Решение № 15128 от 05.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15128 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110158259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на А. Г. С., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес . (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат М. М., член на Пловдивската адвокатска колегия. Ищцата твърди, че през 2023 г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № 40017210905. Според уговореното тя трябвало да върне на ответника получената главница в размер на 4 000 лева, да му заплати възнаградителна лихва в размер на фискиран годишен лихвен процент 41 % при срок на кредита 36 месеца, както и да му заплати възнаграждение за закупената допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1 600 лева и за закупената допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2 800 лева. При това положение в договора за потребителски кредит бил посочен годишен процент на разходите 48, 95 %. Общата сума, която ищцата трябвало да заплати, била в размер на 11 264 лева и 57 стотинки.

Намира, че клаузите за заплащането на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни поради противоречие със закона, а именно чл. 10а (понеже по естеството си услугите са насочени към усвояване и управление на кредита), чл. 11 (не е посочен действителният годишен процент на разходите по изискуемия от закона начин), ал. 19, ал. 4 ЗПК (заобикалят тази разпоредба) и чл. 143, ал. 1 ЗЗП (неравноправни са).

Позовава се и на противоречие на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите. Намира, че посочването на годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит, различен от действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика. Позовава се на съдебна практика и на правото на Европейския съюз. Иска от съда да установи, че клаузите, съдържащи се в раздел VI „Параметри“ на договор за потребителски кредит № 40017210905 от 04. 05. 2023 г. за заплащане на възнаграждения за занкупените допълнителни услуги „ Ф а с т “ и „Флекси“ са нищожни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба (по-точно два 1 идентични отговора на исковата молба с два отделни входящи номера на съда) от ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Е.К.. Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че страните са сключили съответния договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сумата в размер на 4 000 лева. Твърди обаче, че всички императивни законови изисквания за съдържанието на договора за потребителски кредит са спазени. Излага доводи, че в договора са описани взетите предвид допускания във връзка с изчисляването на годишния процент на разходите. Намира, че въпросът дали размерът на годишния процент на разходите е правилно посочен в договора е относим към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Поддържа, че възнаграждението за закупените услуги „ Ф а с т “ и „Флекси“ не следва да бъде включвано при изчисляването на годишния процент на разходите, защото не съставлява задължителен разход. Тя щяла да бъде условие за кредита само ако кредиторът изисква от всеки кредитополучател да я заплати, за да му предостави кредит при определените условия, а това безспорно не било така в случая. Твърди, че е налице ясно и правилно посочване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.

Евентуално, дори и да се приеме, че има неточно посочване на годишния процент на разходите, заявява, че правото на потребителя на информираност по никакъв начин не е било нарушено и че не могат да се приложат последиците за липса на посочване на годишния процент на разходите. Изтъква също така, че в общите разходи по кредита не следва да се включват възнаграждения за допълнителни услуги. Позовава се на правото на Европейския съюз, като излага доводи във връзка с имплементирането на правото на Европейския съюз в националното законодателство. Освен това изтъква, че клаузи, отнасящи се за допълнителни услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на клаузите на основния договор за кредит. Прави извод, че договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно независимо от клаузите за допълнителни услуги, дори в случай че има основание за недействителност на тези клаузи. По-нататък излага доводи за съдържанието на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Твърди, че ищцата реално е ползвала първата от тези две допълнителни услуги, защото договорът за потребителски кредит е бил сключен още в същия ден, в която тя е отправила заявка за сключването му. Заявява, че допълнителните услуги не са свързани с управлението и усвояването на кредита, във връзка с което се позовава на мотивите към съответния ЗИДЗПК. Поддържа, че фиксираната годишна лихва в размер на 41 % не противоречи на добрите нрави, което обосновава с необезпечеността на кредита и обстоятелството, че годишният процент на разходите не надвишава петкратния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Прави евентуално възражение за прихващане на присъдените разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса по платежна сметка на първостепенния съд в необходимия размер. Тя отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Ищцата предявява два кумулативно съединени иска за установяването на 2 недействителността на отделни клаузи от договор за потребителски кредит (уговорките за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“) с правно основание чл.

26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с така предявените искове което и да е от твърдените основания за нищожност на договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК или нарушение на добрите нрави. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че уговорките за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са били индивидуално уговорени.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. На 04. 05. 2023 г. страните сключили договор за потребителски кредит № 40017210905, по силата на който ответникът предоставил на ищцата парична сума в размер на 3 032 лева и 38 стотинки. Ищцата на свой ред поела задължението да върне на ответника така предоставената й сума, както и да му заплати фиксирана възнаградителна лихва в размер на 41 % на годишна основа на тридесет и шест ежемесечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 190 лева и 73 стотинки, а само последната в размер на 189 лева и 2 стотинки (т.е. общо 6 864 лева и 57 стотинки главница и възнаградителна лихва). Наред с това ищцата поела и още две задължения – да заплати на ответника допълнителната услуга „Фаст“ на стойност 1 600 лева, както и да му заплати допълнителната услуга „Флекси“ на стойност 2 800 лева. В текста на договора ищцата е декларирала, че изрично е поискала да ползува тези две услуги и че те са незадължителни. Отново според текста на договора допълнителната услуга „Фаст“ се изразявала в „право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, а услугата „Флекси“ – в „право на промяна на погасителния план на потребителския кредит“. Изпълнението на задълженията за заплащането на тези две услуги страните разсрочили успоредно на погасителните вноски за главницата и възнаградителната лихва, при което общият размер на тридесет и шестте ежемесечни погасителни вноски нараснал на 312 лева и 95 стотинки, като само последната била в размер на 311 лева и 32 стотинки (т.е. общо 11 264 лева и 57 стотинки главница, възнаградителна лихва и възнаграждения за допълнителни услуги).

При това положение в текста на договора страните посочили годишен процент на разходите 48, 95 %.

Според данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, които първостепенният съд кредитира напълно, се установява, че действителният размер на годишният процент на разходите, ако при изчисляването му не бъдат отчитани като разход по кредита възнагражденията за допълнителните услуги, възлиза на 47, 16 % (първи вариант на експертизата). Ако обаче възнагражденията за тези допълните услуги бъдат отчетени като разход по кредита, то тогава действителният годишен процент на разходите би бил в размер на 129, 78 % (втори вариант на експертизата).

При това положение първостепенният съд направи следните изводи.

При сключването на договора за кредит няма данни ищцата, физическо лице, да е действувала във връзка с упражнявана от нея търговска дейност или професия.

Тогава следва да се приеме, че тя е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите, съответно чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). При това положение и доколкото не е налице някое от изключенията по чл. 4 ЗПК, то следва да се приеме, че ЗПК намира 3 приложение по отношение на процесния договор. Според изискванията на приложимия закон договорът за потребителски кредит трябва да съдържа данни за годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Въпросният годишен процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК) и не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет (чл. 19, ал. 4 ЗПК). А според законовото определение на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В дадения случай възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст “ и „Флекси“трябва да се приемат за разходи по кредита. Това е така, защото задълженията за заплащането им възникват по силата на самия договор за потребителски кредит (т. V I „Параметри“) и изпълнението на задължението е разсрочено на вноски, съвпадащи с вноските за главница и възнаградителна лихва по кредита. Това е индикация, че уговорките за „допълнителни незадължителни услуги“ са съставлявали фактическо условие на търговеца като страната с икономическо надмощие в отношенията за сключването на договора за потребителски кредит.

Първостепенният съд приема за недостоверно извънсъдебното признание на ищцата, съдържащо се в текста на договора, че сама е заявила искането на тези услуги доброволно и че те не били задължителни. Поради изложените съображения, че тези допълнителни услуги всъщност са били задължително условие за сключването на договора, първостепенният съд предпочита да възприеме втория вариант на експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, според който действителният размер на годишния процент на разходите по договора за кредит възлиза на 129, 78 %.