Решение № 20 от 06.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. П. , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215000500266 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260586/22.12.2020 г. по гр.д. № 476/2020 г. на ОС-П., с което е признато за установено по отношение на Т. Д. К., че „Е. М.“ООД-гр.П. е собственик на недвижим имот-апартамент в гр. П. с идентификатор ******* по КККР на гр.П., с адрес на имота гр.П., район „**********“, находящ се на четвърти терасовиден жилищен етаж, с изложение изток-запад, със застроена площ 108,31 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухненски бокс, баня, тоалетна, склад и два балкона, ведно с 8,995% идеални части, съответстващи на 8,90 кв.м., от общите части на жилищна сграда №******“, разположена в ПИ с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива едно, при посочени граници по архитектурен проект, при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, ведно със склад №***, находящ се на подземния етаж на жилищна сграда №******“, с площ 25,54 кв.м., заедно с 0,855% идеални части от общите части на сградата Жилищна сграда №8-тип „Г“, които представляват 0,85 кв.м., при посочени граници, както и 1,10% 1 идеални части от ПИ с идентификатор *****, с адрес на имота гр.П., район „******* целия застроен и незастроен с площ от *** 838 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), категория на земята при неполивни условия нула, номер по предходен план ******, УПИ *-***** от масив 103, при посочени съседи по скица на СГКК-П., и е осъден Т. Д. К. да предаде на „Е. - М.“ООДгр.П. владението върху този имот, както и е осъден Т. Д. К. да заплати на „Е. М.“ООД-гр.П. сумата 3 288,89 лв.-разноски за производството по делото.

Жалбоподателят Т. Д. К. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, посочени в подадената на 27.01.2021 г. въззивна жалба, и да бъде върнато делото на окръжния съд за разглеждане от друг съдебен състав. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Не заявява искане за събиране на доказателства в настоящото въззивно производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба „Е. - М.“ООД-гр.П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в съдебното заседание на апелативния съд на 16.06.2021 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че дружеството е собственик съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 24.10.2019 г. с нот.акт № ***1/24.10.2019 г., том **************** между ищеца като купувач и „*************“ЕАДгр.С. като продавач, на описания в исковата молба недвижим имотапартамент в гр. П. и да бъде осъден ответникът да му предаде този имот. Не заявява искане за събиране на доказателства в настоящото въззивно производство.

Третото лице-помагач на ищеца

(„Е.

М.“ООД-гр.П.)

„*************“ЕАД-гр.С. не е взело становище по жалбата. В производството пред окръжния съд взима становище за основателност на иска и моли той да бъде уважен.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено 2 следното:

С подадената на 26.02.2020 г. искова молба ищецът „Е. - М.“ООД-гр.П. твърди, че е придобил със сделка покупко-продажба, сключена на 24.10.2019 г. с нот.акт № ***1/24.10.2019 г., том **************** между ищеца като купувач и „*************“ЕАД-гр.С. като продавач, описания в исковата молба недвижим имот-апартамент в гр. П.. Твърди, че имотът се държи от ответника К.. Твърди, че дружеството е поканило ответника с нотариална покана от 10.12.2019 г., връчена на 12.02.2020 г. от нотариус, да предаде на ищеца недвижимия имот, но той не го е направил. Затова моли да бъде осъден ответника да предаде на ищеца собствеността и владението на имота.

Становището на ответника относно иска е заявено в съдебното заседание на окръжния съд на 23.***.2020 . Ответникът оспорва иска като неоснователен и моли той да бъде отхвърлен, като твърди, че той разполага с нотариален акт за процесния имот, който е придобил с договор от 3.05.2010 г. от дружеството, построило имота, „Е. М.1“ЕООД. Заявява, че ищецът представя нотариален акт за покупка на същия имот от „*************“ЕАД, с което дружество ответникът няма никакви договорни взаимоотношения и не е прехвърлял, ипотекирал това жилище. Заявява, че е посочено постановление за възлагане, т.е. придобиването е чрез публична продан. Заявява, че се къса връзката между собствеността от 2010 г., като ответникът няма никакви публични задължения, изплатил е всичко кеш и няма как този имот да е стигнал до публична продан, за да бъде продаден на дружеството, което продава на ищеца, поради което счита, че ищецът не е собственик на процесното жилище съгласно представения нотариален акт с по-късна дата, което не е придобил обаче от ответника, за да може да се ползва от привилегията на по-късно придобиване. Твърди, че ответникът трайно живее и работи в А., не упражнява владение и не държи процесния имот, поради което, ако се приеме, че ищецът е собственик на имота, ответникът не следва да бъде осъждан да предаде владението или държането на обекта, защото не го държи.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от представените по делото писмени доказателства – нотариалният акт от 24.10.2019 г. и влязлото в сила решение от 13.02.2014 г. по гр.д. № 42***/2013 3 г. на РС-П. – се установява, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот. Съдът приема, че ищецът е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба от продавача „*************“ЕАД, като между този праводател на ищеца и ответника е имало спор относно собствеността върху имота, който е решен с посоченото решение, като е отхвърлен искът на ответника да бъде признато за установено по отношение на праводателя на ищеца „*************“ЕАД, че ответникът е собственик на процесния имот въз основа на покупко-продажба, сключена с нотариален акт от 3.05.2010 г.

Съдът приема, че сега ответникът оспорва правото на собственост на ищеца, легитимирайки се като собственик на процесния имот със същия нотариален акт от 3.05.2010 г., но правото му на собственост е отречено със СПН. Съдът намира, че след като ответникът не се позовава на друго придобивно основание, различно от отреченото му с решението по гр.д. № 42***/2013 г. на РС-П. и с оглед на обстоятелството, че ищецът е частен правоприемник на „*************“ЕАД и постановеното решение на основание чл. 298 ,ал.2 от ГПК има действие и по отношение на него, то е доказано, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ищеца. Съдът приема, преценявайки събраните писмени и гласни доказателства, за установено и че ответникът упражнява фактическата власт върху имота, като не се установява да е налице основание за това. Съдът установява въз основа на писмените доказателства, че ответникът е инициирал съдебно производство срещу праводателя на ищеца „*************“ЕАД за защита и възстановяване на нарушено владение, като с решение от 6.08.*** г. по гр.д. № 2756/2014 г. на РС-П. праводателят на ищеца е осъден да предаде владението на имота на ответника, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и в рамките на изпълнителното производство е осъществен въвод на ответника в процесния недвижим имот. Съдът посочва, че съгласно протокол за въвод владението на имота е предадено на ответника на 4.***.*** г., от която дата той упражнява фактическа власт върху имота. Съдът преценява, че до ответника са изпратени две нотариални покани за освобождаване на имота, първата от праводателя на ищеца „*************“ЕАД въз основа на влязлото в сила решение за отхвърляне на иска на К., получена на 18.03.2019 г. от брата на ответника, а втората изпратена от ищеца и получена на 12.02.2020 г. от майката на ответника. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел съдът приема, че от страна на „*************“ЕАД владението е 4 предадено на ответника и че ищецът не разполага с ключове за процесния имот. Затова съдът уважава ревандикационния иск.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят заявява, че решението е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция с присъждане на разноски. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.

Твърди, че окръжният съд незаконосъобразно е приел, че няма нарушение на чл. 47,ал.1 и чл. 42,ал.2 от ГПК, а на ответника са били редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея, както и че не е налице хипотезата на „възстановяване“ на срока по чл. 131 от ГПК, а на липса на представителна власт на ответника при изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК до момента на редовното получаване от негова страна на призовката за насрочване на делото. Твърди, че тези съществени процесуални нарушения са поставили ответника в положението на свидетел, а не на участник в процеса, без възможност да упражни каквито и да е процесуални права.

Затова моли апелативния съд да отмени изцяло решението на окръжния съд и да го върне за разглеждане на друг състав на същия съд.

Становището на ответника по жалбата, заявено в съдебното заседание на апелативния съд на 16.06.2021 г., е, че жалбата е неоснователна. Заявява, че в жалбата са изложени оплаквания, свързани единствено с нарушаване на нормите на чл. 47,ал.1 и чл.42,ал.2 от ГПК, т.е. за нередовно призоваване.

Твърди, че ГПК ограничава правомощията на въззивната инстанция при проверка на правилността на решението - да реши спора по същество с оглед заявените в жалбата оплаквания съгласно чл. 269,изр.2 във вр. с чл. 271 от ГПК. Счита, че доколкото не са налице други оплаквания или нарушение на императивни материалноправни норми, то въззивният контрол следва да се насочи към заявените оплаквания, които по естеството си са процесуалноправни. Счита, че правилно окръжният съд е приел, че връчването на исковата молба с приложенията към нея е надлежно извършено. Твърди, че връчването на съобщението по реда на чл. 46,ал.2 от ГПК на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава на адреса, независимо дали е член на домакинството на адресата.

Заявява, че по делото са събрани доказателства, че получателят на исковата 5 молба е брат на ответника, като същото лице е получило и нотариална покана, изпратена от праводателя на ищеца „*************“ЕАД и връчена на 18.03.2019 г. на същия адрес. Заявява, че е удостоверена приложимостта на нормата на чл. 46,ал.2 от ГПК. Моли за отхвърляне на жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая не се твърди, нито установява решението да е нищожно, нито недопустимо. Твърденията на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, са посочени в тяхната цялост по-горе и се изчерпват с оплакването, че окръжният съд незаконосъобразно е приел, че няма нарушение на чл. 47,ал.1 и чл. 42,ал.2 от ГПК, а на ответника са били редовно връчени препис от исковата молба и от приложенията към нея, както и че не е налице хипотеза на „възстановяване“ на срока по чл. 131 от ГПК, а на липса на представителна власт на ответника при изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК до момента на редовното получаване от негова страна на призовката за насрочване на делото, като тези съществени процесуални нарушения поставили ответника в положението на свидетел, а не на участник в процеса, без възможност да упражни каквито и да е процесуални права. Искането е предвид на изложеното да бъде отменено изцяло решението на окръжния съд, като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда.