Решение № 607 от 19.11.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 607 гр. Враца, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Х. Н. Х.в

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Х. Н. Х.в Въззивно гражданско дело № 20241400500542 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 95/15.05.2024 г. по гр. д. № 1501/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е осъден на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД И. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на ЕТ „СНИ-Комерс-1-Х. П.", с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. П. П., сумата в размер на 2520 лв., представляваща общата продажна стойност на 210 броя бали люцерна; сумата в размер на 1680 лв., представляваща общата продажна стойност на 2000 кг. гранулирани цвеклови резанки; сумата в размер на 690 лв., представляваща отчетната стойност на самоделно ремарке за превоз на бали; както и мараторна лихва в общ размер на 1346,94 лв., от която: сумата в размер на 481,13 лв. - за периода от 09.01.2019 г. до 04.11.2021 г. върху сумата от 1680 лв., сумата в размер на 679,70 лв. - за периода от 10.03.2019г. /датата на нерегламентирано изнасяне на 210 бр. бали люцерна от склада на ищеца/ до 04.11.2021г.

/датата на депозиране на исковата молба/, върху сумата от 2520 лв., представляваща общата продажна стойност на 210 бр. бали люцерна; сумата в размер на 186,11 лв. - за периода от 10.03.2019 г. /датата на неправомерното изкарване на ремарке за превоз на бали от склада на ищеца/ до 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/, върху сумата от 690 лв., представляваща отчетна стойност на самоделно ремарке, ведно със законната лихва върху 1 главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2021 г., до окончателното им изплащане. Със същото решение е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. Д. М. да заплати на ЕТ „СНИ-Комерс-1 - Х. П." сумата в размер на 978,80 лв. - разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба от ответника И. Д. М.. Жалбоподателя излага, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и претендира отмяната му.

Заявява, че при произнасянето си решаващият съдебен състав не взел впредвид изтъкнатото в отговора на исковата молба, а възприел само доводите на ищцовото дружество. Не били съобразени и отчетени при произнасянето събраните гласни доказателства, а именно разпитаните по делото и водени от въззивника двама свидетели - И. Т. Х. и К. Д. П., които установявали, че претендираните от ищеца вещи не са негова собственост. Съдът възприел доводите на водените и разпитани свидетели на ищцовото дружество, възпроизведени в изготвената и приета по делото експертиза. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца ЕТ „СНИ-Комерс-1-Х.

П.".

В съдебното заседание въззивника, не се явява и не се представлява. В докладвано писмено становище поддържа жалбата по доводите изложени в същата.

В съдебното заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в същата. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд – Бяла Слатина са предявени от ЕТ „СНИ-Комерс-1-Х. П.", искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане И. Д. М. да заплати на ищеца: сума в размер на 2520 лв., представляваща общата продажна стойност на 210 броя бали люцерна; сума в размер на 1680 лв., представляваща общата продажна стойност на 2000 кг. гранулирани цвеклови резанки; сума в размер на 690 лв., представляваща отчетната стойност на самоделно ремарке за превоз на бали; както и мараторна лихва в общ размер на 1346,94 лв., от която: 481,13 лв. - за периода от 09.01.2019 г. /датата на неправомерното предаване на цвекловите резанки/ до 04.11.2021 г./датата на депозиране на исковата молба/ върху сумата от 1680 лв.; 679,70 лв. - за периода от 10.03.2019 г. /датата на нерегламентирано изнасяне на 210 бр. бали люцерна от склада на ищеца/ до 04.11.2021 г.

/датата на депозиране на исковата молба/, върху сумата от 2520 лв., представляваща общата продажна стойност на 210 бр. бали люцерна; 186,11 лв. - за периода от 10.03.2019 г. /датата 2 на неправомерното изкарване на ремарке за превоз на бали от склада на ищеца/ до 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/, върху сумата от 690 лв., представляваща отчетна стойност на самоделно ремарке, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2021 г., до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове, като неоснователни.

Ответника твърди, че са възстановени претендираните от ищеца липси.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е изслушано заключение на вещо лице.

Районният съд е уважил предявените искове, с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като е осъдил И. Д. М. да заплати на ищеца: сума в размер на 2520 лв., представляваща общата продажна стойност на 210 броя бали люцерна; сума в размер на 1680 лв., представляваща общата продажна стойност на 2000 кг. гранулирани цвеклови резанки; сума в размер на 690 лв., представляваща отчетната стойност на самоделно ремарке за превоз на бали; както и мараторна лихва в общ размер на 1346,94 лв., от която: 481,13 лв.

- за периода от 09.01.2019 г. /датата на неправомерното предаване на цвекловите резанки/ до 04.11.2021 г./датата на депозиране на исковата молба/ върху сумата от 1680 лв.; 679,70 лв. за периода от 10.03.2019 г. /датата на нерегламентирано изнасяне на 210 бр. бали люцерна от склада на ищеца/ до 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/, върху сумата от 2520 лв., представляваща общата продажна стойност на 210 бр. бали люцерна; 186,11 лв. - за периода от 10.03.2019 г. /датата на неправомерното изкарване на ремарке за превоз на бали от склада на ищеца/ до 04.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/, върху сумата от 690 лв., представляваща отчетна стойност на самоделно ремарке, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.11.2021 г., до окончателното им изплащане. Първоинстанционния съд изложил съображения, че страните не спорят относно трудовото правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността началник-склад при ищеца. От приложена по делото трудова характеристика се установило, че ответника М. е бил МОЛ. Отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство било отделено, че при извършена проверка били открити липси на поверените на ищеца материални ценности, като същото се доказвало и от приетите по делото протокол от извършена проверка и писмени обяснения от ответника. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите И. Т. Х. и К. Д. П. като посочил, че същите са противоречиви със събраните писмени доказателства и неотносими към процесния период.

Първоинстанционния съд приел, че приетото по делото заключение на вещото лице установява претендираните суми за главница и лихва, след допълнително извършени изчисления от съдебния състав, с оглед претенцията за лихва, върху стойността на процесното ремарке и уважил изцяло предявените искове.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от 3 фактическа страна следното:

По делото е приложен трудов договор № 259/27.07.2012 г., от който се установява, че ответника е работил при ищеца ЕТ „СНИ-Комерс-1-Х. П.", на длъжност „началник склад”, като ищеца се е задължил да заплаща на ответника по 448,00 лева основно месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение 0,6% за всяка прослужена година.

Установява се от длъжностна характеристика на длъжността „началник склад”, р. I, т.

1 от същата, че сред задълженията на работника е да извършва цялостната дейност по приемане, съхраняване и предаване на стоки и материали от склада.

Установява се от констативен протокол от 30.05.2019 г., че на същата дата в с. ***, обл. Враца, в изпълнение на решение на управителя на ЕТ „СНИ КОМЕРС 1 Х. П.", комисия в състав: А. И. Т. – счетоводител, Х. Г. Д. - управител на Агробазата на ЕТ в с. *** и Я. Г. Б.

- организатор търговска дейност, след извършено измерване и преброяване на наличните в склада на ЕТ „СНИ КОМЕРС 1 Х. П." гранулирани цвеклови резанки и бали люцерна, е установила: 1. липса на 2000 кг гранулирани цвеклови резанки на стойност 1680 лв. с ДДС;

2. 210 бали люцерна по 30 кг по-малко от търсената наличност, заедно с ремарке за превоз на бали. Прието е установените липси да се доведат до знанието на Х. П. П. - управител на ЕТ „СНИ КОМЕРС 1 Х. П.". Протокола е подписан от горепосочените членове на комисията и от едноличния търговец.

От писмено обяснение на ответника от 31.05.2019 г., се установява, че същият е заявил, че на 09.01.2019 г. е дал 2000 кг цвеклови резанки без документ на И. Р., от които внесъл 450 кг. по 0,70 лв. или 315 лв. и дължи 1085 лв. за 1550 кг по 0,70 лв..

От писмено обяснение на ответника от 10.06.2019 г., се установява, че същият е заявил, че на 10.03.2019 г. е дал ключовете от склада на П. Д. и И. В. и заминал до Еконт в гр. Бяла Слатина да предаде проби за пшеница. На връщане видял ремаркето натоварено с бали, да пътува към селото, теглено от трактор. Попитал П. и И. с какво са напомпали гумите на ремаркето и те му отговорили, че И. Х. си имал помпа, напомпал ги и изнесъл балите с ремаркето.

Установява се от приходен касов ордер от 10.07.2019 г. и от кантарна бележка от 10.07.2019 г., че И. Р. и И. М., на посочената дата са предали на ЕТ „СНИ КОМЕРС 1 Х. П.", 1550 кг цвеклови резанки на стойност по 0,70 лв. за килограм или на обща стойност 1085 лв. с ДДС.

Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна и оценителна експертиза, следното: 1.1.Средната пазарна цена към 10.06.2019 година на 1 кг цвеклови резанки варира в диапазона от 0,38 лв. без ДДС/0,46 лв. с ДДС до 0,75 лв. без ДДС/0,90 лв. с ДДС. 1.2.

Средната пазарна цена към 10.06.2019 година на 1 бр. бала люцерна /от 30 кг/ варира в диапазона от 6,00 лв. без ДДС/7,20 лв. с ДДС до 7,50 лв. без ДДС/9,00 лв. с ДДС. 1.3. Стойността на самоделното ремарке за бали в размер на 690 лв., направено от количка за хедер на комбайн за товарене на бали, четириколесно, с 6 м дължина, е обективна. 1.4.

В предприятието на ищеца горните артикули и активи към

4

10.06.2019г. са заведени счетоводно, както следва: 1 кг цвеклови резанки - 0,84 лв.; 1 бр. бала люцерна - 12,00 лв.; ремарке /по остатъчна стойност/ - 690 лв.. На база отговорът по т. 1.4. по счетоводни данни на ищеца стойностите са както следва: 2.1.

2000 кг цвеклови резанки - 1 680 лв. / 2000 кг х 0,84 лв. за 1 кг/; 2.2. 210 бр. бали люцерна - 2 520 лв. /210 бр. х 12 лв. за 1 бр. бала люцерна от 30 кг/; 2.3.

Ремарке /остатъчна стойност/ - 1 бр. - 690 лв..

Мораторната лихва върху 2 520 лв. за периода от 09.01.2019г. до 04.11.2021 г. е в размер на 721,70 лв.. Мораторната лихва върху 1 680 лв. за периода от 09.01.2019 г. до 04.11.2021 г. е в размер на 481,14 лв.. Мораторната лихва върху 690 лв. за периода от 10.05.2019 г. до 04.11.2021 г. е в размер на 174,42 лв.. Липсите на балите, люцерната и ремаркето са отразени в счетоводството на ищеца.

От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Я. Б., се установява следното: свидетелката заявява, че е в трудови отношения с ищеца и работи като организатор търговска дейност; до месец юни 2019 година началник-склад бил ответникът М.; направили инвентаризация по повод на едно ремарке, натоварено с люцерна, което било изнесено без основание и без разрешение, и за което нямало създадени документи и по втори повод - за предадени цвеклови резанки на клиент, без да му бъде създаден търговски документ, който да удостоверява продажбата; били констатирани липси при инвентаризацията; ремаркето и балите люцерна били собственост на ответника; ремаркето било направено за вътрешни нужди от служителите на ищеца от количка за хедер, както и с допълнително закупени материали, за да се превозва стока на територията на самата база, тъй като била 20 дка; балите, били произведени от ищеца.