Решение № 372 от 24.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Разград, 24.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100150 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на образувано наказателно производство срещу ищеца за извършено умишлено престъпление и привличането му като обвиняем по същото, ведно с иск по чл. 86 от ЗЗД да присъждане на законна лихва от датата на завеждане на иска за неимуществени вреди.

С искова молба от М. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Разград, ***, срещу ответника Прокуратура на Република България с БУЛСТАТ 121817309, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, булевард “Витоша” № 2, с която се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 900 (двадесет и четири хиляди и деветстотин) лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – претърпени емоционални страдания, срам и уронване на престижа му от неоснователно предявеното му обвинение по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Наказателния кодекс по Досъдебно производство № ЗМ-Рз-499/2014 г. по описа на РУМВР – Разград, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане.

Ищецът поддържа ИМ и моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът моли за отхвърляне на исковете, алтернативно – за уважаването им в минимален размер съобразно съдебната практика по такива искове.

Съдът, преценявайки твърденията на страните и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че ищецът е управител и собственик на *** в град Разград, такъв бил и към м. август 2014 г. На 12.08.2014 г. той бил задържан за срок от 24 часа в полицейското управление на ОДМВР – Разград 1 по обвинение за изнасилване на П.Т.. На 13.08.2014 г. бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ-Рз-499/12.08.2014 г. за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, а имено за това, че на 09.08.2014 г. в град Разград се е съвкупил с лице от женски пол – П.М.Т. от гр.

Разград, като съм я е принудил към това със сила. След което мярката за процесуална принуда, взета срещу него, била продължена за срок от 72 часа.

След изтичането и той бил освободен с мярка на процесуална принуда парична гаранция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

След проведеното разследване с постановление от 30.01.2015 г. на РП – Разград по пр.пр. № 1131/2014 г. наказателното производство по воденото срещу него досъдебно производство било прекратено, поради липса на данни за извършено престъпление. Това постановление било обжалвано пред P C – Разград в законоустановения срок. С определение от 08.05.2015 г. на P C – Разград постановлението от 30.01.2015 г. на РП – Разград било потвърдено.

Определението на съда било обжалвано от П.Т. пред Окръжен съд – Разград, който с определение от 13.07.2015 г. отменил определението на PC – Разград и съответно постановлението на РП – Разград, а делото било върнато на прокуратурата с указания за продължаване на разследването срещу ищеца. С постановление на РП – Разград от 28.12.2015 г. по пр.пр. № 1131/2014 г. по описа на същата прокуратура, наказателното производство водено срещу ищеца отново било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С постановление на ОП – Разград от 25.01.2016 г. постановлението на РП – Разград от 28.12.2015 г. било отменено с указания за съпоставяне в очна ставка на Т. и М., както и за назначаване на повторна СМЕ по отношение на Т.. Т. категорично отказала участието си в очна ставка.

С постановление от 14.07.2021 г. на РП – Разград по пр.пр. № 1131/2014 г. наказателното производство по воденото срещу него досъдебно производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, поради недоказаност на обвинението. Прокурорът приел, че установените факти сочат на полов акт между ищеца и П.Т., но че не може да бъде установено по несъмнен и безспорен начин, че този акт е извършен при използването на сила.

Според приложената по делото справка за съдимост ищецът е осъждан.

Налагани са му наказания пробация и лишаване от свобода, последното отложено за изпитателен срок. Всички деяния са извършени след м. август 2014 г. Срещу ищеца е имало образувани други досъдебни производства, които с влезли в сила постановления са прекратени.

Свид. А. сочи, че е приятел с ищеца от детските им години, тъй като живеели на една улица. Не знае ищецът да има проблеми с правосъдието.

Било му известно, че преди около десет години ищецът е бил задържан за извършено престъпление изнасилване, което действие на органите го шокирало, повлияло му негативно. След задържането му той се затворил в себе си, рядко комуникирал с приятелите си. Целият град знаел, че е обвинен за такова престъпление. Приятелите му се опитвали да говорят с него, но той отказвал да комуникира с тях. Казвал им, че не се чувства добре здравословно и вдига кръвно, че посещава психиатър. Престанал да ходи в заведението, на което бил собственик. Оставил всичко на грижите на сестра си. Имал сериозна приятелка, с която имали намерение да сключват брак, но след като разбрала за задържането му, тя била погнусена, че той е имал сексуален акт с друго момиче, чувствала се нежелана, така че се разделили. Дори към днешна дата 2 ищецът бил променен и не бил същия, бил по-затворен.

Свид. С. сочи, че познава ищеца от около 25 – 30 години, от детските им години. Ищецът му е кум. Знае, че ищеца бил обвинен в изнасилване.

Именно ищецът му обяснил, че бащата на момичето М. (вече покойник), който според свидетеля бил от бандитските среди, му се обаждал по телефона.

Ищецът добавил, че бащата на момичето го заплашил остро, с убийство.

Стигнало се до жалба, която ищецът депозирал, тъй като се притеснил много от заплахата. Именно приятелите на ищеца го посъветвали да депозира такава жалба. Тъй като града бил малък, всички знаели в какво е обвинен ищеца.

Имало подвиквания и подмянатия, че е насилник. Приятел на бащата на момичето го нарекъл на всеослушание изнасилвач. Всичко това повлияло на ищеца, той се променил. Приятелите му правили опит да разговарят с него, но той отказвал да разговаря с тях. Почнал да страни. Преди това ходили на почивка, но той казвал, че не се чувства добре сред много хора и не искал да ги придружава. Бил подтиснат, срамувал се, разделил се с приятелката си и спрял да ходи редовно на работа, сестра му започнала да управлява заведението.

Сега той управлявал заведението, но вече не се събирали на една маса да пият кафе. Ищецът споделял със свидетеля, че посещава психолог във Варна. На свидетеля било известно, че ищецът бил задържан и по обвинение за други престъпления, но той не знае за какво.

Представени са доказателства, че ищецът е баща на дете, родено на *** Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Наказателното производство в случая е било прекратено поради липса на извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт съгласно чл. 246 НПК.

Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен – чл. 103, ал. 2 НПК.

Съгласно чл. 16 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първият случай преценката е правна, а във втория случай – фактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства.

Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, т.е. че деянието не е извършено от лицето. Съгласно трайно установена съдебна практика понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за 3 неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

Съдът приема, че наказателното производство е било с продължителност от 12.08.2014 г. до 20.09.2021 г. – повече от седем години.

Ищецът е обвинен за тежко престъпление, санкцията по което е лишаване от свобода за срок от две до осем години. Бил е задържан за срок от 72 ч., след което спрямо него е била взета във връзка с обвинението мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Събраните доказателства във връзка с претърпените неимуществени вреди сочат наличие на част от твърдяните в ИМ вреди, но не всички за целия период.

На първо място, не се доказват твърденията за здравословни проблеми и проблеми, наложили консулт с психиатър и психолог. Такива твърдения не могат да бъдат установявани с косвени доказателства, каквито са събраните гласни за тези твърдяни факти.

По отношение на твърденията, че обвинението е дало отражение върху личния живот на ищеца, доколкото дългогодишната му приятелка, с която имали планове да сключват брак, го напуснала. Посоченото не се доказа, тъй като свид. А. посочи, че приятелката на ищеца била погнусена, че е имал сексуален акт с друга жена, почувствала се нежелана. В този смисъл факта на образуваното срещу него дело не е причина за раздялата, а такава по-скоро е изневярата, че е имал сексуален контакт с друга жена. Очевидно това не е попречило на ищеца бързо да преодолее раздялата, тъй като има дете, родено на ***