Определение № 2348 от 12.10.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2348 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно частно гражданско дело № 20261800501034 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба вх. № 10075/24.09.2026 г. от М.

Ц. М., подадена чрез адв. П. Й., срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.06.2026 г. по гр. д. № 155/2026 г. по описа на Районен съд – Етрополе, обективирано в Протокол № 135/09.06.2026 г., в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 2160/03.06.2026 г. на ответника за приемане, че срокът за отговор на исковата молба не е започнал да тече, респ. евентуално – за възстановяване на срока за отговор на исковата молба.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Развити са доводи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по главното искане на страната – да приеме, че срокът за отговор на исковата молба не е започнал да тече, тъй като преписът от исковата молба, приложенията към нея и указанията до ответника не са били връчени надлежно. Навеждат се оплаквания, че съдът е преминал направо към преценка по евентуалното искане за възстановяване на срока, без да изясни изцяло редовността на връчването. Поддържа се още, че жалбоподателят, който изтърпява наказание лишаване от свобода, не е узнал своевременно за делото, че заявеният от неговия защитник електронен достъп до делото не е бил предоставен, а адвокатът не е бил надлежно уведомен да представи пълномощно. Иска се отмяна на определението и приемане, че срокът за отговор не е започнал да тече, а евентуално – възстановяване на срока и приемане на приложения отговор на исковата молба.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Настоящият състав, след като обсъди данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Пред Районен съд – Етрополе е образувано гр. д. № 155/2026 г. по искова молба на „Адессо Кредит България“ ЕООД срещу настоящия жалбоподател.

След администриране на исковата молба и внасяне на държавната такса първоинстанционният съд е разпоредил изпращане на препис от исковата молба и доказателствата на ответника. От върнатото в цялост съобщение се установило, че ответникът се намира в Затвора – София, ЗО „Кремиковци“, поради което съдът е предприел връчване в затвора.

На 18.03.2026 г. адв. П. Й. е подал заявление за електронен достъп до делото, към което не е било представено пълномощно. Районният съд е разпоредил адвокатът да бъде уведомен да представи документ за учредена представителна власт. По делото не са налице доказателства дали това указание е било надлежно съобщено.

Препис от исковата молба бил изпратен на ответника чрез началника на ЗО „Кремиковци“, като видно от върнатия по делото отрязък от съобщението, същото е било връчено лично на ответника М.. Заедно с исковата молба на ответника е изпратен и препис от съдебните книжа, съдържащи указания по чл. 131 от ГПК, отразени и в самото съобщение, изготвено по образец съгласно Наредба № 7 от 22.02.2008 г., която утвърждава образците на книжа, свързани с връчването по ГПК. Видно от разписката на гърба на съобщението като връчител е посочена ИСДВР – Е. Димитрова, а в графата за получател са изписани ръкописно имената на ответника, срещу които е положен подпис.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. С Определение № 241/22.05.2026 г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, съдът е насрочил делото в ОСЗ.

На 03.06.2026 г. ответникът чрез адвокат Й. е подал молба, с която на първо място е поискал съдът да приеме, че срокът за отговор не е започнал да тече поради ненадлежно връчване, а при условията на евентуалност – да възстанови срока за подаване на отговор. В молбата се твърди единствено, че ответника не помни да е получил реално исковата молба, приложенията и указанията, както и че е узнал за делото на по-късен етап във връзка с предстоящо конвоиране. С молбата е представен и самият отговор на исковата молба, както и пълномощно.

От данните по делото не се установява да е правено надлежно оспорване на този подпис като неистински, нито да е искано откриване на производство по оспорване истинността на документа.

С обжалваното протоколно определение районният съд е оставил без уважение молбата, като е приел, че са налице доказателства за лично връчване на книжата на ответника в ЗО „Кремиковци“ и че не са установени извънредни обстоятелства, които да са го лишили от възможност да подаде своевременно отговор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален 2 представител на жалбоподателя, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, като отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 от ГПК и тези по чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Предпоставка за разглеждане на молба за възстановяване на срок по чл.

64 от ГПК е да е налице действително пропуснат законов или определен от съда срок за извършване на конкретно процесуално действие. Ако срокът изобщо не е започнал да тече, не е налице хипотеза на пропускането му и искането за възстановяване се явява процесуално безпредметно. В този смисъл е трайната практика на ВКС, според която при ненадлежно уведомяване разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК е неприложима, тъй като срокът не е започнал да тече и извършеното действие следва да се счита своевременно – Определение № 278 от 13.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1929/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 32 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 420 от 7.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 3233/2019 г., III г. о., ГК.

В разглеждания случай районният съд неправилно е приел, че срокът за подаване на писмен отговор на исковата молба е изтекъл. Действително, към момента на образуване на исковото производство по чл. 422 от ГПК съдът не е разполагал с категорични данни, че ответникът е надлежно представляван от адвокат именно и в това производство. Представеното в заповедното производство пълномощно не позволява еднозначен извод, че упълномощителят е предоставил на адвоката обща и неограничена представителна власт и за всички бъдещи съдебни производства, включително за последващ установителен иск по чл. 422 от ГПК. Макар заповедното и исковото производство да са свързани, искът по чл. 422 от ГПК не представлява автоматично продължение на заповедното производство, а самостоятелна възможна следваща фаза на защитата на кредитора.

Независимо от това, по делото е от значение обстоятелството, че още преди да започне да тече срокът за отговор на исковата молба, пълномощникът на ответника е предприел действия по защита, като е поискал електронен достъп до делото на 18.03.2026 г., т.е. преди преписът от исковата молба да бъде връчен на ответника чрез затворническата администрация. Този достъп не му е бил предоставен, а разпореждането с указания за представяне на пълномощно не е било връчено надлежно нито на страната, нито на процесуалния представител. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на ответника и е препятствало възможността му да подаде отговор в рамките на срока по чл. 131 от ГПК.

Съгласно практиката на ВКС правилата за връчване са императивни и гарантират участието на страната в процеса. Всяко отклонение от тях опорочава извършеното процесуално действие и не може да постави началото на срока за извършване на съответното процесуално действие – така Определение № 4755 от 21.10.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2186/2025 г., IV г. о., ГК. В същия смисъл е и разбирането, че при наличие на упълномощен 3 адвокат съобщенията следва да бъдат връчвани на него, а не лично на страната, тъй като в противен случай не може да се определи надлежен начален момент на срока – Определение № 343 от 1.10.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 556/2012 г., I г. о., ГК, Определение № 345 от 31.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1171/2019 г., II т. о., ТК.

Особено съществено е, че в случая ответникът е лишен от свобода, поради което съдът е следвало с още по-голяма процесуална прецизност да обезпечи възможността му за ефективна защита чрез надлежно връчване на съдебните книжа и осигуряване на контакт с упълномощения защитник.

Когато до знанието на съда е достигнало, че страната има адвокат, съдът следва да създаде реална възможност защитата да бъде упражнена чрез този процесуален представител. Неспазването на тази процедура представлява нарушение на правото на участие в процеса. Подобен подход е възприет и в Решение № 24 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2065/2019 г., III г. о., ГК, където е прието, че ненадлежното връчване и липсата на редовно представителство накърняват правото на защита и опорочават процедурата по чл. 131 от ГПК.

Следователно, поради липсата на надлежно уведомяване на процесуалния представител, срокът за подаване на писмен отговор не е започнал да тече. При такава фактическа и правна ситуация произнасянето по молба за възстановяване на срок е лишено от предмет. Именно това следва и от Определение № 76 от 4.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1394/2020 г., II т. о., ТК, както и от Определение № 32 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2125/2019 г., II т. о., ТК, където изрично е прието, че доводите за нередовно връчване изключват приложението на чл. 64 от ГПК, защото срокът не е започнал да тече и не може да бъде възстановяван.

Самият ответник изрично е обусловил искането си по чл. 64 от ГПК от евентуалната преценка на съда, че срокът е изтекъл. С оглед извода, че такъв срок не е започнал да тече, това искане не следва да се разглежда по същество.

Подаденият заедно с молбата писмен отговор следва да бъде приет като своевременно депозиран. Това съответства и на правилото на чл. 65, ал. 2 от ГПК, според което едновременно с молбата за възстановяване се подават и книжата, за които се иска възстановяването на срока.

Наред с това следва да се има предвид, че неподаването на отговор в срока по чл. 131 от ГПК не може да бъде тълкувано разширително във вреда на правото на защита на ответника. ВКС последователно приема, че буквалното и прекомерно формалистично тълкуване на преклузиите не може да води до недопустимо ограничаване правото на защита и до процесуална привилегия за ищеца – Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 896 от 27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 95/2023 г., I т. о., ТК. Параметрите на спора се доуточняват с доклада по делото, а неучастието на ответника поради пороци във връчването не може да се вмени във вина на самата страна.

Ето защо, след като не са налице предпоставките за разглеждане по същество на молба по чл. 64, ал. 2 от ГПК, обжалваното определение следва 4 да бъде обезсилено, а делото да се върне на районния съд с указания да приеме писмения отговор като подаден в срок, да го съобрази при изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК и да продължи съдопроизводствените действия от стадия на надлежното връчване и организиране на защитата на ответника.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА протоколно определение, обективирано в Протокол № 135/09.06.2026 г., от проведеното на 08.06.2026 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 155/2026 г. по описа на Районен съд – Етрополе.

ВРЪЩА делото на РС – Етрополе за изпълнение на дадените с настоящото определение указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5