Решение № 500 от 14.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Благоевград, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20211200500494 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. АТ. К., В. СЛ. К., М. С. АЛ., АТ. С. К., М. АТ. К. и СП. АТ. К.,съд. адрес в гр.Благоевград, ул.“Т****“№41, ет.2 – адв. С.Б., против решение №902277/16.11.20г на РС-С. по гр.д.№1123/19г по описа на с.с.,с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове, като в тежест на ищците са възложени разноските по делото с нарочно определение №901148/23.04.21г СРС по реда на чл.248 ГПК.

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно с разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Според удостоверение за н-ци №14/12.06.19г Ат.К.,п.31.03.87г и съпругата му Мария К., п.21.02.96г, оставили за свои наследници четирима синове: К., М. и С.К.и, както и С.А. п.08.09.12г и оставил: съпруга – В.К. и две деца – М. А. и А.К..

По делото е представен разписен лист от 1927г, в който Ат.К. е вписан за собственик на п.ХІІ, върху зачертаното име на Н.К., като в графата „квадратура на дворището“ е посочен нотариален акт №18, т.1, д.37/1983г.

С НА№105/60г Севда К. е призната за собственик по давност на п.VІІ, кв30 по РП на с.В., К.а община, Благоевградски окръг, състоящ се от 576 кв.м., от които:359кв.м. са придаваеми.

С последващ НА№48/63г Севда К. е призната за собственик по силата на дворищно-регулационния план, съгл. §108 ППЗПИНМ, на 357кв.м. от дворно място пл.№69, принадлежащо на Ат.М., придадени към п.VІІ, кв.30 по план на с.В..

Чрез НА№№85/83г и 86/83г Ат.К. и съпругата му даряват съответно синовете си С. и М. с по ½ ид.ч. от п.ХІІ, кв.32, по плана на с.В., целият от 915 кв.м.И при двете сделки дарителите се легитимират за собственици с НА№18/83г.

С НА№44/92г синовете и съпругата на Ат.К. са признати са собственици по наследство и давностно владение на следните имоти: п.VІІ, пл.№157, кв.23, от 508кв.м.;п.VІ, им.пл.№157, кв.23, от 465кв.м. и п.ІХ, пл.

№156, кв.23, от 335кв., всички по плана на с.В..

По силата на НА№16/04г Ел.К., Л.К. и Н.В., продават на ответника К.Т. своя УПИVІІ, отреден за им.пл.№147, кв.22, от 465 кв.м., при подробно описаните граници.При изповядване на сделката продавачите се легитимират за собственици с НА№105/60г. Видно от писмото на нотариус Б. и приложенията към него, нот.д.№206/04г, понастоящем е унищожено.

С НА №147/05г Ст. и С.Танушеви продават на ответника УПИ ІХ, отреден за им.пл.№146, кв.22, от 600 кв.м., по плана на с.В.

По делото са налице данни за отправено искане от С.К. за изменение на дворищно-регулационния план по взаимно съгласие, свеждащо се до промяна границата на УПИ VІІІ, -148, кв.22.Последното обаче е отказано от ОбщинаС., поради липса на съгласие от собственика на УПИ VІІ и УПИ ІХ, чийто 2 граници също се засягат(вж. писмо изх.І94-00-8(1)/05.03.19г на Община-С. и приложенията към него).

От съдебно-техническата експертиза се установи, че по КРП от 1927г описания в исковата молба им.пл.№64, кв.32 и кв.30 от 2 516 кв.м. по разписният лист е записан на Ат.К..С плана от 1990г западната му част е заснета с им.пл.№157, кв.23, а източната с им.пл.№148, кв.22.Площи от последния според експертизата не попадат в УПИ VІІ, който по плана от 1990г е отреден само за им.пл.№147.Експерта е категоричен, че НА№105/60г и НА№48/63г касаят имот пл.№69, кв.30 по плана от 1927г, както и че п.VІІ, кв.30 по плана от 1927г няма нищо общо с УПИ VІІ, имот.пл.№147 и 148 , кв.22 по плана от 1990г.Вещото лице счита, че обект на покупко-продажбата в НА№16/04г е отредения за имот пл.№147, кв.22 УПИ VІІ.

Според експертизата липсват данни за уреждане на регулационни сметки за придаваеми места от им.пл.№148, кв.22 по плана от 1990г.Отговаряйки на ищцовите въпроси, вещото лице сочи, че в УПИ VІІ попадат 219 кв.м. от им.пл.№148, кв.22 по плана от 1990г и представляват част от имот пл.№64, кв.32 и 30 от плана от 1927г(вж. и графичните приложения към заключението).

Същевременно вещото лице е категорично в изводите си, че и по двата плана част от им.пл.64, кв.32 и кв.30 по КРП от 1927г не е бил включван в УПИ VІІ, пл.147 и пл.№148, кв.22 по КРП от 1990г.

Разпитани ангажираните свидетели, които разкриват действителните права и отношения между страните преди, по време и след покупката на спорните площи от ответника.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявените искове са допустими, тъй като са налице всички предпоставки за това. Ищците настояват за признаването за установено по реда на чл.124 ГПК спрямо ответника, че са собственици по наследство, а при условията на евентуалност - по давност, на подробно описаните площи в ответния УПИ.Уважаването на така предявените искове предполагат доказването първо – на елементите от придобиването им чрез наследствено правоприемство, а по евентуалният придобивен способ – на всички елементи от сложният фактически състав на изтекла в тяхна полза придобивна давност: фактическото господство над веща след 1987г, намерението за своене и 3 изтичането на определен от закона срок.

По делото не се спори относно наследствено-правните връзки на ищците с Ат.К., п.1987г, по силата на които К.К. и Сп.К. са негови синове, а останалите са съпруга и деца на неговия син С.К.,п.2012г(вж.и у-нията за нци).

От материалите по делото се установи единствено, че общият наследодател Ат.К. е вписан в разписният лист към плана от 1927г за собственик на п.ХІІ, след зачертаване името Н.К..Срещу имената в графата „квадратура на дворището“ е посочен нотариален акт №18, т.1, д.37/1983г, без отразяване момента на корекцията и извършилото я лице.При тези данни и непредставянето на цитирания нотариален акт №18/83г, настоящия състав счита за недоказано принадлежността към патримониума на Ат.К. на описания в исковата молба им.пл.№64, кв.32 и 30, целият от 2 516кв.м., по плана на с.В. от 1927г.Легитимирането му с НА№18/83г за собственик в двата дарствени акта от 1983г(вж.НА№№85 и 86 от 83г) не променя горните изводи, тъй като не се внася яснота относно придобивното основание, респ. препятства преценката за реализиране фактически състав на съответния придобивен способ, с оглед определяне момента на настъпване на вещноправните последици и пр.Неустановяването по категоричен начин принадлежността на процесния имот към патримониума на общият наследодател в момента на откриване на наследството му – 31.03.1987г(датата на неговата смърт), препятства извода за преминаването по силата на наследственото правоприемство у неговите правоприемници на им.пл.№64, кв.32 и 30 по плана от 1927г, вкл. и спорната площ, в посочените квоти.

При това положение настоящи състав дължи разглеждането на заявеният при условията на евентуалност придобивен способ, с който ищците претендират, че се легитимират за собственици на процесния имот – давностно владение.

Обсъждането на доказателственият материал, по отделно и в съвкупност,не установи наличието на изискуемото съвладение върху процесния имот между въззивници, при което съвместното упражняване на фактическа власт да доведе до придобиването на собственост върху съответните идеални части, надлежно посочени в молбата от 09.06.21г.Напротив, свидетелските показания на Р., Г. и К., доколко съдържат 4 данни в тази насока, сочат за осъществявани фактически действия единствено от въззивника Сп.К..Отсъствието обаче на конкретика в показанията им досежно начин на установяване фактическата власт от ищците, отделните фактически действия и техния обем, момента на тяхното осъществяване и пр. подробности, осуетява преценката дали въобще се касае за владелчески или други действия,респ. ако са владелчески дали са упражнявани едновременно с останалите, периода през който са реализирани и най-вече – дали обхващат и спорната площ.Освен това, доколко са налице данни за осъществявани дейности от въззивната страна върху спорната площ, то те наподобяват поскоро белезите на търпими действия, отколкото на владелчески.

Дарствените актове, материализирани в нотариални актове №№85 и 86 от 1983г, с които общият наследодател Ат.К. и съпругата му прехвърлят на синовете си С. и М. по ½ ид.ч. п.ХІІ, кв.32 по плана на с.В., допълнително разколебават ищцовата теза, тъй като последния представлява част от им.пл.

№64, кв.32 и 30 по плана от 1927г и не е ясно дали се изключва от свидетелските показания.

При това положение настоящи състав не приема за доказан обективния факт на съвладението по см. на 69 ЗС в поддържаното съотношение.Особено при наличните показания на св.Т., Т. и К., които опровергават презумпцията по чл.69 ЗС и изключват постоянния, явен, спокоен и несъмнен характер на въззивните съвладелчески действия преди и след покупката на УПИ VІІ от ответника през 2004г, дори да се счетат за факт.Отсъствието на данни за противопоставяне от страна на ищците на ответните действия върху целият УПИ VІІ след закупуването му 2004г - последващото му заграждане, обработката му чрез неговата майка и предоставянето му за ползване на трети лица(вж. ответните свидетели), допълнително подкрепя горните изводи.

Нотариален акт №44/92г, с който н-ците на Ат.К. са признати за собственици на ред имоти, в т.ч. и на п.VІІ, не променя горните изводи.Това е така, понеже с него са признати за собственици на две взаимно изключващи се по своята правна същност придобивни основания-наследство и давностно владение. Кумулирането на придобивни способи е невъзможно, понеже след придобиването на вещното право на едно основание, те не могат да го придобият на друго, тъй като вече са негови титуляри(вж.ТР№80/65г и др.).Още повече, че по вече изложените съображения събрания 5 доказателствен материал, опровергава обвързващата му сила.Освен това констатира правата им за период, предхождащ покупката на процесната площ от ответника.С оглед изложеното развитите в тази насока оплаквания на жалбоподателите за неправилност, се явяват неоснователни.

Същевременно ответника доказа убедително своята материално-правна легитимация с материализираната в НА№16/04г покупко-продажба на УПИ VІІ, им.пл.№147, кв.22, от 465кв.м. по плана на с.В. от 1990г, чрез която е придобил изключителното право на собственост върху целия УПИ.Тези изводи се обосновават от заключението на вещото лице, според което с КРП от 1990г западната част от им.пл.№64, кв.32 и 30 по плана от 1927г, е заснета с им.пл.№157, кв.232, а източната - с им.пл.№148, кв.22.Експертизата изрично сочи, че реални части от последния (представляващ част от им.пл.

№64 по плана от 1927г) не са били включвана в УПИ VІІ по плана от 1990г, обосновавайки се с отсъствието на такива индикации в сателитните снимки от 2004, 2013 и 2019г. Вещото лице е категоричен, че УПИ VІІ е отреден само и единствено за им.пл.№147, кв.22 по плана от 1990г за с.В., без да включва част от им.пл.№148, кв.22(вж. и НА№16/04г).При тези данни настоящия състав счита, че определената от вещото лице реална част от 219 кв.м. не променя горните изводи, тъй като е посочена в отговор на ищцов въпрос въз основа на техни данни.Ето защо дори ищците да се счетат за притежатели на бащиният си имот, то отсъствието на доказателства за включването на площи от същия в ответния УПИ VІІ, им.пл.№147, кв.22 по плана от 1990г, води до неоснователност на претенциите им.

Оттук и несъстоятелността на въззивните доводи, черпени от неприложената регулация, вследствие неуредените регулационни сметки.

Материалите по делото установиха по категоричен начин единствено придаването на 359 кв.м. към собствения на С.К. п.VІІ, кв.30 по РП на с.В. по плана от 1927г(вж.НА№105/60г), впоследствие призната за собственик по регулация на 357 кв.м. с НА №48/63г. Придаваемите площи обаче са от дворно място пл.№69 на Ат.М., което не се спори че е различно от ищцовия им.пл.№64, кв.32 и 30 по плана от 1927г(вж. експертизата и писмените доказателства).