонна към лъжи, фантазиране, внушение, прикриване и преувеличаване на фактите.

Относно интимните отношения е правилно ориентирана и не споделя симптоми на психично разстройство в следствие на преживяното.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на обясненията на подсъдимия, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 279, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК, от показанията на свидетелите М. С. В., С. М. С. и Р. М. Ю., дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, от показанията на свидетеля М. Г. П., дадени в хода на съдебното следствие, от заключението на двете съдебно психолого – психиатрични експертизи, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Съдът дава вяра и кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия от ДП, дадени в присъствието на служебен защитник, с които прави самопризнания, тъй като същите се подкрепят от показанията на разпитаните свидетелите и приетите писмени доказателства.

Показанията на всички разпитани свидетели са логични, последователни и взаимно подкрепящи се и се потвърждават от обясненията на подсъдимия и приетите писмени доказателства, поради което съдът кредитира същите като достоверни.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, 3 че подсъдимият М. С. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, което води до ангажиране на наказателната му отговорност за него.

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на посоченото престъпление, тъй като на неустановена дата през лятото на 2020 г. с в. Върбица, община Горна Оряховица, действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /съгласно заключението на съдебно психолого – психиатричната експертиза/, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната М. С. В. на 13 години, родена на ********, с нейно съгласие и деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК. В резултат на съвкуплението на 05.03.2021 г. малолетната М. С. В., с ЕГН ********** е родила дете М. М. Ч.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.

Обстоятелствата, че в етническата груха, към която принадлежат подсъдимия и В. ранното съжителство между мъж и жена на семейни начала се счита за нормално и е било налице съгласие от родителите на подсъдимия и В., не изключва умисъла на подсъдимия.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че М. С. В. е малолетна, тъй като била на 13 години, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.

Настоящата инстанция счита, че намерението на подсъдимия да заживее съпружески с лице, ненавършило 14 – годишна възраст - малолетната М. С. В. на 13 години, за което са събрани доказателства, не изключва умисъла му за съвкупление с лицето М. С. В., което не е навършило 14-годишна възраст.

От друга страна от показанията на свидетеля М. П. се установява, че М.В. и М.Ч. не са живели на семейни начала. Обстоятелството, че подсъдимият полага грижи за роденото от В. дете М. М. Ч. не обуславя извод, че подсъдимият и В. живеят на съпружески начала. Липсват други надлежни доказателства, че подсъдимият и пострадалата живеят на съпружески начала.

И не на последно място, евентуалното съжителство между подсъдимия и В. на съпружески начала след деянието и навършването на пълнолетие от подсъдимия след деянието и 14-годишна възраст от пострадалата сочи на данни за друго престъпление, за което не е повдигнато и предявено обвинение и не следва да се обсъжда в настоящото производство.

С оглед изложеното съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 151, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, в извършването на което го призна за 4 виновен.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия и незачитане на установения в страната правен ред.

След като призна подсъдимия за виновен съобразно чл. 54 от НК, съдът обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, подбудите за извършване.

Обществената опасност на деянието е типичната за този вид престъпления.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете направеното самопризнание, изразено критично отношение към извършеното, припознаване и полагане на грижи за роденото от съвкуплението дете, граничен интелект, турската етническа принадлежност, при която ранното съжителство между мъж и жена на семейни начала се счита за нормално.