Протокол № 2709 от 19.07.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2709 гр. София, 14.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стоян Михов

Съдебни

Деляна Илиева Пехливанова заседатели: Стефан Тасков Цеков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова и прокурора М. Б. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Наказателно дело от общ характер № 20221100201849 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА Л.Г., редовно уведомена се явява лично.

В залата се явява упълномощен защитник адв. С., редовно уведомен.

Не се явява упълномощен защитник адв. С., редовно уведомен.

СГП с представител.

ПОДСЪДИМАТА: Получила съм копие от обвинителния акт и разпореждането на съда с указания преди повече от 7 дни.

Адв. С. ще ме защитава днес. Не държа да присъства адв. С..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание .

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ не констатира процесуални пречки по хода на делото, предвид на което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на подсъдимата, съгласно лична карта, както 1 следва:

Л. АТ. Т., родена на ******* г в гр. Ихтиман, българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждан, трудово ангажирана, ЕГН **********, постоянен адрес гр. София, ул. ******* СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимата в настоящото производство.

ПОДСЪДИМАТА: Разбрах правата си. Нямам искания за отвод към състава на съда, прокурора и секретаря.

Представям и моля да приемете удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, настъпила е промяна във фамилното ми име, към настоящият момент фамилията ми е Т..

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

Адв. С.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Пристъпва към изслушване на участниците в разпоредителното заседание по въпросите на чл.248, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Смятам, че делото е подсъдно на СГС, с оглед престъпленията за които е ангажирана наказателна отговорност на подсъдимото лице. Считам, че не са и налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Също така не са допуснати на досъдебната фаза на процеса отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице. Не са налице данни за разглеждане на делото по реда на Особените правила. За разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател. Считам, че взетата спрямо подсъдимото лице мярка за процесуална принуда към настоящия момент е отменена и не е необходимо взимането на нова. Към момента нямам искане за събиране на нови доказателства.

С оглед горното ви моля да го насрочите за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

АДВ. С.: Делото, безспорно при това обвинение е подсъдно на СГС.

Считам, че нямо основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не така стоят обаче стоят обстоятелствата във връзка с т. 3 за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и те са отстраними и са довели до ограничаване правата на обвиняемия, респективно подсъдимия.

На първо място искам да отбележа обстоятелството, че в делото фигурират три постановления за привличане в качеството на обвиняем на Л.Г.. Едното е от 16.05.2018г, второто е от 22.05.2019 г и третото е от 27.01.2022 г., като първото обвинение става въпрос за едни и същи епизоди.

Първото обвинение е за престъпление по чл. 301, ал. 2, във връзка чл. 26, ал. 1 НК. Второто обвинение по първия епизод е по чл.283, ал. 1 НК, а втория диспозитив е по чл. 209 НК. Междувременно по това обвинение беше внесен обвинителен акт 2019г, след което СГС прекрати производството по делото и върна делото на прокуратурата, след което през 2022г е повдигнато трето обвинение, като първия епизод е квалифициран по чл. 302, във връзка чл.

301 НК, а втория епизод по чл. 283 НК. В наказателното производство, в досъдебното производство няма акт на прокуратурата, с който да се прекратят излишните обвинения. В дадения случай не става ясно в какво в края на краищата смята прокуратурата да обвинява моята подзащитна.

Считам, че особено с оглед на това, че прокуратурата вече е внасяла обвинителен акт по друго обвинение, следва преди да се внесе обвинителния акт да бъде направено частично прекратяване на тези обвинения, които прокуратурата счита за излишни. В дадения случай не става дума за обвинение за различни деяния, а за едни и същи деяния квалифицирани по различен начин. По този начин не става ясно каква е волята на прокуратурата, защото всичките тези постановления за привличане, има ги и в делото, носят подписи и печати на СГП, кое в край на краищата е обвинението, което поддържа СГП е с доста голяма въпросителна. Освен това считам, че обвинителния акт внесен от СГП не съответства на изискванията на чл. 246 от НПК, което също ограничава правата на моята подзащитна. Още на първа страница на обвинителния акт има констатация, че моята подзащитна е била ръководител на всички в общината, включително и на главния архитект. На обвиняемата Г. били подчинени и секретар на еди какво си и секретар на района и главния архитект и финансов контрольор, тя трябва да е кмет на 3 общината, за да са й подчинени, а тя не е, съгласно същия този обвинителен акт. Съгласно този обвинителен акт не става ясно какво е трябвало да извърши или да не извърши Л.Г. по служба, за да получи неследващия й се дар, тоест обвинението е меко казано неясно, не може да се разбере в края на краищата, дали е извършила нещо, очевидно не е, тогава това няма да е подкуп. Във всеки случай в диспозитива в обвинението, който е преповторен, както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната част ли в заключителната, както го нарекоха съвременните законодатели, и в двете места не става ясно какви действия е извършила или е трябвало да извърши Г. във връзка с въпросната обществена поръчка, тъй като в самия обвинителен акт доста пространно е коментирана една история с подмяна на подпис от една свидетелка, който обаче в края на краищата се оказал действителен, истински. Не мога да разбера какво има предвид прокуратурата като съставни елементи на престъплението по чл. 301, респективно 302 НК. Ето защо считам, че в обвинителният акт, както в обстоятелствената му част, така и в диспозитивната не съответства на чл. 246 от НПК, респективно на тълкувателните решения на ВКС, мисля че беше № 6 от 2018г. Ето защо считам, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на отстраними процесуални нарушения, които са допуснати в хода на досъдебното производство и същите са довели до ограничаване правата на моята подзащитна да разбере най-вече в какво е обвинена.

Що се касае до останалите точки считам, че не са налице основания за разглеждане или поне не правим такива искания за разглеждане на делото по Особените правила. Не виждам основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и за назначаване на преводач, тълковник, защитник, допълнителни вещи лица. Не виждам основание за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Що се касае до взетите мерки за процесуална принуда, да, те са отменени но ограничението за напускане на страната не е, в дадения случай така че прокуратурата не е изпълнила и това свое процесуално задължение с оглед изтеклите срокове. За сега не правим искане за събиране на нови доказателства.

ПОДСЪДИМАТА: Присъединявам се към казаното от моя защитник.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

След съвещание СЪДЪТ съобразявайки становището на страните по 4 въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК намира за установено следното:

Изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт, делото се явява родово и местно подсъдно на СГС, като съдът не констатира проявления на предпоставките визирани в чл. 250 и 251 НПК за прекратяване или спиране на наказателното производство. Съдът обаче констатира, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СГП, тъй като е допуснато на ДП отстранимо съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правата на обвиняемото лице, тъй като е налице неяснота на повдигнатото обвинение от гледна точка на фактическите рамки съотнесени към диспозитива на обвинителния акт, като същият не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 НПК.

На първо място, що се касае до обвинението с правна квалификация дадена от държавното обвинение по чл.302, т. 1, във връзка чл.301, ал. 2, във връзка ал. 1 от НК, в диспозитива на обвинителния акт, представителят на СГП е пропуснал да посочи като съставомерен елемент застъпен във фактическите рамки на обвинението, а именно качеството длъжностно лице на обвиняемата, като е посочил единствено, досежно това лице - лице заемащо отговорно служебно положение.

На следващо място за настоящият съдебен състав е налице неяснота, досежно инкриминираните от страна на държавното обвинение действия, за които се твърди, че обвиняемата е поискала и приела дар, който не й се следва, за да наруши службата си, съотнесено към инкриминираните разпоредби на чл. 1 и чл.7, ал. 2, т. 3 от „Вътрешните правила за управление цикъла на обществените поръчки. Вътрешен контрол“ утвърден от кмета на СО, р-н Подуяне. Във фактическите рамки на обвинителния акт, държавният обвинител твърди 3 отделни действия на обвиняемото лице, в рамките на производството по ЗОП.

Първото се твърди за извършено след приключване публично заседание на 24.08.2017г, като същата споделила пред свидетелите М., К. и М., че има близка нейна фирма и искала да отвори пликовете с ценови оферти по обособена позиция № 1 и №2 от процедура.

Второто действие се твърди за извършено 2 седмици преди отваряне на ценовите оферти по обществената поръчка и се изразява в това, че повикала в кабинета си свидетелите М., М. и К. като заявила, че се отказва от първоначалната си идея, но имала нова идея по какъв начин близката й фирма 5 можела да бъде класирана на първо място, като споделила, че възнамерява да отвори ценовата оферта на близката й фирма „А.Е..“ ЕООД непосредствено преди отваряне на всички ценови предложения, при необходимост да я смени с нова, с по-ниска стойност, като за целта било нужно да се подправи подпис на архитект С. – трети член на комисията, за което се обърнала към свидетелката М., за което свидетелката М. и свидетелката К. изразили несъгласие.

Третото действие прокурорът сочи за извършено на неустановена дата в периода 06.11.2017г, 10.11.2017г. преди публичното заседание на комисията за отваряне на ценовите предложения и е свързано с твърдения, че подсъдимата заявила на свидетелката М. и свидетелят М., че участва нейна фирма, като от шкаф зад нея извадила нов хартиен плик, в който обикновено се съхранявали ценовите оферти на участници в обществени поръчки и поставяйки ги на масата пред свидетелката, където имало поставен друг плик, оригинал на ценова оферта, върху който имало положени подписи на членовете на комисията М., М. и С., като изискала от свидетелката М. да имитира подписа на арх. С. върху новия плик, което последната сторила, положила своя подпис, а това сторил и свидетелят М..

Чл. 1 от „Вътрешните правила за управление цикъла на обществените поръчки. Вътрешен контрол“ утвърдени от кмета на СО, р-н Подуяне, посочен за нарушен, съгласно твърдението на прокурора установява целите на правилата, а именно създаване на условия за законосъобразно и ефективно разходване на финансови средства, публичност и прозрачност в дейността на планиране, провеждане и възлагане на обществените поръчки, контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки и реда за поддържане и публикуване на документи до предаването им за архивиране, а чл.7, ал. 2, т. 3 от Правилата установяват, че председателят носи отговорност за правилното съхранение на документите до предаването им за архивиране.

Отчитайки горните обстоятелства не става ясно конкретните действия, които прокурорът твърди, че са предприети, по какъв начин биха нарушили служебните задължения на подсъдимата, доколкото чл. 1 не въвежда конкретни задължения или правила за поведение към председателя на комисията – обвиняемо лице, а що се касае до нормата в чл.7, не става ясно по какъв конкретен начин председателят не е съхранил правилно документите по обществената поръчка.