Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 701 от 02.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 806/2026
Вид
Решение № 701
Подписан
02.07.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Ивелина Владова, мл.с. Бойко Александров Мачорски, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 6, ал. 1, т. 7 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500806 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 11477/12.02.2026 г., подадена от Т. М. М. – Г., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу решение № 278/26.01.2026 г., постановено по ГД № 9262/2023 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от Т. М. – Г. против Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „М.“ *** иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т. 1 и т. 2, приети на общо събрание на етажната собственост, проведено на 04.07.2023 г., а именно: по т.1 – „Да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „М.“ *** В.М.М., с месечно възнаграждение 2000 лв. Отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 ЗУЕС, а именно – от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. ОСЕС възлага на управителя на ЕС да сключи договор от името на ЕС с избрания управител. ОС възлага на управителя да договори останалите условия по договора от името на ЕС, както намери за добре“ и по т.2 – „Приема правилник за вътрешния ред на ЕС“.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Процесуалният представител на въззивницата излага, че в тежест на ответника по иска е да докаже законосъобразността на свикването и провеждането на общото събрание на етажната собственост. Счита, че по делото е установено, че е налице различие между обявения дневен ред и взетите решения. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че с взетото решение по т. 1 не се цели да бъде нанесена имуществена вреда на ищцата и не се нарушават добрите 1 нрави. Поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, тъй като счита, че с приетите от общото събрание на етажната собственост решения ищцата е обременена да заплаща такса за услуга, която не е съответна на определената цена под формата на възнаграждение за наетия портиер. Посочва, че е следвало да бъде извършена комплексна преценка дали приетите от етажната собственост решения не водят до неоправдано разместване на имуществени блага, както и дали е нарушен принципът за еквивалентност на престациите.

Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че етажната собственост не е регистрирана по реда на ЗЗЛД с оглед това, че портиерът ще събира лични на лицата, които посещават имота, собственост на ищцата.

Посочва още, че с оспорените решения се цели не подобряване на поддръжката на етажната собственост, а оказване на финансов натиск. В тази връзка излага, че овластяването на управителя на етажната собственост да сключи договор с избрания портиер при условия „както намери за добре“ потвърждава нарушаване на добрите нрави. Поддържа, че при извършването на преценка за законосъобразността на взетите решения от етажната собственост намират приложение и разпоредбите, регламентирани в ЗЗД.

Изразява становище за незаконосъобразност на приетото решение по т. 2 от протокола на общото събрание на етажната собственост. Горното обуславя с това, че правилникът за вътрешния ред в етажната собственост, който е бил приет с оспореното решение, е бил със значителен обем, което е лишило ищцата от възможност да се запознае с него в разумен срок, както и да изрази становище по него.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. Варна, ул. „М.“ *** с който я оспорва. Възразява срещу наведените оплаквания за допуснати нарушения по процедурата за свикването и провеждането на общото събрание на етажните собственици.

Посочва, че от налична по делото декларация се установява, че ищцата е посочила единствено имейл за връзка, но не и друг адрес, на който да бъде уведомявана. Възразява собствениците на етажната собственост да са били уведомявани от ищцата надлежно по телепоща от 2022 г. Поддържа, че в производството по делото е безспорно установено както това, че ищцата ползва имота си за извършването на туристическа дейност, така и това, че ищцата се е запознала с поставената в сградата покана за свикване на общо събрание, за което е упълномощила адвокат, който да я представлява. В тази връзка намира, че ищцата е била надлежно представлявана при взимането на оспорените от нея решения, приети от общото събрание на етажните собственици. Възразява срещу наведените твърдения, че целта на приетите решения е оказването на финансов натиск, като излага, че те се отнасят за всички собственици, а не е индивидуално насочено срещу ищцата. Заявява, че именно наличието на външни лица, предвид осъществяваната от ищцата туристическа дейност, е повод за назначаването на портиер с оглед обезпечаване на безопасността и реда в сградата. Поддържа, че приетите решения са в правомощията на общото събрание на етажната собственост. В 2 допълнение посочва, че общото събрание на етажната собственост не се е възползвало от възможността, предвидена в чл. 51 ЗУЕС, да определи по – високи такси за управление и поддръжка на общите части с оглед осъществяваната от нея дейност. Оспорва и наведените от насрещната страна оплаквания за незаконосъобразност на решението поради нарушаване на установените правила в ЗЗЛД, като посочва, че обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, какъвто счита, че е настоящият случай.

По отношение на приетото решение по точка 2 от дневния ред поддържа, че правилникът за вътрешния ред е бил на разположение на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост както преди, така и по време на провеждането на общото събрание. Изложено е още, че единият от етажните собственици е предложил гласуването на тази точка да се отложи, докато ищцата и пълномощника й се запознаят с проекта, но те са отказали тази възможност, което било обективирано в процесния протокол от проведеното събрание.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивницата поддържа подадената жалба, представя списък на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Подадена в молба, с която е изразено становище по съществото на спора, като се претендира и присъждането на разноски, за което е представен списък и договор за правна защита и съдействие.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 9262/2023 г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на Т. М.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Т.“ ***, с която против Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр.

Варна, ул. „М.“ *** е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за отмяна като незаконосъобразни на решенията по т.1 и т.2, приети на общо събрание на етажната собственост, проведено на 04.07.2023 г., а именно: по т.1 – „Да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „М.“ *** В.М.М., с месечно възнаграждение 2000 лв. Отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл.51 ЗУЕС, а именно - от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. ОСЕС възлага на управителя на ЕС да сключи договор от името на ЕС с избрания управител. ОС възлага на управителя да договори останалите условия по договора от името на ЕС, както намери за добре“ и по т.2 – „Приема правилник за вътрешния ред на ЕС“.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с адрес - гр. Варна, ул. „М.” ***, представляващ жилищен имот – апартамент, като е придобила същия по наследство от своите родители - М.Р.М. и Ф.Н. М.. На 04.07.2023 г. е проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост, при следния дневен ред: 1. Обсъждане на предложение за назначаване на портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в 3 гр. Варна, ул. „М.“ ***. Определяне на задълженията които да му бъдат възложени. Определяне на месечно възнаграждение на избрания портиер.

Сключване на договор; 2. Приемане на правилник за вътрешния ред на ЕС; 3.

Разни. Заявява, че видно от изготвения протокол, на проведеното събрание са взети следните решения: по т.1. от дневния ред: „Да бъде назначен за портиер в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Варна, ул. „М.“ *** В.М.М., с месечно възнаграждение 2000 лв, като отделно ще се заплащат дължимите осигуровки. Разходите за портиер се разпределят съгласно чл. 51 от ЗУЕС, а именно от всеки самостоятелен обект в сградата се събира равна парична сума. Управителят на ЕС да сключи договор от името на ЕС с избрания управител и да договори останалите условия по договора от името на ЕС, както намери за добре"; по т.2 от дневния ред: „Приема правилник за вътрешния ред на ЕС“; по т.3 от дневния ред: „Приема за сведение Уведомително писмо от ВиК – Варна“ ООД с изх. № ГП 3537 от 01.06.23 г.

Ищцата оспорва приетите решения по т. 1 и т. 2 като незаконосъобразни.

Заявява, че само две лица притежават пет от общо шестте жилища в етажната собственост, което създава предпоставки тези две лица, които са в пряка роднинска връзка - майка и син, да злоупотребят с предоставените им от закона права, формирайки мнозинство. Сочи, че това е станало факт с приемане на решение за назначаване на портиер, без да е налице необходимост от такъв, с месечна заплата равняваща се на трикратния размер на минамалната работна заплата /към датата на подаване на исковата молба в съда/, без включени осигуровки. Оспорва да е налице необходимост от назначаване на портиер, тъй като в етажната собственост има само шест самостоятелни жилища, а има назначена чистачка, управител на ЕС и инсталирано видеонаблюдение. Сочи, че достъпът до етажната собственост се извършва с ключ от входната врата или с електронен чип и изложените причини за необходимост от назначаване на портиер, посочени в протокола, са неверни. Твърди, че на 28.05.22 г. от ОСЕС, е взето същото решение, напълно идентично с оспореното решение по т.1, от ОСЕС, проведено на 04.07.23 г.

Доколкото решението по протокола е оспорено и към датата на провеждане на ОСЕС от 04.07.2023 г., съдебното производство не е приключено, ищцата намира приемането му за недопустимо. Твърди, че изпълнението на решението за назначаване на портиер, по предходния протокол от ОС на ЕС, е спряно от ВОС, което именно става причина отново да се взема решение, да се назначава същия портиер - В.М.М.. Намира, че предоставената възможност за упражняване на права по ЗУЕС, се използва не за управление на етажната собственост в интерес на етажните собственици, а за осъществяване на финансов натиск и принуда. Заявява, че с оспореното решението по т. 1 се цели единствено нейното поставяне в невъзможност да ползва спокойно жилището си, без да заплаща неоправдано високи разходи за обслужване на етажната собственост.

С уточнителна молба заявява, че събранието е свикано незаконосъобразно. Ищцата не живее постоянно в сградата, поради което с телепоща от 08.06.2022 г., тя е уведомила избрания управител на етажната собственост - Здравко С., че за провеждането на общите събрания следва да бъде уведомявана на посочени от нея телефон или ел. поща, или на друг адрес в гр. Варна, където живее. Твърди, че съобщението е получено от избрания на 4

04.07.23 г. портиер - В.М.. За насроченото за провеждане на 04.07.2023 г. общо събрание, узнала от залепена във фоайето на сградата покана, при посещение на имота, но не може да посочи конкретна дата. Упълномощила адвокат, който да я представлява при провеждане на общото събрание. Независимо от това намира, че събранието е свикано в противоречие с чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Твърди и незаконосъобразност при провеждането на общото събрание, тъй като по отношение на решение по т. 1 в частта, с която е възложено на управителя на ЕС да сключи договор от името на ЕС с избрания портиер и да договори останалите условия по договора от името на ЕС, както намери за добре, е налице противоречие с приетия дневен ред по обявената т. 1, предвиждащ определяне на задълженията, които да бъдат възложени, но не от страна на управителя, а от страна на ОС на ЕС, както и противоречие на чл. 11, ал. 1, т.