Определение № 438 от 07.04.2025, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Русе, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500303 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила от Р. А. М. от гр. Русе чрез адв. М. Р. жалба /възражение/ по изп. дело № 120/2025 на ЧСИ Ц. Г., рег. № 760 на КЧСИ относно образувано против него изпълнително производство, извършено след изтичане на преклузивния срок от 2 години, през който липсват валидни, законосъобразни и правилни изп. действия по изп. дело. Изложени са и възражения за изтичане на предвидения в закона и заповед за незабавно изпълнение срок от 10 години. Заявява още, че принудителното изпълнение се счита за започнало срещу длъжника едва след надлежно връчване на ПДИ и препис от заповед за изпълнение, което се е случило едва след 15 години. Жалбоподателят се позовава и на чл. 538 ТЗ. Иска от съда да постанови акт, с който да прекрати изп. дело и да постанови вдигане на всички запори и други обезпечителни мерки.

В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани възражения от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в които се взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Прави се тя да не се уважава. Въведено е възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адв. възнаграждение в случай, че съдът счете жалбата за основателна.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, в постъпилите писмени възражения и в мотивите на съдебния изпълнител и доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изпълнително дело № 1

120/2025, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производството е образувано на 12.02.2025 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Р. А. М. от гр. Русе за парични задължения въз основа на изпълнителен лист на 23.09.2010 г. по ЧГД № 7099/2010 г. на РРС и заповед за изпълнение № 4776/20.09.2010 г. по чл. 417 ГПК. Предприети са изп. действия по налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи.

Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, но същата така, както са изложени основанията за обжалване, е недопустима, поради което не следва да бъде разглеждана по същество, съответно образуваното по нея производство подлежи на прекратяване. Съображенията за това са следните:

По същество исканията на жалбоподателя се свеждат до претенция за прекратяване на изпълнението поради наличие на предпоставките по чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК, както и поради изтекъл давностен срок.

Липсват данни по делото обаче за сезиране на съдебния изпълнител с искане за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК или поради изтекла погасителна давност. При наличие на такова искане, ако същото бъде оставено без уважение и е налице отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството, то тогава същият би подлежал на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а случаят не е такъв.

При липса на изричен акт - отказ, който да е годен предмет на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, жалба, подадена срещу т. н. мълчалив отказ за прекратяване, изводим имплицитно от изпълнителните действия, предприети от ЧСИ, е недопустима, като по такава жалба няма и легална уредба от кога тече срокът за обжалване, който е двуседмичен и тече от различни моменти за страните в изпълнителното производство (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Само за пълнота и правна яснота съдът намира за необходимо да посочи следното:

С оглед контролните му правомощия в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, съдът не е овластен да извършва дължимото действие, съответно да задължава СИ, а преценява само законосъобразността на обжалвания несъдебен акт (ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС). Ето защо в производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът не може за първи път да прогласи прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че самото позоваване на длъжника в изпълнителното 2 производство на погасителна давност на вземането на кредитора не е достатъчно като основание за прекратяване на изпълнението, доколкото въз основа на такова позоваване, но само в проведен исков процес длъжникът може да докаже и да успее да се снабди със съдебен акт, че вземането на кредитора срещу него, предмет на принудително изпълнение, е погасено по давност и повече не съществува.

Жалбоподателят в случая не сочи, че е провел успешно иск по чл. 439 ГПК срещу кредитора и че е получил търсената с този иск защита чрез постановено в негова полза и влязло в сила съдебно решение за установяване недължимост на вземането на кредитора срещу този длъжник поради погасяването му по давност.

Разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК лимитативно изброява хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява. Сред основанията за прекратяване няма изрично посочено настъпила погасителна давност на вземането на кредитора.

Предвидена е хипотеза на прекратяване за изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 ГПК по силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск като е оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му по давност, т. е. съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от уважения иск по чл.

439 ГПК, по който исковият съд с решението си е признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не съществува в правния мир, което е основание на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие или липса на настъпила погасителна давност за вземането на кредитора не може да бъде предмет на преценка, както от ЧСИ, така и от въззивната инстанция по реда на чл. 435 и сл. ГПК в производство за контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като последиците от това се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в сила съдебно решение по чл. 439 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Р. А. М. от гр. Русе чрез адв. М. Р. АК Русе против образувано срещу него изп. дело № 120/2025 на ЧСИ Ц. Г., рег. № 760 на КЧСИ като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 303/2025 г. по описа на Окръжен съд- Русе.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4