Протокол № 1891 от 15.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1891 гр. П., 11.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а и прокурора Р. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220102647 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът А. Д. Т. - редовно призован, се явява лично и с адв. Л. К. от АКП. - надлежно упълномощен от днес, предоставя пълномощно по делото.

Ответникът Прокуратура на Република България - редовно призован, се представлява от прокурор Р. П..

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА ДА ПОЯСНИ И

ДОПЪЛНИ ИСКОВАТА СИ МОЛБА И ДА ИЗРАЗИ СТАНОВИЩЕ ПО

ОТГОВОРА

АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Имам една поправка за датата, на която е извършено плащането по сметка на ОД на МВР за сумата 211 лв., 1 стр.2, абз. 1, посл. Изречение. Вместо дата 30-ти ноември да се чете 28-ми ноември. Моля да съобразите това, съгласно приложената разписка от „Изипей“. Намирам за неоснователно възражението, че ответната прокуратура не е отговорна поради не повдигане на обвинение. Има съдебна практика категорична, че в случая след като е образувана ДП отговорността на Прокуратурата на Република България е налице и когато не е повдигнато обвинение, тъй като това не е елемент на чл. 2 от ЗОДОВ. В случая, е очевидно, че ДП е водено срещу А. Т.. Елементът на повдигане на обвинението не е основание за невалидна отговорност по ЗОДОВ. Имам писмени документи, които предоставя и моля да бъдат приети като доказателства по делото. Предоставям копие на СУМПС, от което е видно, че ищецът е професионален шофьор, с категория С; писмо до ищеца от Сектор „Пътна полиция“ № 6/16.06.2023 г.; молба от А. Т. до РП-П. с вх. № 2522/02.10.2023 г., с която прави изявления, искания; възражение до началника на Сектор „Пътна полиция“, в които е изложил подробни съображения още на 16.05.2023 г. за обстоятелства, които са изложени в обстоятелствената част на ИМ във връзка с неговото отношение към констатираното наличие на наркотик, констатирано чрез специално средство от органите на ОД на МВР - П.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Нови доказателства към този момент няма да сочим.

Противопоставям се по приемането на снимка на СУМПС. Отнемането на СУМПС не е с акт на Прокуратурата, а от съответния орган на МВР.

Противопоставям се по приемането на възражението до началник на Сектор „Пътна полиция – няма общо с предмета на делото. Противопоставям се по приемането на писмо от Димитър Табаков – пак не е акт на прокуратурата. Не възразявам единствено да се приеме молбата на А. Т. до РП-П. с вх. № 2522/02.10.2023 г.,

АДВ. К.: Всичко е към онзи момент затова смятам, че има значение за изясняване на фактическата обстановка. Всички предоставени документи са свързани с отнемането на СУМПС на ответника.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 10.05.2023 г., около 20:35 ч. в гр. П., на бул. .А. С. ищецът е управлявал лек автомобил БМВ 116, с 2 държ. контролен № ****. Същият бил спрян от полицейски служители за извършване на проверка. Подложили са го на проверка за наркотици във връзка, с което се извършил тест с техническо средство Дрегер Друг тест 5000, който отчел наличието на кокаин. Ищецът твърди, че не употребява наркотици, поради което не е приел за истина показанието на пробата от техническото средство, поради което е поискал да му се направи изследване на кръв и урина за наличие на кокаин в кръвта и урината, за която цел бил откаран в МБАЛ АД П..

Твърди се, че на мястото на проверката служителите на РУ на МВР П. съставили АУАН № 951628/10.05.2023 г., както и Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1006-000134 по чл. 171, т. 1, б."б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок до 18 м., въз основа на което свидетелството за правоуправление му били отнети на 10.05.2023 г.

Междувременно бях задържан, обискиран и ми се иззеха намиращите се у него лични вещи, за което бил откаран с белезници в РУ на МВР П..

Образувано е ДП № 368/2023 г. по описа на РУ на МВР П., пр.преписка № 2522/2023 г. по описа на РП П..

В последствие, след извършване на съдебно-химикотоксикологична експертиза, досъдебното производство било прекратено с постановление от 09.11.2023 г. на РП П. поради липса на извършено престъпление по чл. 3436, ал.З от НК. Експертизата установила по безспорен начин, че няма наличието на наркотици в кръвта му.

Твърди се, че на 28.11.2023 г. ищецът е поискал да му бъде върнато свидетелството за правоуправление, което според него било незаконно отнето.

На 30.11.2023 г. свидетелството му е било върнато, като заявява, че преди това органите на КАТ отказвали да му я върнат, докато не представи квитанция, от която да е видно, че е заплатил разноските за извършената по наказателното производство химико-токсикологична експертиза. Вносна бележка е чрез системата на Изи пей е от 30.11.2023 г., по сметката на ОД на МВР, за сумата от 211 лв.

Твърди се, че с отнемането на свидетелството му за правоуправление му е причинена имуществена вреда. Сочи, че е работил като професионален шофьор и като такъв работел в частна фирма за почасово прекарване на промишлени стоки с месечно възнаграждение 600 лв. След отнемането на 3 свидетелството му за правоуправление ищецът е преустановил да шофира служебния автомобил и бил принудително съкратен от работа. За времето, за което му е било отнето свидетелството за правоуправление е бил лишен от получаването на полагащото му се възнаграждение в размер на 600 лв. месечно или общо за 7 месеца 4200 лв.

Твърди, че вреда за него представлява и заплатената от него експертиза по ДП в размер на 211 лв.

Твърди, че с оглед на действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство, което в последствие бе прекратено поради липса на извършено престъпление, ищецът е претърпял и редица неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес от неоснователното наказателно преследване, от задържането му с белезници и престоя в ареста за 24 часа. Обвинението станало достояние на неговите приятели, близки и роднини. Периодът на психически стрес продължил повече от 6 месеца. Сочи, че не употребява наркотици и обвинението, че е управлявал автомобил под въздействието на наркотици го е съсипвало психически. Полицаите отказвали да повярват на твърденията му.

За целта, след като го пуснали от ареста отишъл и в две частни лаборатории да си направи тестове, които представил в полицията и поискал да му се върне книжката, тъй като не може да си изпълнява служебните си задължения.

Отказали му връщане на книжката. Това го е измъчвало непосилно. Твърди, че е бил невинен и е търпял репресията на закона сякаш е извършил престъпление.

Твърди, че дължимите обезщетения му се дължат със законна лихва, считано от датата на увреждането. Това е датата на постановяването на постановлението на прокурор при РП П. с вх.№ 2522/2023 от 09.11.2023 г., който прокурорски акт е крайният акт по образуваната наказателна преписка, с който бе прекратена.

Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4414 лв., ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

4

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорват изцяло исковете за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.

Към исковата молба не са ангажирани от ищеца никакви писмени доказателства, от които да е видно дали Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 09.11.2023год. е влязло в сила, липсват и страници от същото, липсват и писмени доказателства за стабилизиране на постановлението, поради което предявения иск се явява без основание.

Твърди се в исковата молба на ищеца, че неимуществените вреди се изразявали в :„...неудобство, безпокойство, срам и стрес от неоснователното наказателно преследване, от задържането ми с белезници и престоя ми в ареста за 24 часа.Обвинението стана достояние на моите приятели близки и роднини.".

Не се прилагат към исковата молба на ищеца каквито и да било писмени доказателства, че е посещавал лекар за състоянието си на безпокойство и стрес, епикризи, амб. листове и др.

Не се представят и никакви доказателства в подкрепа твърденията на ищеца, че: „Обвинението стана достояние на моите приятели близки и роднини."

В случая няма повдигнато обвинение срещу ищеца, та то да стане достояние на близки и роднини и няма как Прокуратурата на Р България да е отговорна за това.

Твърди се, че прокуратурата на Република България има представител, чрез който се осъществява връзката с медиите, като има и официален сайт. По делото няма данни Прокуратурата на Република България по какъвто и да е начин да е давала данни на други лица извън кръга на наблюдаващ прокурор, както и да е предоставяла такива данни на когото и да било, а и това не е възможно при наличие на забраната по чл. 198, ал. 1 от НПК.

От така изложеното от ищеца в Исковата му молба, а именно:“...от задържането ми с белезници и престоя ми в ареста за 24 часа“, може да се направи извод, че претенциите му са насочени към Министерството на вътрешните работи относно соченото задържане за 24 часа. Не се сочи за кои 5 обстоятелства следва според него да бъде отговорна Прокуратурата на Република България, която не е пасивно легитимирана да отговаря за действията на служителите на Министерството на вътрешните работи и иска не следва да бъде насочен срещу Прокуратурата, а евентуално срещу МВР.

Освен допустимостта и основателността на претенцията си, в тежест на ищеца А. Т. е да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с воденото наказателно производство за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Твърди се, че не е повдигано обвинение и предявено по реда на чл. 219, ал. 1 от НПК и мярка за неотклонение не е взимана., т.е в случая не е налице „обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление .... “. Т. е. след като срещу ищеца А. Т. не е повдигано и предявено обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и на същия не е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем, правя възражение за допустимостта изобщо на исковете, както и за наличие на абсолютна процесуална пречка за основателността на иска, поради което се моли съдът да прекрати гражданското дело, поради липса на законово основание за воденето му.

Прокурорът е прекратил наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като в обстоятелствената част на постановлението е посочил, че: „...не може в конкретния случай да се докаже, че е извършено изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 б ал. 1 от НК“

След изменението в НПК наказателните производства се образуват само по отношение на данните за извършеното престъпление, без да се посочва извършител на деянието.

Досъдебно производство № 368/23 г. е образувано с първото действие по разследването - протокол за разпит свидетел от 11.05.2023 год. затова, че: На 10.05.2023 год. в гр.П. на кръстовището на ул.“Ал.Стамболийски“,срещу номер 119 е управлявано МПС - лек автомобил „БМВ 116“ с Рег.№ СА 8655 ХС, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство „Drug Test 5000“с фабричен номер ARPK -0010 6 престъпление по чл.343 б ал.З от НК.