Решение № 1 от 07.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. П., 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500426 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№24250/15.07.2024г. от М.

П. М. от гр. П., ул."С." №*, ет.*, ап.* против Решение №820 от 21.06.2024г., постановено по гр.дело №2839 по описа за 2022г. на Окръжен съд - П., с което се:

„ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. П. М. от **, ЕГН ********** със съдебен адрес : **, -адв. И. О. против Т. И. М. от **,ЕГН **********, със съдебен адрес : **адв. В. Б. иск с правно основание 23,ал.2 от СК, с който се иска да се приеме, че собствеността върху *** идеални части от жилище ,апартамент с площ от 91,07 кв.м., с идентификатор ** ,находящо се в гр.П., ул."С." №*, ет.*, ап.*, ведно с избено помещение №* с площ от 14,70 кв.м. , таванско помещение №* с площ от 17,74 кв.м. ,ведно с 11,155 % ид.части от общите части на сградата е лично притежание на ищцата придобито в резултат на влагане в покупката на апартамента на нейни лични средства в размер на 35 987,27 лева, представляващи левовата равностойност на 18 400 1 евро,получени по дарение от баща й П.Р., като неоснователен.

ОСЪЖДА М. П. М. от гр.П. ул.“С.“№ **, ЕГН ********** със съдебен адрес : **, -адв. И. О. да заплати на Т. И. М. от **,ЕГН **********, със съдебен адрес: **адв. В. Б. сумата в размер на 7 190,00 / седем хиляди сто и деветдесет / лева - представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.“ В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се същото да бъде и да се постанови друго решение, с което да бъде уважен изцяло отхвърления с първоинстанционното решение иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок, от ответника Т. И.а М. е подаден отговор на жалбата с вх.№***г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения.

Иска се да се остави в сила първоинстанционното решение.

П. апелативен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, съдът прие следното:

Ищцата М. П. М. от гр.П. е предявила иск с правна квалификация по чл.23, ал.2 от Семейния кодекс (СК) с предмет да се признае за установено по отношение на ответника Т. И. М., неин бивш съпруг, че *** идеални части от имот недвижим имот : Апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № **от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект със Заповед №*** **. на Началник на СГКК - П., с адрес на имота: р.П., р. Ц. ул."С." № *, ет.*, ап.*, който самостоятелен обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор **. и с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ: 91.07 кв.м; прилежащи части: изба *- с площ 14.7кв.м., таван №*- с площ 17.74кв.м., както и 11.155% ид.ч. от общите части на сградата, придобит на 28.03.2003г., по време на брака на страните, сключен 2 на**г. и прекратен с влязло в сила Решение №*/04.03.2022г. по бр.дело № ** по описа на РС-П., са нейна лична собственост, поради трансформация на лични средства при придобиването му, а именно – 18 400 евро, дарени на ищцата от баща й П.Т.Р..

Според изложените в ИМ твърдения, съгласно нотариалния акт за придобиване на имота, продажната му цена била равна на данъчната му оценка към онзи момент, а именно - 35 654,70 лева, от която в нотариалния акт било посочено, че 26 654,70 лева е била изплатена на продавачите в брой, а остатъкът в размер на 9 000 лева - чрез заем от О**, нареден по сметка на продавачите. Твърди се обаче, че действителната продажна цена на апартамента била в размер на 23 000 евро, с левова равностойност 44 984,09 лева, на практика изплатени 44 987,27 лева, както следва: 18 400,00 евро с левова равностойност 35 987,27лева - чрез превод на сумата от баща й П.Т.Р. по сметката на продавача И.Ц.М. и остатъкът от 4600 евро - чрез посочения в нотариалния акт заем в размер на 9000 лева /с равностойност в евро 4 601,63 евро/ от О** АД, изплатен по време на брака им с ответника. Поддържа, че тъй като при закупуване на жилището, ищцата е вложила лични средства, дарени от баща й в размер на 18 400 евро, до този размер жилището е нейна лична собственост. Останалата част от стойността на жилището била заплатена с общи средства на съпрузите от въпросния заем от О**, поради което и не е предмет на предявения иск.

Ответникът Т. М. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че апартаментът е закупен с лично имущество и на двамата съпрузи, като продажната цена на апартамента била заплатена по равно от родителите на съпрузите. Твърди, че действителната пазарна цена на апартамента не била 23 000 евро, а 36 600 евро, от която 13 600 евро, с левова равностойност 26 654,70 лв, била заплатена в брой при сключване на сделката от родителите му, 4 600 евро – с банков кредит, изплащан от майка му, и 18 400,00 преведени от бащата на ищцата по банков път в деня на сделката. Поддържа, че сумата в размер на 18 230 евро, формирана от платените 13 600 евро в брой, дадени от родителите му при сключване на сделката и 4 600 евро от банков кредит, изплащан от майка му, се явява се дарение от родителите му лично на него, като техен син и купувач по сделката. Така, за закупуването на имота, родителите на ответника му дарили сумата в размер на 18 230 евро, а бащата на ищцата й подарил 18 400 евро, които суми били вложени за закупуване на 3 описания апартамент.

На първо място, следва да се посочи, че независимо че бракът на страните е бил сключен при действието на СК от 1985, отменен с приемането на действащия СК, в сила от 01.10.2009 г., съгласно §4, ал.1 от ПЗР на последния, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Бракът на ищците е прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 04.03.2022г., при действието на настоящия СК от 2009г., поради което и имуществените отношения между съпрузите, в това число и относно трансформацията на лично имущество се уреждат от нормите на СК от 2009г.

Основното твърдение, което подлежи на доказване от ищцата по предявения иск по чл.23, ал.2 СК е влагането на нейни лични по см. на чл.22 СК средства при придобиването на имота по време на брака й с ответника, в размер на 18 400 евро, получени като дарение от баща й. Касае се за твърдяна частична трансформация на лични средства, вложени от ищцата при закупуването на имота, тъй като относно останалата част от цената, в размер на 4 600 евро, с левова равностойност 9000 лв, в ИМ се посочва, че е заплатена с банков кредит от „О**“ АД, изтеглен от съпрузите по време на брака им, поради което частта от имота, придобита с тези средства, е станала СИО и не е предмет на иска.

Освен това, на доказване подлежи и твърдението на ищцовата страна относно действителната цена, за която е закупен имотът, с оглед твърденията, че поради трансформацията на лични средства в посочения размер, ищцата се явява едноличен собственик на *** идеални части от процесния недвижим имот.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на 28.08.2003г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт **а нотариус И.Г., с р-н РС-П., страните по спора Т. И.

М. и М. П. М. са придобили от продавачите И.Ц.М. и Ф.К.М. собствеността върху недвижим имот: апартамент с площ от 91,07 кв.м., с идентификатор **, находящ се в гр.П., ул."С." №*, ет.*, ап.*, ведно с избено помещение №* с площ от 14,70 кв.м. , таванско помещение №* с площ от 17,74 кв.м., ведно с 11,155 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ** на кв.**, а също така и следващата се част 4 от правото на дворно място, което получават всички съкооператори.

От доказателствата по делото се установява, че на 28.08.2003г., в деня на сключване на сделката за придобиване на процесния имот, описан по-горе, бащата на ищцата П.Т.Р. е превел по сметката на продавача И.Ц.М. сумата от 18 400 евро, с левова равностойност 35 987,27 лева, с посочено основание „покупка на жилище“. В отговора на Им, ответникът признава този факт, както и че така платената сума е дарение от баща на бившата му съпруга за нея. Съответно, въвежда се насрещно възражение, че и ответникът е вложил лични средства при придобиването на имота за действителната му цена от 36 600 евро, а именно - общо 18 230 евро, дарени му от родителите му („В конкретния случай, обаче, процесният апартамент беше закупен с лично имущество и на двамата съпрузи“ – стр.1 от отговора на ИМ, „На практика моите родители ми подариха 18 230 евро, а бащата на бившата ми съпруга й подари 18 400 евро“ – стр.2 от отговора на ИМ).

Така направеното от ответника признание на неизгоден за него факт (плащането на част от цената на процесния апартамент със сумата от 18 400 евро, дарена на бившата му съпруга от баща й) не е оттеглено по време на първоинстанционното производство. На основание чл.175 ГПК, направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая, така направеното признание, преценено заедно с доказателството за извършен от бащата на ищцата превод на сумата от 18 400 евро в полза на продавача в деня на сделката, както и с оглед насрещните твърдения на ответника, че и от негова страна при закупуването на апартамента са вложени лични средства, дарени му от родителите му, в общ размер от 18 230 евро, мотивира съда да приеме за доказано твърдението на ищцата за влагане на нейни лични средства, дарени й от баща й, в размер на 18 400 евро при придобиването на процесния апартамент по време на брака й с ответника.

В тази връзка, основателни се явяват наведените във въззивната жалба възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незачитане и несъобразяване на направените от ответника признания на факти, релевантни за предмета на делото. Така, първоинстанционният съд в доклада по делото не е приел, че е налице признание от ответника относно извършеното в полза на ищцата 5 дарение от баща й на сумата от 18 400 евро, с която е платена част от цената на процесния апартамент. Също така, в първото по делото заседание, след изслушване обясненията на страните, въпреки че ответникът не е оттеглил изрично и недвусмислено така направеното признание с отговора, съдът е приел за безспорен между страните само фактът на извършения от бащата на ищцата паричен превод на 28.08.2003г. с основание покупка на жилище, но не и признатия от ответника факт, че въпросната сума е била дарение от бащата на бившата му съпруга в нейна полза. Съответно, това признание не е било съобразено съгласно чл.175 ГПК и при постановяването на решението по съществото на спора, в мотивите на което, съдът е приел, че не се доказва, че с посочената сума се дарява само ищцата, а не двамата съпрузи и че намерението на родителите на ищцата не е било да надарят двамата съпрузи с посочената сума за закупуване на апартамента, а само дъщеря си. От първоинстанционния съд не е съобразено и че дори в писмената защита на ответника пред първата инстанция, на стр.1, абзац 2, се поддържа, че от доказателствата по делото се е установило по безспорен начин, че родителите и на двете страни по равно са дарили децата си, като са заплатили договорената цена на процесния апартамент, а на стр.2, т.3 от същата се заявява, че няма спор, че бащата на ищцата, от своя страна, след изповядване на сделката е превел на продавачите сумата от 18 400 евро – участие на родителите на ищцата при закупуване на апартамента (дарение от тяхна страна към дъщеря им). По този начина, съдът е приел за спорен факт, който всъщност е бил безспорен, с оглед заявеното от ответника в отговора на ИМ и така е достигнал до неправилен извод относно недоказаност на твърденията на ищцата, че плащането на сумата от 18 400 евро от баща й е било дарение само в нейна полза.