Решение № 271 от 23.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Стара Загора, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530200747 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № **********, издаден от ОД на МВР гр.

Стара Загора, с което на В. С. Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в допълнителни мотиви към нея прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Не се явява и редовно призования процесуален представител – адв. С. П.. Претендира се присъждане разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя В. С. Д. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 31.01.2024г. в 15:16ч. в обл.

Стара Загора, община Опан, по път I-5, в село Ястребово, до бензиностанция Дан-Тон 68, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1 – M № 572, за превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч. при управление на МПС – товарен 1 автомобил "**********", модел ********** с рег. № **********, собственост на Е Т "К. И Д.- В. Д..". Моторното превозно средство, се движело със скорост 73 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 73 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 76 км/ч – т. е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ********** на ОДМВРгр. Стара Загора, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето което следва да носи отговорност на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съставен е бил и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Нарушението е било установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка от клип № 36031 от радар TFR1-M № 572. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 31.01.2024г. в 15:00 часа и е приключила в 16:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е било с пореден № 36029, а последното - с № 36045. Процесният клип е с №36031 и следователно е бил заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 572 на дата 31.01.2024 г.

Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.

Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година.

Видно от представения Протокол № 3-46-23/30.05.2023г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 30.05.2023г., тоест уредът е валиден, а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 31.01.2024г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за безспорно установено, че 2 на посочените в ЕФ дата и място, процесният товарен автомобил "**********", модел ********** с рег. № **********, се е движел с 73 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч., което представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 23 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба.

Въпреки горното, съдът намира, че в случая незаконосъобразно при издаването на ЕФ в лицето на жалбоподателя, е определен субектът на административно-наказателна отговорност. Видно приложената справка за собственост се касае за М П С - товарен автомобил "**********", модел ********** с рег. № **********, който към момента на извършване на нарушението е било собственост на юридическо лице ЕТ „К. И Д.В. Д.“ .

Безспорно е, че процесното МПС е собственост на юридическо лице, като в този случай въпросът за субекта на административната отговорност за извършеното нарушение, с оглед характера на това нарушение и обстоятелствата около неговото констатиране, е разрешен с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице – факт, установен по недвусмислен начин по делото, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Или в хипотеза като настоящата независимо, че в частта, с която се предвижда сред реквизитите на електронния фиш да се впише собственика на превозното средство – в случая ЕТ „К. И Д.- В. Д..“, е необходимо по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП да се впише кой е представляващият посоченото ЕТ и то така, че да стане ясно, че глобата се налага именно на това лице и то в посоченото качество. Доколкото глобата е наложена на В. Д. в лично качество, с електронния фиш неправилно е била ангажирана отговорността му за констатираното нарушение.

Горното представлява основание обжалваният електронен фиш, като издаден в противоречие с нормата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното като разноски, адвокатско възнаграждение, е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. действаща към датата на предявяване на искането.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № **********, издаден от ОД на МВР гр.

Стара Загора, с което на В. С. Д., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноските по делото.

3

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4