Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 418 от 30.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1929/2019
Вид
Решение № 418
Подписан
30.06.2020
В сила
23.07.2020
Състав
МАРИЯ КИРИЛОВА ТЕРЗИЙСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.294, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№………./ …..06.2020 г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретаря Мая Иванова като разгледа докладваното от съдията търговско дело №

1929 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, с която са предявени обективно кумулативни искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване в отношенията с Д.Н.Т., че ответникът дължи на ищеца суми по Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г. както следва:

30 723.53 лева главница, 507.39 лева договорна лихва за период 25.02.2019 г. – 09.06.2019 г. включително, 120 лева разход при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 9058/2019 г. по описа на ВРС.

В исковата си молба „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че между нея и Д.Н.Т. е сключено Споразумение за обединяване на кредити, по силата на чл.1 от което страните са се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13/09/2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08/08/2014 г., в един кредит под формата на кредит за текущо потребление. От текста на споразумението се установявало, че кредитите, предмет на обединяване, са изцяло усвоени като са посочени и дължимите суми по тях. В резултат на обединяването на кредитите, вместо съществуващите задължения по горепосочените договори за кредит, ищецът твърди, че е възникнало ново задължение на ответника към него в хипотезата на новиране на дълга по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, което към момента на подписване на споразумението възлизало на сумата от 30 496,00 лева. След изтичане на уговорения тримесечен гратисен период, през който кредитополучателят дължал 50% от редовната лихва по кредита, в рамките на уговорения срок за издължаване на задължението - 120 месеца, той се задължил да заплаща равни месечни вноски на всяко 25-то число от месеца. Съгласно т.3.3 от Споразумението, непогасената част от начислената в гратисния период лихва се капитализирала към остатъка по главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от договорения гратисен период по т.3.2 от същото.

Сочи се още, че страните постигнали съгласие на основание чл. 5.1 от договора, кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,400 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана стандартна надбавка в размер на 9,22%. Лихвеният процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен процент, същата се приемала за стойност нула процента, а крайният лихвен процент не можело да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка 9,22%.

На 30/01/2019 г. съгласно условията на подписания договор банката обединила кредитни задължения в едно общо, като е открила нова кредитна сметка №11/25926288, по която се обслужва консолидираното задължение на кредитополучателя. Твърди, че насрещната страна не е изпълнявала задълженията си по споразумението от 30/01/2019 г., като след подписването му е извършила едно единствено плащане по кредита на 10.06.2019г., в размер на 106,17 лева, с което са погасени част от дължимите към тази дата лихви. Поради описаната забава в плащанията, на 06.06.2019 г. ищецът излага твърдение, че е предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредит № 25926288, като за целта е изпратил покана - уведомление изх.№ 06-20-01364/06.06.2019 г. чрез куриерска фирма Спиди, връчена лично на кредитополучателя на 07/06/2019 г.

Забавата обхващала, четири просрочени вноски за сумите: 13,27 лева с падеж 25.02.2019 г., 119,44 лева, с падеж 25/03/2019 г., 119,44 лева с падеж 25/04/2019 г., 403,21 лева с падеж 25/05/2019 г.. Липсата на надлежно изпълнение на задълженията на длъжника мотивирало ищеца със заявление по чл.

417 от ГПК да поиска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което по ч.гр. дело № 9058/2019 г. била издавана заповед за изпълнение и ИЛ срещу кредитополучателя. След сдобиване с ЗНИ и преди образуване на изпълнително дело, на 08/07/2019 г. длъжникът внесъл за погасяване на изискуемите си задължения сумата в размер на 119,85 лева, с която били погасени част от присъдените по ЧГД лихви, а на 09.08.2019 г. заплатил доброволно още 91,00 лева по обслужващата кредита сметка, които били използвани за покриване на изискуемата главница. Поради изложеното, претенцията на банката по настоящия иск била съобразена с извършените доброволни погасителни плащания на кредитополучателя, направени след подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и не съвпада изцяло със заявената в заповедното производство претенция. След намаляване на размера на задълженията, ищцовата страна твърди съществуване на изискуемо вземане спрямо ответника в приетите за разглеждане размери. Предявената сума в размер на 120 лева била предвидена в Тарифата на Банка ДСК ЕАД и представлявала разход по изискуем кредит, дължим на основание т.14 от Допълнителното споразумение към Договора за кредит във връзка Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.

Въз основа на гореизложеното както и на твърдения за липса на плащане на претендираните като изискуеми задължения на ответника, ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита, като отправя искане за уважаване на предявените установителни искове с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът излага становище за недопустимост, а в условията на евентуалност и за неоснователност на исковете. Горното обосновава с твърдения, че на 07.06.2019 г. получил обявление от кредитора, че кредитът е предсрочно изискуем, а на 02.07.2019 г. получил покана за доброволно изпълнение от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което бил уведомен, че между дружеството и банката бил сключен договор за събиране на вземания от 30.06.2019 г., с който на ОТП Факторинг е възложено събиране на просрочения дълг. След справка ответникът установил, че подателя на съобщението е колекторска фирма, която по договор за цесия, сключен с ДСК събира по съдебен ред просрочени задължения към банката. Това затвърдило убеждението му, че задължението му е прехвърлено с цесия, което го накарало да преустанови опитите си доброволно да заплати дължимите суми на Банка ДСК АД. Поради изложеното твърди още, че ищецът не е негов кредитор и по отношение на него липсва правен интерес от провеждане на исковата претенция и същата е недопустима. В условията на евентуалност твърди нищожност на клаузи в Споразумението за обединяване на кредити, както и в първоначално сключените договори за текущо потребление, поради тяхната неравноправност.

В проведеното открито съдебно заседания процесуалните представители на ищеца поддържат предявените искове и претендират уважаването им в цялост.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника моли за тяхното отхвърляне по съображения за нищожност на клаузи от договорите за потребителски кредит, както и от споразумението.

С депозирани в предоставения срок писмени бележки ищцовата страна поддържа изложеното в исковата си молба като навежда твърдения, че споразумението за обединяване на кредитните задължения има характер на обективна новация, а не на отделен договор за кредит. По съображения за наличие на всички изискуеми предпоставки от фактическия състав на предявените искове сочи, че същите са доказани по основание и размер и претендира тяхното уважаване.

В представените в срок писмени бележки ответникът оспорва исковете като поддържа възраженията си за нищожност на отделни клаузи от договора довели до едностранно увеличение на размера на дължимата лихва, което счита за неравноправно.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. чл. 422 от ГПК вр. чл.

430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, за успешното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на валидни облигационни отношения между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по тях, твърдението си за новиране на задълженията с процесното споразумение, размера на претендираното вземане по отделни пера, включително извършването на претендираните разходи за предсрочна изискуемост.

Възраженията на ответника за недопустимост на исковете са неоснователни, тъй като заявител в производството по чл. 417 от ГПК, както и в настоящото исково такова, е банкова институция, която е легитмирана да предяви претенцията си по реда на чл. 417, т. 2 и чл.

422 от ГПК. С изпратената покана за доброволно изпълнение /л.44 по делото/ „ОТП Факторинг“ ЕАД не е заявило собствени права върху вземане, а е поканило длъжника да го заплати на досегашния си кредитор – „Банка ДСК“ ЕАД.

Предвид момента на договаряне, процесната сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 от ЗЗП), съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда. Заемът е предоставен на физическо лице като обявената основна цел изключва то да е действало като професионалист и съответно следва да се приеме за потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.

Видно от приложеното като доказателство по делото ч.гр. дело № 9058/2019 г. по описа на ВРС в полза на „Банка ДСК‘ ЕАД е издадена Заповед № 4561/12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу ответника за сумите от 30 814. 53 лева – главница, ведно с лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, 614.13 лева-договорна лихва за периода

25.02.2019 г. – 09.06.2019 г., 4.55 лева – лихва за забава за периода 25.05.2019 г. – 09.06.2019 г. и 120 лева разходи за изискуем кредит. Присъдени са и разноски. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от Д.Т., обстоятелство, обуславящо правния интерес на ищеца от провеждане на исковата защита.

Не е налице спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че страните са сключили Споразумение за обединяване на кредити от 30.01.2019 г., по силата на чл.1 от което са се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление № 11/21256333 от 13.09.2013 г. и от Договор за кредит за текущо потребление № 11/22005921 от 08.08.2014 г. в един общ дълг. Видно от съдържанието на постигнатото съглашение, ищецът и ответникът са установили в отношенията помежду си, че към 30.01.2019 г. предоставените суми по двата кредита за текущо потребление са изцяло усвоени от кредитополучателя и след извършени частични плащания обединеният общ размер на дълга му съгласно чл. 2 възлиза на сумата от 30 496,00 лева. След изтичане на уговорения тримесечен гратисен период, през който кредитополучателят дължи 50% от редовната лихва по кредита, в рамките на уговорения срок за издължаване на задължението - 120 месеца, той се задължил да заплаща равни месечни вноски на всяко 25-то число от месеца. По силата на чл.3.3 от Споразумението, страните постигнали съгласие непогасената част от начислената в гратисния период лихва да бъде капитализирана към остатъка по главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от договорения гратисен период.