Решение № 8380 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8380 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110159250 по описа за 2022 година

Подадени са молби по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК.

Ищцата Л. Х. Т. е предявила против ответника Ц. В. Р. молба за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените без брак деца С. Ц. Р., род.

08.06.2006 г., и А. Ц. Р., род. 30.05.2013 г., определяне местоживеенето на децата при майката, определянето на режим на лични отношения на бащата с децата, и присъждането на издръжка в размер на 350 лв. мес. за детето С. и 250 лв. за детето А.. Предявява и иск за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на децата, както и за пътувания на детето в Гърция, Германия и Турция по време на училищни екскурзии, зелени училища, както и по време на училищни ваканции, придружавани от майката. Моли за допускане на предварително изпълнение на решението.

Ответникът Ц. В. Р. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молбата с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с 1 правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В настоящия случай страните са родители на децата С. Ц. Р., род. 08.06.2006 г., и А.

Ц. Р., род. 30.05.2013 г. Родителите не живеят заедно – от м.09.2022 г. се отглеждат от майката.

Социалният доклад, приет по делото, сочат, че децата се отглеждат само от майката, а показанията на св. Георгиева, кредитирани от съда като незаинтересовани и непротиворечиви, установяват, че бащата злоупотребява с алкохола от години и създава проблеми на жилищния блок, в който е живяло семейството преди раздялата и в който живее и свидетелката. Изслушани по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., децата изразяват нежелание за контакт с бащата към настоящия момент.

При горните доказателства съдът намира, че в интерес на двете деца е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на децата, а на бащата да бъде определен силно ограничен режим на контакт, без преспиване.

Съдът намира, че е подходящ режим на лични контакти на бащата с децата към настоящия момент: всяка първа и трета събота от месеца за периода от 13:00 часа до 17:00 часа, като първа събота от месеца е съботата от тази седмица, в която всички седем дни са от същия месец.

По издръжката на децата

Част от уредбата по чл. 127, ал. 2 СК е определянето на издръжката на детето.

Задължението на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

Задължението на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задължението за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производство по чл. 127, ал. 2 СК родителят може да предяви иск за издръжка като процесуален субституент на детето.

Данните по делото не установяват децата да имат особени нужди и потребности от издръжка, надхвърлящи тези на деца на тяхната възраст, растящи в столицата на страната и потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето развитие. За ориентир следователно при определянето на издръжката следва да служи статистиката.

Определеният от Министерския съвет размер на линията на бедност за страната за 2022 г. е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 2

27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EUSILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където: t е текуща календарна година; t-1 – предходна календарна година; t+1 – следваща календарна година;

LB – линия на бедност за страната;

PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването EU-SILC;

PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.

Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения размер за предходната календарна година.

Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Този показател е обективен, поради което съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете (която може да се приеме, че е процент от издръжката на пълнолетно лице).

По-голямата част от тази издръжка 2/3 до 3/4 е дължима от родителя, при когото детето няма да живее преобладаващо, а остатъкът – от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права, тъй като той ще дава своята издръжка предимно в натура. Тази издръжка е издръжката на дете с обичайните нужди в страната и родители с доходи около средните в страната. Размерът на задължението за издръжка се определя обаче и от възможностите на дължащия издръжка да я дава, т.е. от неговите доходи, имущество и квалификация – т. 5 от ППВС № 5/1970 г. В случая приблизителният диапазон е 333-376 лв.

В настоящия случай с оглед възрастта на децата и съобразно диспозитивното начало в процеса съдът намира, че децата на осн. чл. 162 ГПК се нуждаят от издръжка от неотглеждащия родител, т.е. бащата, в размер от 350 лв. за детето С. и 250 лв. за детето А..

Размерът на издръжката зависи и от възможността на дължащия издръжка да я дава – от неговите доходи, имущество и квалификация.

С оглед данните, че допреди задълбочаването на проблемите с алкохола ответникът е работил и е имал доходи от около 1000 лв. мес., то съдът приема, че ответникът е в състояние да реализира приблизително доход, позволяващ му да покрива собствената си минимална издръжка от 504 лв. мес. и да заплаща по около 200 лв. издръжка на всяко дете, общо около 904 лв.

Исковете за издръжка следва да се уважат в размера от около 200 лв., считано от датата на исковата молба 01.11.2022 г. до пълнолетие или до настъпване на обстоятелство за прекратяване или изменение на издръжката, и отхвърлят за разликата над този размер до пълните предявени размери от 250 лв. и 350 лв.

Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод (а с арг. от чл. 47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак) съдът е длъжен служебно да се произнесе за издръжката на децата, дори ако няма предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или 3 няма искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало, както и главницата. Ето защо съдът е длъжен да осъди бащата, който дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.

По молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК.

Молбата е за съдебна администрация на граждански правоотношения.

За да замести съгласието на родител за пътуване на детето му извън страната и/или издаване на необходимите за това документи, трябва между родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос или да е налице невъзможност да бъде постигнато такова съгласие.

Ищцата е предявила молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, ответникът не изразява становище по тази молба, а не е дал и декларация съгласие за пътуване на децата, придружавано от ищцата. Това обосновава допустимостта на молбата й.

По съществото на спора молбата е основателна.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано допълнително и от правилото на чл. 3, § 2 ДФЕС.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д.1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави.

Несъмнено е, че при иск по чл. 127а, ал. 2 СК сред обстоятелствата, които ищецът следва да докаже, е нуждата на детето да пътува в чужбина (решение № 403 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 6903/2014 г., ВКС, IV г.о. ). Не е необходимо обаче да се докаже нуждата от пътуване до конкретна държава, а нуждата от пътувания в чужбина изобщо. Тези нужди могат да бъдат свързани със здравето на детето, на родителя, който го придружава, необходимостта да се посети роднина или близък, живеещ в чужбина, но най-често нуждите са свързани с чисто туристическа или образователна цел.