Решение № 4090 от 27.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4090 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100509911 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 70459 от 27.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29028/2012 г. по описа на СРС, 38-ми състав, са отхвърлени предявените от В. Н. В. и П. В. Н. активно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове за признаване на установено по отношение на К. Л. К., право на собственост на ищците, за всяка по ¼ ид.ч от 139,08 кв.м. от Ателие № 1 и Ателие № 2 със склад и сервизно помещение към всяко от тях, разположени на трети етаж от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ по проект от 112,65 кв.м., изградена в дворно място, съставляващо УПИ VI-328 от кв. V по плана на гр. София, местност вилна зона Беловодски път, с площ на УПИ от 852 кв.м., за всяка по ¼ ид.ч от припадащите се общи части на сградата, изградени в повече, както и на ¼ ид.ч. от урегулирания поземлен имот; за признаване на установено по отношение на Х. К. Н. и В. К.

К. право на собственост на ищците, за всяка по ¼ ид. част от 10,33 кв.м. съответно от Апартамент А и Апартамент Б, разположени на втори етаж от гореописаната жилищна сграда, заедно с ¼ ид.ч от припадащите се на апартаментите идеални части от общите части на сградата, изградени в повече, както и на ¼ ид.ч. от дворното място; за признаване на установено по отношение на М. Х. К. право на собственост на ищците за всяка върху ¼ ид.ч от гореописаното дворно място.

Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил и предявените от ищците срещу ответниците активно и пасивно субективноисъединени искове за обявяване на недействителност на констативен нотариален акт № 67, том I, рег. № 1758, дело № 56 от 2002 г. по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр. София под акт № 61, том LXXVIII , дело №17741 от 2002 г., Нотариален акт № 68, том I, рег. № 1764, дело № 57 от 08.08.2002 г. по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр.

София под акт № 189, том LXXVIII , дело № 17960 от 2002 г.; Нотариален акт № 69, том I, рег. № 1765, дело № 58 о т 08.08.2002 г. по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), 1 вписан в СлВп – гр. София под акт № 188, том LXXVIII , дело № 17890 от 2002 г.; Договор за доброволна делба № 53, том II, рег. № 3473 от 23.12.2005 г., вписан в СлВп – гр. София под акт № 16, том XXXVIII от 2005 г.; констативен нотариален акт № 54, том II, рег. № 3474, дело № 225 от 23.12.2005 г. г. по описа на нотариус Н.Д. (с рег. № 329 на НК), вписан в СлВп – гр. София под акт № 57, том LLLLXVV , дело № 54217 от 2005 г.

Със същото решение и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците – В. Н. В. и П. В. Н. са осъдени да заплатят на ответниците К. Л. К., М. Х. К., Х. К. Н. и В. К. К., сумата от 3500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за внесен депозит за съдебно-техническа експертиза.

С Допълнително решение № 20028551 от 01.02.2021 г. по описа на СРС, 38. състав е отхвърлена като неоснователна подадена молба по чл. 250 ГПК от ищците за допълване на първоначалното съдебно решение поради липса на произнасяне по всички искания, обективирани в исковата молба.

Срещу така постановеното Решение № 70459 от 27.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29028/2012 г. по описа на СРС, 38-ми състав са подадени идентични въззивни жалби от ищците В. Н. В. и П. В. Н. с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържат, че СРС не е анализирал изцяло събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и приетите съдебнотехнически експертизи. Считат, че въз основа на изслушаните съдебно-технически експертизи, на представените от ответниците архитектурни проекти, е било установено, че разгънатата застроена площ на сградата не отговаря на параметрите, посочени в разрешението за строеж – 241, 40 кв.м, а е в размер над 400 кв.м, което надхвърля обема на учреденото право на строеж, поради което е следвало съдът да уважи в тази част исканията им. Твърдят, че съдът не се е съобразил с исканията им да бъде назначена повторна експертиза, която да бъде извършена от архитект, с цел да бъде установено дали реализираното строителство е надхвърлило рамките на учреденото право на строеж, поради наличие на противоречие между твърденията на вещите лица, обективирани в експертизите, и направените в рамките на откритите заседания по делото. Сочат, че съдът не е обсъдил направените от ищците възражения досежно твърденията на ответните страни, че през 1997 г. е била извършена промяна предназначението на сградата от вилна в жилищна и преустройството на таванския етаж в обитаем е извършено без фасадата на сградата да бъде променяна. Твърдят, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което изградената въз основа на отсъпеното право на строеж сграда, отговаря на зададените параметри, посочени в одобрените архитектурни проекти и издаденото въз основа на тях разрешение за строеж, въпреки наличието на разлика във фасадата на сградата, видима от двата проекта – от 1995 г. и 1997 г. Изтъкват още, че с оспорените нотариални актове са прехвърлени повече ид.ч. от притежаваното право на собственост.

Срещу постановеното Допълнително решение № 20028551 от 01.02.2021 г. също са подадени въззивни жалби от ищците с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивницата П. В. Н. посочва, че молбата за допълване по чл. 250 ГПК не й е била надлежно връчена, поради което не е могла да се запознае с нейното съдържание и е била лишена от възможност да вземе становище по нея. Счита, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства. Поддържат, че съдът не се е произнесъл по всички направени искания и целия предмет на спора.

Въззиваемите ответници, чрез процесуалния им представител, са подали отговор на въззивната жалба. Поддържат, че промяната в предназначението на сградата е свързана с предходно изменение на статута на устройствената зона, че преобразуването на подпокривното пространство се изразява единствено в обособяването на отделни ателиета, 2 която промяна е извършена изцяло и съгласно действащите към момента на строителството нормативни актове. Сочат, че по силата на чл. 56, ал. 5 и 6 ЗТСУ (отм.) не се изисква съгласие от останалите съсобственици на парцела при преустройство на обекти в собствена сграда. Позовават се на изтекла придобивна давност на основание чл. 79, ал.2 ЗС, считано от 01.07.2002 г. Молят решението да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По отношение на Решение № 70459 от 27.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29028/2012 г. по описа на СРС, 38-ми състав, настоящият състав на съда намира, че същото е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По отношение допустимостта на обжалваното Допълнително решение № 20028551 от 01.02.2021 г. , с която са отхвърлени молбите на ищците за допълване на решение № 70459 от 27.03.2020 г., съдът намира, че същото е недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 250 ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението си, когато съдът не се е произнесъл по цялото и искане. За да бъде реализирано това процесуално право, налице следва да е пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Правото на страната да иска допълване на един съдебен акт следва да се упражни в преклузивния срок, указан от закона - а именно един месец от връчването на решението или от влизането му в сила. Препис от решението е бил връчен на ищцата В. Н. В. на 04.09.2020 г., но същата е подала молба за допълване на съдебния акт на 20.11.2020 г., което се установява от пощенското клеймо върху плика, върху лицевата страна на който жалбоподателката собственоръчно е написала „…молба за допълване на решение…“. Изложеното налага извод, че молбата за допълване е подадена след изтичане на преклузивния срок, но съдът се е произнесъл по същество, като е отхвърлил искането на ищцата за допълване. Спазването на преклузивния срок е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Пропускът на страните да извършат дадено процесуално действие в рамките на законоустановения срок, е свързана с преклудиране на възможността то да бъде извършено, тъй като не са налице предпоставките за надлежното му упражняване. С произнасянето си по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.

Относно въззивната жалба срещу Решение № 70459 от 27.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29028/2012 г. по описа на СРС, 38-ми, съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:

Ищците мотивират правния си интерес с твърдението, че към настоящия момент са 3 съсобственици заедно с ответниците на дворно място, съставляващо по нотариален акт УПИ VI-328, от кв. V по плана на гр. София, местност вилна зона Беловодски път, с площ от 852 кв.м. Поддържат, че въз основа на заявление от 17.10.1997 г., издадено по реда на чл. 56, ал. е ЗТСУ (отм.) М. Н. Н. (починала на 27.08.2008 г., оставила за наследник по закон ищцата П. В. Н.) е учредила право на строеж на съсобственика си К. Л. К. за изграждане на двуетажна вилна сграда съгласно одобрен архитектурно-разрешителен план и разрешение за строеж. С Нотариален акт № 195 от 11.04.1997 г. от своя страна М. Н. Н. е продала на въззивницата В. Н. В. своята ½ идеална част върху дворното място, като в този момент е възникнала съсобственост върху дворното място между нея и въззиваемия К. Л. К.. След изграждане на сградата в степен на завършеност „груб строеж“ К. Л. К. се е снабдил с констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 483, ал.1 ГПК (отм.), с който е признат за собственик на двуетажната жилищна сграда, въз основа на покупко-продажба на идеална част от терена и реализиране на законно учредено в негова полза вещно право на строеж с редовна строителна документация. Тъй като по това време К. К. е бил в граждански брак с въззиваемата М. Х., изградената сграда е била в режим на съпружеска имуществена общност. Впоследствие с две отделни транслативни сделки във формата на нотариален акт, съпрузите са прехвърлили на дъщерите си Х. К. К. и В. К. К. самостоятелни обекти, разположени на втори етаж от двуетажната сграда, както следва: на Х. К. - североизточен апартамент „А“, на В. К. - Югозападен апартамент „Б“, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от дворното място. С договор за доброволна делба от 23.12.2005 г. и с цел уреждане на имуществените си отношения по повод възникналата съсобственост върху двуетажната сграда след прекратяване на брака, между М. Х. и К. К. са постигнати следните договорености: К. К. е станал едноличен собственик на двете ателиета, разположени на таванския етаж от жилищната сграда, а М. Х. е станала изключителен собственик на апартамент, разположен на първия етаж от сградата, като останалите помещения в сутерена на сградата и принадлежащите им идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, са останали съсобствени помежду им при равни квоти. С нотариален акт № 095 от 30.12.2008 г. въззивницата В. В. прехвърля на П. В. Н. ¼ ид.ч от дворното място, като от този момент е възникнала съсобственост върху дворното място между В. В., П. Н., М. Х., К.

Разпечатката съдържа 26 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/364dcb7b-2eb4-4269-be66-c72585b0e1b7