Решение № 38 от 15.07.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Девня , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20213120200014 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Н. К., ЕГН: ********** от гр. Девня против Наказателно постановление №20-0253-000591, издадено на 14.12.2020 г. от Началника на РУ МВР - Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 21 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 1 т.

6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли съда да го отмени.

В с.з., въззивникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който заявява, че оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в нея, по същество счита, че нарушението не е извършено от въззивника, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна – РУ на МВР – Девня, редовно призована, не се представлява и не представя становище по жалбата.

1

Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат представител или становище по постъпилата жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2020 г. свид. К. П. СТ. – служител в РУ МВР – Девня работил по контрол на скоростта с АТС на движещите се по ГПI-2 ППС в района на гр. Девня. Спрял служебния си автомобил до пресечката за зърнобаза „Кристера”, намираща се извън населеното място на гр. Девня, като в него било позиционирано АТС тип TFR1-M с идент. № 567. В 16:43:20 часа АТС фиксирало и заснело л.а. *** с рег. № ***, движещ се със скорост 128 км/ч. След установяване на собственика на автомобила в регистрите на КАТ, същият бил поканен да се яви в РУ МВР – Девня за изясняване на случая във връзка със заснетото нарушение. На следващия ден - 22.10.2020 г. въззивникът К. се явил и попълнил декларация, че лично е управлявал въпросното МПС на посочената дата и в посочения час. На същата дата в негово присъствие му бил съставен АУАН за това че, в населено място е управлявал МПС с превишена със 74 км/ч скорост /след отчитане на допустимото отклонение на ТС в полза на водача/ над максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч.

Описаната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, след съвкупна и поотделна преценка както на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите, така и от приобщените писмени доказателства по делото – АУАН, серия Д, №900958; декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП от дата 22.10.2020 г.; покана от 21.10.2020 г.; разписка от 22.10.2020 г.; докладна записка рег. №253р12820/22.10.2020 г.; протокол за използване на АТС рег. № 253л-12817, клип №10196, TFR1-M с идент. № 567; месечен график за м. октомври 2020 г.; справка за нарушител; протокол №3-8-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол; писмена справка с приложена към нея графично изображение от кмета на Община Девня. Така изброените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се и изграждат по несъмнен начин описаната фактическа обстановка.

2

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на РПУ – Девня, оправомощен с това съгласно заповед рег.

№365з-4282/26.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.

При служебната си проверка съдът констатира наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП, обуславящи неговата незаконосъобразност.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН касаещи описанието на нарушението и неговата правна квалификация. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между описанието на деянието, вменено на нарушителя и посочените като нарушени правни норми. Описанието на деянието, дадено както в АУАН, така и в НП следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение и съответстваща н асловестното описание на нарушението, което в случая не е така. Съдът констатира несъотвествие между фактическото описание нарушението и посочената в АУАН и НП правна квалификация. В АУАН деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, докато неговото словестно описание съответства на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление като нарушена също е посочена нормата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, но в същото фигурира и „вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП“. Посочените разпоредби визират съставите на две отделни нарушения, като описаното в АУАН и НП нарушение съответства на такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Задължение както на актосъставителя, така и на административно наказващия орган е да опишат извършеното административно нарушение и да 3 посочат точната и съответстващата му правна разпоредба, която е била нарушена, за да гарантират правото на нарушителя да узнае какво точно нарушение е извършил, с оглед пълноценно реализиране на защита си по него. Констатираното от съда пълно несъответсвие между описанието на нарушението посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП води до объркване на нарушителя и ограничава правото му да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение. За гарантиране на това право е необходимо да е налице правно единство между описанието на нарушението и правната норма, което в обжалваното наказателно постановление не е налице. Допуснатото процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление е от категорията на съществените, тъй като нарушава правото на защита на нарушителя и винаги е основание за самостоятелна отмяна на административния акт. В случая същото е довело и до материално правна незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, с което въззивника е санкциониран за нарушение, което не е извършил.

Видно от показанията на свид. С. в случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „TFR1-M” с идент. № 567/12, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. От представената техническа документация за АТС съответства на одобрения тип и е преминало последваща техническа проверка на 23.09.2020 г. На клип №10196, ясно се вижда, че управляваният от жалбоподателя автомобил *** с рег. № *** се е фиксираното от системата МПС и движещо се по посоката на задействане на АТС, отразена в протокола за използването му на дата 22.10.2020 г. Действително на едно от изображенията се вижда и друг автомобил, вероятно лекотоварен, но видно е, че същото не съответства на зададената посока на измерване на скоростта на АТС. С оглед на това и съдът не споделя възражението на защитата, че нарашението би могло да е извършено от друг водач, управляващ друго МПС, а не процесното, управлявано от въззивника.

От представената по искане на защитата справка от кмета на 4

Община Девня безспорно се установява, че местонарушението, отразено в АУАН се намира извън населеното място гр. Девня. На представеното графично изображение са обозначени начало и край на населеното място, като видно е, че зърнобаза Кристера остава извън тези граници. С оглед на това категорично следва да се приеме, че описаното в АУАН и НП нарушение не е извършено от въззвника, тъй като той се е движел с установената скорост от 128 км/ч не в населено място, а извън него. Управлявайки автомобила си с така установената скорост въззивникът безспорно е допуснал нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като максимално допустимата скорост за движение на МПС от категорията на управляваното от него извън населено място е 90 км/ч. При това и след отчитане на допустимата грешка в полза на водача от 3 % /за скорост над 100 км/ч, видно от протокола за проверка на мобилна система за видеоконтрол/ следва, че водачът е превишил максимално допустимата за извън населено място скорост със 34 км/ч. Деятелността му действително е наказуема, но не с предвидените в чл. 182 ал. 1 т. 6 санкции, а с тази, визирана в нормата на ал. 2 т. 4 на чл. 182 от ЗДвП. Тази отговорност на водача обаче не може да бъде реализирана с изменение на обжалваното наказателно постановление от страна на съда, поради факта, че спрямо нарушителя обвинение за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП не е било възвеждано.

Съдът констатира, че в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, а в НП освен разпоредбата на чл. 21 ал.

2 от ЗДвП е посочено и „вр. чл. 21 ал. 1” без да става ясно защо. Въпросното несъответствие съдът би приел за несъществено и ненарушаващо правото на защита на жалбоподателя, в случай, че от словестното описание на нарушенията и в двата акта ясно и непровиторечиво бе посочено в какво именно се изразява нарушението – движение със скорост над максимално допустимата изобщо /при което административно – наказателната отговорност на нарушителя за нарушение по чл. 21 ал. от ЗДвП би могла да се реализира с изменение на обжалваното наказателно постановление/ или движение със скорост над максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч /както е в настоящия случай/. С оглед на това и съдът намира, че не би могъл да измени наложените на въззивника санкции дори и в посока намаление тъй като това означава би означавало съществено изменение на административното обвинение едва с решението на съда от такова по чл. 21 5 ал. 2 от ЗДвП в такова по чл. 21 ал. 1 от същия закон, каквото не е било вменено на нарушителя нито цифрово, нито текстово, респ. срещу което същият не се е защитавал. По този начин би се нарушило правото на защита на наказаното лице в административно – наказателното производство, което то има от момента на съставяне на АУАН срещу него. В настоящия случай производството е изначално опорочено със съставянето на АУАН неотговарящ на изискванията на ЗАНН, което е довело до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление, което полежи на цялостна отмяна от съда.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0253-000591, издадено на 14.12.2020 г. от Началника на РУ МВР - Девня, с което на М. Н. К., ЕГН:

********** от гр. Девня за нарушение по чл. 21 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 900 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6