Определение № 912 от 04.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601013 по описа за 2026 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.250 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено разпореждане от 19.09.25г. по НЧХД № 11036/25г. по описа на СРС, 130-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото с основен довод за липса на обективна и субективна съставомерност на описаното в тъжбата деяние.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от адв.П.Б., повереник на тъжителя С.Н. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на СРС. Релевира се довод, че описаните в тъжбата факти са конкретни такива и посредством същите се „приписва на тъжителя морално укоримо и престъпно поведение – включително неизпълнение на съдебно решение по см. на чл.296 НК“, като приемайки противното, СРС се е произнесъл едновременно и по допустимостта и по основателността на процесната тъжба.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Тук обаче е нужно да се подчертае, че съгл. регламента на чл.250 ал.5 изр.2 НПК настоящото контролно производство се разглежда по реда на гл.22 НПК и поради това и по силата на чл.342 ал.1 НПК срокът за обжалване на съдебния акт е 7-дневен, начиная от уведомяване на частния тъжител за неговото постановяване.В случая и видно от приложеното по делото съобщение, 1 тъжителят е уведомен на 06.10.25г. (няма изискване за уведомяване на неговия повереник) и съобразно правилото на чл.183 ал.2 НПК, срокът изтича в края на 13.10.25г., като процесната жалба е депозирана по електронен път на 16.10.25г. Т.е. преклузивният срок по чл.342 ал.1 НПК не е спазен, което е недопустимо, доколкото самата жалба е подадена от повереник/адвокат, а не от самия тъжител.Въпреки горното обаче, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че в самото съдебно разпореждане е вписан 15-дневен срок за неговото обжалване.СГС държи дебело да подчертае, че никой съдебен орган не разполага с правомощие да изменя законови норми, в случая да удължава срока на обжалване.Независимо от това и при тази процесуална ситуация, тъй като самата жалба е подадена в рамките именно на посочения 15-дн.срок, то за опазване в пълна степен правата на жалбоподателя, съдът ще разгледа по същество същата.

Производството по НЧХД № 11036/25г. е образувано по повод депозирана тъжба против лицето М.Ц. с вменено й престъпление против личността по чл.147 ал.1 НК.В самата тъжба са отразени инкриминираните изрази, инкорпорирани в изготвен социален доклад, като за дата на престъплението се сочи 24.02.25г. (датата на входиране на социалния доклад в СРС).В проверяваното разпореждане основният съд е коментирал инкриминираните изрази, приемайки, че същите са лишени от изискуемото съгл. чл.147 ал.1 НК съдържание на позорно обстоятелство и в тази насока са изложени конкретни доводи, които са споделими и от въззивния съд.Т.е. доколкото СРС е прекратил наказателното производство, поради обективна несъставомерност на описаното в тъжбата деяние, то възприетият подход за анализиране на самите изрази е правилен и е обусловен именно от регламента на чл.250 ал.1 т.2 НПК, изискващ изначална преценка на описаното деяние, респ. наведеното в жалбата възражение за превишаване правомощията на съда, който се е произнесъл едновременно и по допустимостта и по основателността на процесната тъжба се оценява за неоснователно такова.

В допълнение следва да се отбележат и други процесуални нередности в депозираната тъжба:

В самата тъжба и след описание на фактите, свързани с изготвения социален доклад, се излага твърдение за извършено престъпление по чл.147 ал.1 НК, като едновременно се сочи и деянието по „разгласяване на позорно обстоятелство“ и деянието по „приписване на престъпление“, като тази теза се поддържа и в депозираната жалба („приписва се на тъжителя морално укоримо и престъпно поведение – включително неизпълнение на съдебно решение по см. на чл.296 НК“).При наличие на горното обаче и съобразно отправеното искане за предаване подсъдимата на съд за едно престъпление по чл.147 ал.1 НК, то остава неясна волята на самия тъжителя – дали се касае и за двете горепосочени деяния или само едно от тях или се касае дори и за евентуално продължавано престъпление по см. на чл.26 ал.1 вр. ал.6 НК.

Настоящият съдебен състав констатира и наличие на разминаване 2 между описаните в тъжбата обстоятелства и формулираното искане – от една страна се описват факти относно отразените в изготвения социален доклад изрази и изрично за дата на престъплението се визира 24.02.25г., а от друга страна в заключителната част на тъжбата се сочи престъпление, обективирано отново посредством деянието по разпространение на позорно обстоятелство, но изразяващо се в това, че тъжителят С.Н. е извършил физическо и психическо насилие спрямо подс.Ц. на 12.06.24г., дърпайки я за косата, обиждайки и заплашвайки я.Т.е. наблюдава се пълно несъответствие между описаните факти и отразените в заключителната част обективни съставомерни елементи на процесното престъпление по чл.147 ал.1 НК, което несъответствие е недопустимо, тъй като внася неяснота във волята на тъжителя и параметрите на повдигнатото частно обвинение.

При горните доводи настоящият съдебен състав приема обжалваното разпореждане на СРС за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.345 ал.2 НПК, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.09.2025г., постановено по НЧХД № 11036/2025г. по описа на СРС, 130-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3