Решение № 66 от 31.05.2023, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Кнежа, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20231430100053 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 439, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Б. Н. Ц., чрез пълномощника – адв. Е. Г. от САК, срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Кр. с., Бизнес Център Интерпред Ц. Б., бул.

„Ц. Б. ІІІ“ ***, ет.* и *, представлявано от В. Б. Тр. и Фр. М. Д. – поотделно, с правно основание чл. 439, ал.1 вр. чл. 124 от ГПК. С последваща уточняваща молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество заплащане на сумите, предмет на изпълнителен лист от 01.10.2014 год., издаден по ч. гр. дело № 22574/ 2014 год. на СРС, а именно: 492.94 лв. – главница, представляваща „неизплатени суми за потребена вода за периода 19.07.2012 год. – 10.02.2014 год.“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 397.53 лв. – законна лихва за забава върху главницата, считано от 25.04.2014 год. до датата на завеждане на исковата молба (05.04.2022 год.); 36.05 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 20.08.2012 год. – 12.11.2013 год.; 325 лв. – разноски в заповедното производство, от които 25 лв. – д.т. и 300 лв. юрк. възнаграждение, за събиране на които е образувано изп. дело № 4157/ 2014 год. по описа на ЧСИ С. Х., с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, 1 поради погасяване на вземанията по давност.

В молбата се твърди, че с изпълнителен лист от 01.10.2014 год., издаден по ч. гр. дело № 22574/ 2014 год. на СРС, ищецът е бил осъден да заплати на ответника „Софийска вода“ АД горепосочените суми. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 4157/ 2014 год. по описа на ЧСИ С. Х., с рег.№ 863 на КЧСИ, с р-н на действие СГС. Твърди се, че по делото са били извършвани изпълнителни и др. действия, като напр. на 04.11.2014 год. бил наложен запор на банкови сметки на длъжника, извършена била справка за действащи трудови договори, изпратено било уведомление по ДОПК, както и множество покани за доброволно изпълнение.Твърди се, че с молба от 19.01.2016 год. от името на взискателя било направено искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, опис на движимо имущество и запор на трудовите му възнаграждения, но описаните действия не са били извършени от съдебния изпълнител. Твърди се, че поради липса на извършени изпълнителни действия и искания за извършване на такива след посочената дата (19.01.2016 год.), на 19.01.2018 год. делото е било перемирано по силата на закона, а освен това е изтекъл давностният срок за вземането. Твърди се още, че последното валидно изпълнително действие по делото било на 04.11.2014 год., като след тази дата в продължение на повече от 2 години не са били предприемани изпълнителни действия, нито са правени искани за такива от страна на взискателя, поради което още на 04.11.2016 год. е изтекъл двугодишният срок на бездействие, водещ до прекратяване на делото по силата на закона. Твърди се, че въпреки настъпване на последиците на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК съдебният изпълнител не е прогласил настъпилото прекратяване и към настоящия момент делото е висящо, като върху банковите сметки на ищеца все още са наложени запори.

Независимо от това, ищецът счита, че не дължи вземанията по изпълнителния лист, въпреки висящото изпълнително производство, поради изтекла в негова полза погасителна давност по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗЗД. Сочи, че доколкото прекратеното по силата на закона изпълнително производство и към момента е висящо, след изтичане на двугодишния срок на бездействие същото не е прогласено за перемирано и за него е налице правен интерес от завеждането на настоящия отрицателен установителен иск. Претендира деловодни разноски.

2

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът, чрез пълномощника – юрк. Т.

Ж. Ч., с представено пълномощно, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който признава иска по основание и размер. Моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като възложи разноските по делото в тежест на ищеца. Представя съобщение с изх.№ 14465/ 17.03.2023 год. от ЧСИ С. Х. до ответника „Софийска вода“ АД, с което последният е уведомен, че на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е постановено прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20148630404157.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С писмена молба чрез адв. Е. Г. от САК, с представено по делото пълномощно, заявява, че поддържа исковата молба и с оглед направеното от ответника признание на така предявените искове, моли съда да ги уважи като допустими и основателни. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з не изпраща представител. С отговора на исковата молба заявява, че признава иска по основание и размер.

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: съобщение с изх.№ 14465/ 17.03.2023 год. по изп. дело № 20148630404157 на ЧСИ С. Х., с р-н на действие СГС, рег.№ 863 на КЧСИ; документи за внесена д.т. и пълномощни на адв. Е. М. Г., САК и юрк. Т. Ж. Ч..

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможност та ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Писмено, с отговора на исковата молба ответникът „Софийска вода“ АД, чрез юрк. Т. Ч., признава иска по основание и размер и моли съда да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и ли на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното от ответника признание на иска, подкрепено и от представените от него писмени доказателства, съдът намира така предявения иск по чл. 439, ал.1 вр.

3 чл. 124, ал.1 от ГПК за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен.

Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на иска , като на основание чл. 237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски по делото. В случая изпълнителното производство по изп. дело № 20148630404157 на ЧСИ С. Х. е било прекратено около година след датата на подаване на исковата молба (05.04.2022 год.), с което очевидно ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело и при този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 600 лв., от които: 200 лв. – платена д.т. и 400 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 237, ал.1 от ГПК, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 439, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, че ищецът Б. Н. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Р. Кн.“ № **, чрез пълномощника – адв. Е. Г. от САК, не дължи на ответника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Кр. с., Бизнес Център Интерпред Ц. Б., бул. „Ц. Б.

ІІІ“ ***, ет.* и *, представлявано от В. Б. Тр. и Фр. М. Д. – поотделно, чрез юрк. Т. Ж. Ч., заплащане на сумите, предмет на Изпълнителен лист от 01.10.2014 год., издаден по ч. гр. дело № 22574/ 2014 год. на СРС, а именно:

492.94 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и 94 ст.) – главница, представляваща „неизплатени суми за потребена вода за периода 19.07.2012 год. – 10.02.2014 год.“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане; 397.53 лв. (триста деветдесет и седем лева и 53 ст.) – законна лихва за забава върху главницата, считано от 25.04.2014 год. до датата на завеждане на исковата молба (05.04.2022 год.); 36.05 лв. (тридесет и шест лева и 5 ст.) – мораторна лихва 4 върху главницата за периода 20.08.2012 год. – 12.11.2013 год.; 325 лв. (триста двадесет и пет лева) – разноски в заповедното производство, от които 25 лв. – д.т. и 300 лв. за юрк. възнаграждение, за събиране на които е образувано изп. дело № 4157/ 2014 год. по описа на ЧСИ С. Х., с рег.№ 863 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради погасяването на вземанията по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Кр. с., Бизнес Център Интерпред Ц. Б., бул. „Ц. Б. ІІІ“ ***, ет.* и *, представлявано от В. Б.

Тр. и Фр. М. Д. – поотделно, да заплати на Б. Н. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Р. Кн.“ № **, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пл. ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 5