Решение № 104 от 28.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Д. Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20232001000213 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 240 от 25.07.2023 г., постановено по т.д. 270/ 2022 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен искът на К. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, *********, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“ № 3А, ет.1 – адв. Д. Г., против „Тринекс Дизайн“ ООД , ЕИК 203437548, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, бул.

„Сан Стефано“ № 129, ет.2, магазин, представлявано от Н. И. Х. – управител, за осъждане на ответната страна да му заплати сумата от общо 5902,50 лв., на основание чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП, представляваща: обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи от ползване на авторски фотографии, в размер на 3500 лв. и 550 лв., представляващи загуба под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за ползване на адвокатски услуги за защита на интереса; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.; както и претенциите за обезщетение за забавено плащане върху така претендираните вземания в размер на 698,06 лв. за периода 7.08.2020 г.25.07.2022 г. върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 3500 лв. и 154,44 лв. за периода 16.01.2021 г.- 25.07.2022 г. върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.

1

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от К. М. П., чрез процесуалния му представител – адв. С. Н., срещу постановеното решение, в която решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

В жалбата се застъпва позиция, че формата на вината, която се изисква от ЗАПСП, за ангажиране отговорността на правен субект, нарушил притежавано от другиго авторско право, е небрежност. Развиват се съображения, че въззиваемият е следвало да представи доказателства, от които да е видно, че той не е могъл да знае, че извършва действия, с които нарушава чуждо авторско право, като тази невъзможност се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е резултат на неполагане на дължимата от него грижа да провери кой е носителят на авторското право върху конкретно произведение, както и дали е получил писмено съгласие от автора да използва това произведение. Подчертава се липсата на доказателства за това, че е оборена презумпцията по цитирания законов текст. Акцентира се на обстоятелството, че незнанието на насрещната страна за това, че процесните фотографии са обект на авторското право, не може да бъде извинително. Въззиваемият не е поискал информация относно автора на фотографиите, при получаването достъп до тях от трето лице, в разрез с изискванията на грижата на добрия търговец. Излагат се доводи, че само когато страната е извършила проверка относно авторството на снимките, може да се приеме, че тя е направила всичко възможно да се увери, че с публикацията им на уебсайта си с търговска цел няма да наруши защитимото от закона право на автора.

Въвеждат се оплаквания, че от представената по делото кореспонденция между „Проектантско бюро Албена“ ООД, възложителя на снимките и „Тринекс Дизайн“ ООД не се установява да е било дадено изрично право да се използват снимките с търговска цел. Възложителят на снимките не е предоставял на въззиваемото дружество линк с процесните фотографии, нито права да публикува рекламната фотосесия. Недоказани са останали, по мнение на въззивника, твърденията, че ползването на процесните 2 фотографии е свободно, тъй като е получено съгласие от възложителя. Сочи се, че за да е налице право на ползване не е достатъчно само предоставянето на достъп, а следва да е налице прехвърляне на изключително право на ползване на процесния обект на авторското право – чл.36, ал.4 ЗАПСП.

Навеждат се аргументи, че е без значение дали фотографията е имала обозначение на автора или не, като законът не предвижда подобно изискване, като предпоставка за защита на авторското право, при ползване на авторско произведението в търговската дейност.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Тринекс Дизайн“ ООД, чрез процесуалния му представител адв. Д. А., в който същата се оспорва и се моли за оставянето й без уважение.

Застъпва се тезата, че презумпцията за вина, в конкретния случай, е била успешно оборена.

Изразява се становище, че в противоречие с изискванията на чл.6, ал.1 ЗАПСП, процесните изображения не съдържат идентификационен знак или име на автора. Поддържа се, че въззиваемата страна и при най-добра грижа не е могла да установи автора на произведението, както и характеристиките му на оригинално произведение, тъй като е получила предложение за ползване на снимките от представител на „Мак Мебел“ и оторизиран достъп до снимките е бил ползван в съвместната им работа с горното дружество и „Проектантско бюро Албена“ ООД. При позоваване на чл.7 ЗАПСП се сочи, че в конкретния случай разгласяването е направено от трето лице – отговарящо за съвместния проект. Изтъква се, че въззиваемото дружество, при получаването на снимките, не е знаело и не е имало възможност да узнае, че изображенията са обект на авторското право.

Настоява се, че твърденията на въззивника за наличието на договор с ЕТ „К. М. - М“, на когото е предоставил неизключителни права върху фотографиите, не са подкрепени с доказателства. Изтъква се, че съгласно чл.42, ал.2 ЗАПСП, при създаване на произведение по поръчка, ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора, за целта за която то е било поръчано. В отговора се съдържат доводи, че по делото не са били доказани ограничения на правата на поръчващия, в полза на въззивника, а липсата на име или идентификационен 3 знак на фотографа върху снимките сочат на придобиване на пълните права от поръчващия.

Застъпва се тезата, че държанието на „сурови файлове“, при положение, че същите се съхраняват на външен сървър, а не в крайно устройство, което е в физическа власт на въззивника, също не доказва собствеността му върху тях.

Оспорва се твърдението за използване на фотографиите в търговска дейност.

В допълнение се изтъква, че претенциите за парични обезщетения са недоказани по основание и размер - няма доказателства по делото за причинени загуби и пропуснати ползи за въззивника. Доколкото въззивникът не се е обявил за автор преди 2.03.2022 г., претенциите за обезвреда, насочени към въззиваемото дружество, преди тази дата, са несъстоятелни, съгласно чл.7, ал.2 ЗАПСП. Сочейки на офертата, отправена от самия автор, се изтъква, че пазарната цена на безсрочното неизключително ползване на седемте фотографии, възлиза на 385 лв., а претендираните пропуснати ползи са недоказани. Инвокирани са доводи, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна, тъй като такива не са претърпени, а разноските за адвокат, във връзка с опита за доброволно уреждане на спора, по мнение на въззиваемия, се поглъщат от адвокатското възнаграждение за съдебното производство.

Претендират се разноски.

Третите лица – помагачи - „Мак Мебел“ ООД, ЕИК 117612768, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Герлово“, № 17, представлявано от К. М. И., и ЕТ „К. М. - М“, ЕИК 827197487, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Герлово“, № 17, ет.2, не изразяват становище пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

4

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спорът по предявен пред първоинстанционния съд осъдителен иск в размер на 5050 лв., с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП, с който, при твърдения, че е нарушено правото му на автор на седем броя фотографски произведения от дружеството – въззиваем, въззивникът претендира репариране на вредите, които квалифицира като имуществени вреди – пропуснатото право на възнаграждение, както и разноските, които е направил, ангажирайки адвокат за уреждане на спора, и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции – стрес и дискомфорт, предизвикани от ограбването на труда му като творец. Съединен с горния е предявен акцесорен иск за присъждане на лихвата за забава: върху сумата от 3500 за периода 7.08.2020 г. до 25.07.2022 г., в размер на 698,06 лв., и върху сумата от 1000 за периода 16.01.2021 г. до 25.07.2022 г. в размер на 154,44 лв.

Разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗАПСП предоставя възможност на титуляра на авторско право върху едно произведение да претендира обезщетение за нарушението на това право от всяко лице, което неправомерно – без отстъпване право на ползване от автора или лицето, на което последният е отстъпил изключително право на ползване, осъществява някоя от хипотезите на използване на авторско право – чл.18 ЗАПСП.

Съгласно чл.19 ЗАПСП, авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението, като това негово право се отличава с изключителност – чл.18, ал.1 от същия закон, и преотстъпването му на други лица следва да се извърши с изрично разпореждане, освен ако законът не предвижда друго. Обезщетението, предвидено за нарушение на авторското право обхваща, по разума на чл.95, ал.2-ал.4, обезвреда за всички преки и непосредствени вреди от нарушението, като следва, при определянето му, да се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, приходите, реализирани от нарушителя в резултат на нарушението, а определеният от съда по справедливост размер следва да послужи възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на общността.

5

Страните не спорят относно фактите, че ищецът е професионален фотограф, както и че за периода 7.08.2020 г. – 27.07.2022 г. на сайта на дружеството – въззиваем, с предмет на дейност интериорен дизайн, са били публикувани седем броя фотографски изображения на интериора на ресторант „Челибрита“ в к.к. Албена, по изработването на който дружеството – въззиваем е работило. Липсва разногласие и по въпроса, че процесните снимки са годни обекти на авторското право по чл.3, ал.1 ЗАПСП. Съдът препраща към фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд.

От данните по делото може да се заключи, че въззивникът е автор на снимките, обективирани в исковата молба и налични на сайта на въззиваемия за определен период, тъй като те присъстват в обективната действителност като резултат от неговата творческа дейност – чл.5 ЗАПСП. Заключението на изпълнената по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че суровите файлове, т.нар. дигитални негативи – големи по размер първични файлове (пояснено в съдебното заседание на 1.06.2023 г. пред съда от първа инстанция), се намират в притежание на ищеца, което е индиция, че той е създателят им. Следва да се отбележи, по повод оплакванията на въззиваемия, че в закона липсва изискване за посочване името или идентификационен знак на автора, в противоречие с твърденията в отговора на въззивната жалба за съществуване на такова изискване в чл.6, ал.1 ЗАПСП. Цитираната норма въвежда презумпция за авторството, без дефинитивно да изключва правата на автор върху произведение, което е анонимно разпространено – чл.7 ЗАПСП.