Решение № 109 от 13.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр. Хасково, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640101314 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от молба от „ЕВН България

Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов" №37, против Народно Читалище „Тодор Велев - 1905", ЕИК 000894269, адрес: с. Гарваново, общ.

Хасково, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.422, ал. 1 вр. чл..415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед №305 от 12.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 641/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че на 10.06.2021г. между страните бил сключен индивидуален договор за продажба на електрическа енергия, ведно с Търговски условия за продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от „ЕВН ЕС" ЕАД. По силата на сключения договор, ищцовото дружество се задължило да продава електрическа енергия на купувача за обекти, посочени Приложение 1 „Точки на доставка и тарифи", единият, от които бил обект с ИТН:1559450 - сладкарница в с. Гарваново, общ. Хасково.

Съгласно условията на договора, същият влизал в сила на 01.08.2021г. и имал срок на действие 12 месеца, като действието му се удължавало автоматично, освен ако някоя от страните не уведомяла другата страна с най1 малко тридесет дневно предизвестие, че желае прекратяване на договора.Твърди се, че за ответника бил открит клиентски номер 1000928652, както и че до момента ищецът не бил получавал искане от ответника за прекратяване на договора.

Продажбата на електрическа енергия се осъществявала на свободен пазар от ищеца, в качеството му на притежател на лицензия за търговия електрическа енергия № 1-476-15 от 18.08.2016г. за продажба на електрическа енергия на свободния пазар. На ответника последователно били изпращани писма, с които на основание чл 2.4 от сключения договор, той бил уведомяван за промяна на цената на договора, но в предвидения срок същият не бил отхвърлил предложението, поради което промяната се считала за приета от купувача.

Отново по силата на сключения договор, ответникът се задължил да купува и заплаща доставеното количество ел. енергия, както и дължимите от купувача суми за използваните мрежови и допълнителни услуги към съответните мрежови оператори и дължимите, нормативно определени, добавки върху тези цени в сроковете по реда и условията на договора и приложението към него за гореизброените обекти. Фактурирането и плащането се извършвали на базата на доставени количества ел.енергия, уговорената цена и на дължимите суми за съответния период за предоставени мрежови услуги, информацията, за които се предоставяла от мрежовия оператор.

Твърди се, че в изпълнение на своите задължения ищецът като продавач доставил на обекта на ответника за периода от 23.08.2021 г. до 31.12.2023 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност 279,43 лв. , която не била заплатена от ответника, като поради забавата в заплащането на консумираната ел. енергия, същият дължал и законна лихва в общ размер от 40,70лв. за периода от 16.10.2021 г. до 10.03.2024 г.

Съгласно чл. 4, т. 4 от договора, ответникът имал задължението да заплащане на сумите 15 дни след датата на издаване на фактурата, която получавал по електронен път, а в чл. 7, ал.2, т. 1 А от Търговските условия било предвидено, че при забава в плащането на дължими суми по договора в срок, купувачът дължал и неустойка с обезщетителен характер в размер на законната лихва за забава върху неизплатената сума от датата на настъпване на падежа до погасяване на вземането на продавача.

Предвид изложеното, ищцовото дружество иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата в размер на 279,43 лв. - представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 23.08.2021 г. до 31.12.2023 г., както и сумата в размер на 40,70 лв. - представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 16.10.2021 г. до 10.03.2024 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 2

- 11.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.Претендира присъждане на направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът депозира отговор, с който оспорва исковете, както по основание, така и по размер.

Не оспорва обстоятелството, че между страните на 10.06.2021 г. е подписан индивидуален договор за продажба на електрическа енергия.

Оспорва обаче, че процесният обект е бил използван от него. Сочи, че в приложение № 1 към договора били описани два ИТН, съответно с № 1556212 и № 1559450, но липсвала конкретизация кой от тях за кой обект се отнася.

Описаните адреси на двата обекта не кореспондирали с никакъв административен адрес или други характеристики на един имот, поради което не ставало ясно за кои обекти се отнасят и какъв е предмета на договора. Твърди се, че подписвайки този договор и приложението към него председателят на ответното читалище имал съзнанието, че подписва договор за частта от сградата, върху която същото имало остьпено безвъзмездно право на ползване. На основание §3 от ПЗР на ЗНЧ, ред. към 07.10.1997г., на читалището било предоставено безвъзмездно ползване на част от сградата, а именно - върху 430 кв.м. от нея, но тази част не включвала и не можела да включва помещения, които не били свързани с дейността му, в т.ч. сладкарница. Самото помещение „сладкарница" не се ползвало от ответника, а се ползвало единствено и само от общинската администрация при провеждане на избори и в него се помещавала секционната избирателна комисия на селото.

В уверение на това обстоятелство представя Акт за общинска собственост,твърдейки че видно от него било, че сградата е публична общинска собственост, както и че само част от нея била предоставена на читалището, както и че друга част от нея - ритуална зала, била предоставена за безвъзмездно ползване на ОСК по съобщенията - Хасково.

Поддържа се, че в качеството си на представляващ Читалището, неговият председател нито имал право, нито намерение, нито съзнавал, че подписва договор за обект „сладкарница". От друга страна, съзнавайки че читалището нямало право на ползване върху цялата сграда, както и че същата е публична общинска собственост, същият нямал намерение да подписва договор за продажба на електрическа енергия за обект „сладкарница", нито имал съзнание, че този договор включва и този обект. Твърди, че той се доверил на съставителя на договора - ищцовото дружество, че сключва договор само за ползваната от него част, за която имал право на ползване, както и че от съдържанието на договора не можело да се установи, че се сключва договор и за друг обект в сградата, доколкото обектите били неясно идентифицирани в сградата.

Предвид изложеното, ответникът прави възражение за нищожност на 3 процесния инвидидуален договор за продажба на електроенергия в частта му за обект 1559450, за който предполагал че касае описания в приложените фактури обект „сладкарница", поради невъзможен предмет, липса на съгласие и липса на основание. Поддържа, че с оглед на тази нищожност, договорът не бил произвел и не могъл да произведе действие, а издадените въз основа на него фактури били издадени без каквото и да било основание и при изначална липса на основание.

На следващо място в отговора се твърди, че ответното читалище редовно заплащало задълженията си за доставена електроенергия за частта от сградата, която то ползвало. След подписването на договора, то започнало да получава фактури за обект „сладкарница", поради което председателят на читалището посетил офис на ищцовото дружество и устно уведомил служители на ищеца, че то няма право да ползва този обект, тъй като същият представлявал общинска собственост. Поискал за подаде заявление за закриване на партидата, но му било отказано именно с посочения мотив и му било казано, че такова заявление трябва да подаде Община Хасково. На 25.01.2023г. било подадено такова заявление за закриване на партида с ИТН 1559450, което било прието и заведено, тъй като съдържало печат и изходящ номер на Община Хасково. Въпреки това обаче, партидата не била закрита, а фактурите продължавали да се издават на името на читалището, вместо на собственика Община Хасково.

Също така, според ответника посочената главница в размер на 279,43 лева не представлявала стойност на консумирана ел. енергия, както се твърдяло от ищеца, а такси за административно обслужване и достъп до разпределителната мрежа за обект „сладкарница". Предвид иска съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по делото.

В с.з. не се явява представител на ищцовото дружество, но с изрични писменимолби до съда заявява, че се поддържа иска. Моли се присъждане на разноските по делото и направените в заповедното производство. С изрична писмена молба с вх.рег.№ 577/13.01.2024г. , подадена от упълномощен представител на ищеца, се заявява, че на 13.01.2025г. е позаплатена от страна на ответника сума в размер на 652,97 лева, с която ответникът е изплатил изцяло претендираните от ищеца главница, обезщетение за забава и законна лихва, както и разноски за исковото и заповедно производство. Налице било новопостъпило обстоятелство след завеждане на иска, което по своята същност съставлявало признание на иска. Предвид това моли да бъде отхвърлен иска като погасен.

Ответникът от своя страна моли за отхвърляне на исковете като неоснователни, поради направено плащане на претендираните суми, ведно с направените разноски на 10.01.2025г. Прилага преводно нареждане за заплатената на 10.01.2025г. сума.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната 4 фактическа обстановка:

На 11.03.2024г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Хасково за вземанията си към ответника въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 641 по описа за 2024г. на съда. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 305 от 12.03.2024г. за следните суми: сумата 279.43 лева – главница, представляваща стойност на активната електрическа енергия с включени акциз, ДДС, цена за задължения към обществото и мрежови услуги /пренос през електроразпределителната мрежа, пренос и достъп през/до електропреносната мрежа и достъп до електроразпределителната мрежа/, доставени на длъжника за периода от 23.08.2021г. до 31.12.2023г., съгласно сключения между страните по делото Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия, която електрическа енергия и мрежови услуги са доставени на Народно читалище Тодор Велев – 1905 в следните обекти, посочени в Приложение № 1 «Точки на доставка и тарифи» - неразделна част от Индивидуалния договор: с.Гарваново, Община Хасково, Сладкарница, ИТН: 1559450, както и 40.70 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 16.10.2021г. до 10.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2024г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. на 10.06.2021г. между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и Народно Читалище „Тодор Велев - 1905", ЕИК 000894269, адрес: с. Гарваново, общ. Хасково бил сключен индивидуален договор за продажба на електрическа енергия, ведно с Търговски условия за продажба на електрическа енергия по свободно договорени цени от „ЕВН ЕС" ЕАД. По силата на сключения договор, ищцовото дружество се задължило да продава електрическа енергия на купувача за обекти, посочени Приложение 1 „Точки на доставка и тарифи" единият, от които бил обект ИТН:1556212, а другият с ИТН:1559450 в с. Гарваново, общ. Хасково.