Определение № 1996 от 17.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 17.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100603013 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл. 341, ал. 2 вр. чл. 250, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана на 23.04.2025 г. от пострадалия Л. П. чрез адв. К. срещу определение на Софийски районен съд, НО, 111-и състав по НЧД 4101/2025 г., с което е потвърдено постановление на прокурор при СРП, прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т.

1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В жалбата се сочи, че атакуваното определение е необосновано и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за продължаване на разследването. По същество посочва, че били налице данни, че И.З. е обсебил движими вещи на значителна стойност, като част от тях не били негова собственост, а на фирмата „ИВАЛ-2015“ ООД, където той бил съдружник заедно с пострадалия, който бил и управител. Не се съгласява с изводите на СРП и СРС относно това, че предвид пълномощното, което З. е имал да се разпорежда с фирмените вещи, не може да е налице обсебване доколкото той е действал в рамките на предоставената му разпоредителна власт. Изтъква, че З. не е уведомил управителя Л. П. за продажбата на вещите.

Вярно било, че пълномощното го овластявало да продаде автомобилът, но не снемало задължението му да отчете парите от продажбата. Намира разследването за непълно, като отказът на прокуратурата да бъде допуснато доказателственото искане на пострадалия относно това дали З. е превел сумата от продажбата на вещите по сметката на дружеството, възпрепятствало възможността за установяване на този факт, като при неотчитането на сумата било налице престъплението длъжностно присвояване от страна на З..

Посочва и, че е налице престъпление по чл. 217, ал. 2 НК, доколкото З. е действал против интересите на дружеството продавайки вещите. Следвало да 1 се разгледа и самоуправни ли са действията на З., тъй като отказвал да допусне И. и П. до помещенията на дружеството. В жалбата се посочва, че нито в прокурорското постановление, нито потвърджаващото го определение е коментиран въпросът за товарния автомобил „Фолксваген Транспортер“ **** – за същия не било установено регистриран ли е и на чие име. Това обстоятелство било важно, защото ако бусът бил собственост на „Ивал-2015“ ООД, отново не ставало ясно отчел ли е З. сумите от продажбата му. Ако бусът бил регистриран, но закупен с писмен договор без необходимата нотариална форма, то собствеността не била преминала към „Ивал-2015“ ООД, но З. се разпоредил с него, като в този случай той нямал тази възможност доколкото пълномощното му обхващало само вещи, собственост на дружеството.

Поведение, което според повереника изпълвало състава на чл. 206, ал. 1 от НК.

Посочено е също, че в атакуваното определение не е обърнато достатъчно внимание на показанията на св. В. И. относно броя, вида и състоянието на твърдените за обсебени вещи. Счита, че доказателствената съвкупност по делото следва да бъде попълнена чрез изискване от НАП на информация за движението по банковите сметки на „Ивал-2015“ ООД, за да се установи внасял ли е З. сумите от продажбата на вещи, собственост на дружеството. На последно място, сочи се, че представените от З. фактури на л. 28-30, 50 и 51 от том 1 по делото са документ с невярно съдържание, както е заключила и назначената ССЕ. Това само по себе си представлявало престъпление, а именно съзнателно ползване на документ с невярно съдържание и представянето му по досъдебно производство.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Въззивният съд констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има право на такава, както и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, с оглед на което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съдът установи следното от фактическа страна.

През 2015 г. Л. П. и И.З. регистрирали търговско дружество „Ивал 2015“ ООД, като основната дейност на дружеството била производство и търговия на хлебни изделия. Двете лица били съдружници в търговското дружество, като Л. П. бил негов управител. Дружеството стопанисвало фурна под наем в с. Мрамор. Помощ на дружеството оказвал св. В. И. – чичо на свидетел Л. П., който се занимавал в предходен период с подобна дейност и разполагал с необходимите за нея съоръжения и техника. Тъй като И. преустановил дейността на дружеството си, то той предоставил лично на племенника си безвъзмездно необходими на последния машини за производство на хлебни изделия. Св. И. предоставил на дружеството и автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ****. И. притежавал и друг автомобил, който предоставил на „Ивал 2015“ за ползване, който автомобил 2

Фиат Дукато впоследствие продал на дружеството и си закупил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ****, който не бил пререгистриран в КАТ.

С нотариално заверено пълномощно от 12.15.2015 г. управителят на „Ивал 2015“ ООД Л. П. /в качеството си на управител/ упълномощил И.З. да го представлява пред трети физически или юридически лица, както и пред нотариус, като последният можел да закупува, продава и заменя автомобили, притежание на юридическото лице, на трети лица и на себе си, при условия и цени, каквито намери за добре.

Счетоводството на дружеството „Ивал 2015“ ООД било обслужвано от В.К., която основно комуникирала със св. З..

През 2019 г. свидетелят З. регистрирал дружество „АИА 2019“ ЕООД, което имало сходен на „Ивал 2015“ ООД предмет на дейност.

През 2019 г. отношенията между съдружниците се влошили, като св. П. установил, че „Ивал 2015“ ООД има непогасени публични задължения, за които се опитал да намери обяснения в счетодоството, но от там разбрал, че всички счетоводни документи са предадени на другия съдружник И.З.. Л. И. подал сигнал до прокуратурата за извършено от З. престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, тъй като смятал, че активите на управляваното от него дружество, в частност автомобилите, както и техниката за производство на хлебни изделия, били обсебени от св. З., който прехвърлил собствеността над тези вещи на новоучреденото му дружество „АИА 2019“ ЕООД.

След извършени действия по разследването, прокуратурата е прекратила образуваното досъдебно производство с твърдения за липса на извършено престъпление. Постановлението на държавното обвинение било обжалвано пред Софийски районен съд, който отменил същото, като дал указания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва активите на двете дружества и доколко са налице разпоредителни сделки от страна на З., както и дали получените приходи от продажбата на активи на „ИВАЛ 2015“ ООД са били отчетени в дружеството-продавач. Софийски градски съд е потвърдил така постановеното определение, а делото било върнато на прокуратурата.

След извършване на допълнително действия по разследването, в това число разпит на свидетели, назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, справки до различни институции, Софийска районна прокуратура е прекратила образуваното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с мотиви, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се установи осъществяването на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Постановлението било потвърдено от Софийски районен съд, чието определение се явява и предмет на настоящата въззивна проверка.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция установи от правна страна следното:

Пределите на въззивна проверка обхваща обосноваността и законосъобразността на контролираното определение, независимо от 3 основанията за отмяна, посочени в жалбата.

Въззивният съд единствено е съгласен с постановлението за прекратяване на наказателното производство относно осъществен състав на престъпление по НК относно съоръжения и техника за производство на хлебни изделия, тъй като не са събрани доказателства, позволяващи индивидуализация на същите, а и от данните по делото не се установява наличие на такива, които допълнително могат да бъдат събрани.

Независимо от това съдът намира, че обжалваното определение, както и постановлението за прекратяване на наказателното производство, следва да бъдат отменени по следните съображения:

Представителят на държавното обвинение е приел от правна страна, че от доказателствата по делото не можело да се да се направи извод, че е извършено „престъплението“, като на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил производството.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК визира две правни реабилитиращи основания за прекратяване на наказателното производство.

Прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК – деянието не е извършено, предполага правен извод, че изобщо липсва каквото й да е човешко деяние, от което да са настъпили или могат да настъпят вредни последици.

При прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, следва правен извод, че е налице деяние, но същото не покрива състав на престъпление по НК, поради липсата на признаци от обективна и/или субективна страна, включени в състава на инкриминирана деятелност от особената част на НК.

От правна страна представителят на СРП е изложил в постановлението за прекратяване на наказателното производство мотиви за липса на доказателства и доказателствени средства, обосноваващи извод за извършено престъпление, осъществяващо състава на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК, без да изследва дали събраната доказателствена съвкупност не позволява извод изобщо за липса на човешко деяние, от което не могат да настъпят вредни последици, или не е извършено деяние, консумиращо състав от диспозицията на друга норма от особената част на НК, за да може правно де се позове на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 или пр. 2 от НПК.

От събраните по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства се установява, че св. И.З., действайки като пълномощник на „Ивал 2015“ ООД, е прехвърлил собствеността на моторно превозно средство „Фолксваген Транспортер“, с рег. № ****, собственост на последното на учреденото от него юридическо лице- „АИА 2019“ ЕООД.

В показанията на св. З., дадени от същия по досъдебното производство на 20.10.2021г. (том.2, л.51), се съдържат твърдения, че е извършил продажба на 4

„Фолксваген Транспортер“ на трето лице със знанието на св. Л. П., като било уговорено между З. и П. парите от продажбата да останат за първия.

От проведена на 25.10.2021г. очна ставка между св. Л. П. и св. И.З., последният заявява, че П. не е знаел за продажбата на въпросното превозно средство.

Обстоятелството, че

И.З. е имал пълномощно за продажбата на

„Фолксваген Транспортер“, с рег. № ****, собственост на „Ивал 2015“ ООД не означава, че същият не е извършил престъпление по НК.

По делото се установява, че собствеността на „Фолксваген Транспортер“, с рег. № **** е прехвърлена от И.З. на учреденото от него дружество „АИА 2019“ ЕООД, като липсват доказателства установяващи в патримониума на „Ивал 2015“ ООД да е постъпвал парична сума от продажбата на въпросното превозно средство.

Напротив, св. Л. П. отрича да е знаел за въпросната продажба, да е давал съгласие за нея, както и в дружеството „Ивал 2015“ ООД да са постъпвали парични средства от въпросната продажба.

При тези данни по делото е било необходимо да се обсъди дали И.З. не е променил отношението си към повереното му имущество, конкретно „Фолксваген Транспортер“, с рег. № ****, собственост на „Ивал 2015“ ООД, в такова, което третира като свое, прехвърляйки безвъзмездно собствеността на същото на учреденото от него „АИА 2019“ ЕООД.

Този въпрос е убягнал както на представителя на СРП, така и на първоинстанционния съд, тъй при осъществяване на състава на чл.206,ал.1 от НК, именно за съставомерността на деянието следва да се изследва анимуса на дееца към инкриминираната вещ – дали същият не е променил намерението към веща да я свои, като безвъзмездно я прехвърли на себе си или на свързано с него лице.