Решение № 216 от 09.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201178 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационни жалби от адвокат Х.Б. от САК - защитник на подсъдимата Е. М. Т. и адвокат С.Н. от САК - повереник на частни я обвинител В. Страхилов С. срещу въззивно решение № 298 от 31.07.2023 г., постановено по ВНОХД № 402/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Доводите за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания касаторът обвързва с отказа на съдилищата да квалифицират деянието на подсъдимата по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, с който неправилно се игнорира оказаната от подсъдимата помощ на пострадалата и има пряко неблагоприятно отражение върху размерите на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МП.

Отделно се възразява срещу отказа на въззивния съд да намали кумулативно предвиденото наказание лишаване от право деецът да управлява МПС след като е намалил основното наказание лишаване от свобода, което не отчита факта, че невъзможността подсъдимата да шофира накърнява житейската сфера на семейството й, включващо две малолетни деца, което се явява допълнителна причина за редуциране на срока на това наказание. Моли ВКС да измени обжалваното решение и да намали размера на наложеното 1 наказание или да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

В жалбата на повереника на частни я обвинител се навежда касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК , което се мотивира с несъобразяване от С А С на тежкия престъпен резултат и високата степен на обществена опасност с оглед обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, както и че загиналата Л.С. не е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата, като е пресичала на обозначено за целта място. Счита, че с намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода не мо же да се изпълнят целите на генералната и частна превенция, както и че изразеното от подсъдимата съжаление не би следвало да се взема под внимание при определяне на наказанието, защото това няма да върне живота и здравето на пострадалата С . . Поради многобройните случаи на загинали по пътищата хора и деца наказанията следва да са по - тежки. Моли ВКС да отмени решението на САС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на САС за увеличаване на наказанието.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, частни ят обвинител В. С. не се явява, редовно призован. Явява се повереникът м у – адвокат Н., която заявява, че оспорва касационната жалба от защитника на подсъдимата и поддържа своята касационна жалба, изложените в нея доводи и искания.

Касаторът - защитник и подсъдимата Е. Т. в съдебно заседание пред касационната инстанция оспорват жалбата на повереника на частните обвинители и молят да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Поддържат депозираната от защитника касационна жалба и изложените в нея доводи и искания.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като не намира да са налице посочените в тях касационни основания. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт.

В последната си дума подсъдим ата Е. Т. моли за справедливо наказание.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 26 от 22.02.2023 г. по НОХД № 20231100200679 по описа за 2023 година Софийски градски съд (СГС) е признал подсъдимата Е. М. Т. , родена на 08.08.1983 г., за виновна в това, че на 23.11.2020 г, около 08,50 ч, в гр.София, при управление на МПС – лек автомобил П. с ДК № .............. по ул.Иваница Данчев, на пешеходна пътека (обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка В8.1), е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е пропуснала пресичащата по пешеходната пътека пешеходка Л.Д. С., родена на 20.05.1942 г. , вследствие на което по 2 непредпазливост причинила нейната смърт, настъпила на 11.12.2020 г в УМБАЛСМ Пирогов, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“ пр.първо, вр ал.1, б.“в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 о т НК и чл. 54, чл.58а и чл.37, ал.1, т.1 и т.7 от НК й наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, както и наказание три години лишаване от право да управлява МПС.

В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.

С решение № 298 от 31.07.2023 г. на САС по ВНОХД № 402/2023 г. присъдата е изменена, като са намалени наказанието лишаване от свобода от три на две години и определеният изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК от пет на четири години и в останалата част присъдата е потвърдена.

Касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

По касационната жалба на защитника на подсъдимия:

Настоящата инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалния закон, което да обуславя поддържаното от защитника касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

В хода на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК , проведено съобразно процесуалния закон и задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/2009 г. по тълкувателно дело №1/2008 г. предходните съдебни инстанции са установили еднозначна фактическа обстановка, съгласно която при управление на МПС подсъдимата не е осигурила дължимото на основание чл.119, ал.1 от ЗДвП предимство на пострадалата пешеходка по времето, когато последната пресичала обозначената по съответния ред пешоходна пътека и въз основа на нея правилно са квалифицирали деянието на подсъдимата като престъпление по транспорта по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“ пр.първо, вр ал.1, б.“в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Доводът за преквалифициране на инкриминираното деяние по привилегирования (по-леко наказуем) състав по чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК е неоснователен въпреки установеното от фактическа страна, че подсъдимата действително е предприела действия за оказване помощ на пострадалата, като останала на място и подала сигнал на тел.112 за ПТП, в резултат на който пристигнал екип на ЦСПМ и я транспортирал до УМБАЛСМ „Пирогов“, където тя по-късно починала. Тези действия на подсъдимата Т. не предпоставят уважаване на искането за изменение на обжалваното решение с оглед приложението на чл.343а от НК, тъй като наличието на квалифициращото обстоятелство „пешеходна пътека“, на която безспорно между страните е станал инцидентът, изначално изключва претендираната правна квалификация (вж. Решение № 196/2021 г. на ВКС по н. д. № 718/2020 г., III н. о.,: „Извън приложното поле на чл. 343а от НК остават случаите на причиняване на съставомерния резултат в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, при извършване на деянието без съответното свидетелство за правоуправление или при осъществяването му на пешеходна пътека“). Този извод се налага и от задължителните указания в 3

Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, с които изрично е прието, че оказването на помощ на пострадалия не е намаляващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.343а от НК във всеки случай на престъпление по транспорта. Например, когато е налице квалифициращо обстоятелство пияно състояние или бягство от местопроизшествието, деянието не може да се квалифицира по чл.343а от НК дори оказването на помощ и нейната необходимост да са обективно установени по делото.

Доколкото конкретното квалифициращо обстоятелство – пешеходна пътека е въведено законодателно след приемане на тълкувателното постановление и е с аналогично правно значение на алтернативен съставомерен признак, каквито са коментираните (също алтернативни) квалицифиращи обстоятелства относно престъпния състав на чл.343, ал.3 от НК, за които ППВС №1/1983 г. изрично изключва намалената отговорност по чл.343а от НК въпреки оказана помощ от дееца, насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на пострадалия, следва да се приеме, че установеното по тълкувателен път изключение е относимо към всяко квалифициращо обстоятелство по чл.343, ал.3 от НК, включително за ПТП на „пешеходна пътека“. В подкрепа на извода, че оказаната помощ на пострадал при ПТП на пешеходна пътека не е намаляващо отговорността обстоятелство по чл.343а от НК е, че то е изключено от хипотезите на б. "в" и "г" на чл. 343а, ал.1 от НК, където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК (предишна ал.2 – ДВ , бр.ДВ, бр.92/2022 г.). Впрочем касационният жалбоподател е бил наясно с това още при сезиране на въззивния съд предвид отразеното във въззивната жалба, подадена от същия защитник, че при настоящото обвинение не може да се ползва привилегията на разпоредбата на чл.343а от НК именно поради наличие на квалифициращото обстоятелство „пешеходна пътека“. Препращането към съдебна практика на ВКС в касационната жалба е неуместно, защото посочените съдебни решения на касационната инстанция не касаят аналогичен казус. С оглед изложеното, оплакването за нарушение на закона е неоснователно.

Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В касационната жалба намаляване на наказанието се претендира основно във връзка с искането за прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.343а от НК, а както вече се посочи, не са налице основания за преквалифициране на деянието, а оттам – и за нова преценка на размера на наказанието. При правилно определената правна квалификация на деянието като престъпление по квалифицирания състав на чл.343, ал.3, пр. последно, б.“б“ пр.първо, вр ал.1, б.“в“, вр чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което към инкриминираната дата законъ т е предвиждал по-нисък минимум на наказанието лишаване от свобода (от три до петнадесет години), спрямо настоящото правно положение (о т пет до петнадесет години лишаване от свобода – ДВ, бр.67/2023 г.), индивидуализацията на наказанието от въззивния съд в рамките на предвидената по - лека наказуемост се явява правилна съобразно правилото за действието на по - благоприятния за дееца 4 закон по чл.2, ал.2 от НК.

Въззивният съд убедително е аргументирал съгласието си с първата инстанция, че констатираният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства не обуславя прекомерност на предвиденото най - леко наказание (три години лишаване от свобода) предвид липсата на съпричиняване от страна на пострадалата и установената възможност подсъдимата да възприеме пострадалата от голямо разстояние без да предприеме опит да спре и да избегне ПТП. Тези особености на конкретния случай, наред с тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, завишават степента на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимата като водач на МПС и изключват приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК за допълнително намаляване на наложеното наказание от ВКС. Същевременно въззивният съд законосъобразно е облекчил наказателноправното положение на подсъдимата именно поради отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в две насоки: