Решение № 385 от 20.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Ловеч, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101283 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Б. С. Б. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за прогласяване нищожност на договори за потребителски кредит поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство поради противоречие със закона и с добрите нрави и за връщане на получени без основание суми.

Ищецът твърди, че между него и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е постигнато съгласие и сключени договори с № 2562969/30.04.2022 г. и договор № 2757533/12.04.2023 г.

По първата договорна връзка страните уговорили предоставяне на кредит в размер на 6 000,00 лв., за срок от 24 месеца, с фиксирана лихва от 20 % и ГПР в размер на 21,94 %, а по втората размер на кредита от 5 700,00 лв., за срок от 24 месеца, с фиксирана лихва от 39,74 % и ГПР в размер на 47,84 %.

От сумата по втория кредит се поддържа, че ищецът е усвоил 300,89 лв., а с разликата е погасил задълженията си по първи кредит.

На датата на сключване на посочените по-горе потребителски кредити и в изпълнение на уговорки в тях и в общите условия към тях, с оглед приоритетно разглеждане на заявленията за кредит, ищецът твърди, че е сключил договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД. В тези договори се твърди, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължил да отпусне кредитите след предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство.

В договорите за предоставяне на поръчителство ищецът се задължил да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД по първия договор възнаграждение в размер на 5 1

048,37 лв., а по втория 4 763,99 лв., а изпълнението се дължи на части.

Ищецът оспорва валидността на договорите за потребителски кредити и сключените във връзка с тях договори за предоставяне на поръчителство.

При определяне годишните разходи по договорите за кредит ищецът поддържа, че не са взети предвид всички разходи, които са били известни на кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в част тези във връзка с договорите за предоставяне на поръчителство.

Поддържа, че договорите за кредит и договорите за предоставяне на поръчителство са свързани и следва да се разглеждат като едно цяло.

Кредиторите по тези връзки – дружествата ответници, са свързани лица, като първото е собственик на капитала на второто.

С договорите за предоставяне на поръчителство „КРЕДИСИМО“ ЕАД е овластен вместо „Ай Тръст“ ЕООД да събира възнагражденията по договорните връзки, а изпълнение по договора за кредит и за предоставяне на поръчителство се дължи по една и съща банкова сметка.

Усвояването на сумата по кредита ищецът поддържа, че е обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство, който е предпоставка за бързо отпускане на кредита. Неотчитането на този разход ищецът счита, че има за последица недействителност на договора за кредит.

Наред с това, невключването на този разход се твърди, че въвеждат потребителя, какъвто е ищецът, в заблуждения относно действителните разходи по договорната връзка. Невключването на този разход ищецът счита, че има за последица невярно посочване на годишния процент на разходите в цифровото му изражение.

На следващо място, ищецът поддържа, че скючването на договора за предоставяне на поръчителство като условие за бързо отпускане на кредита е в противоречие с добрите нрави, тъй като не оставя избор пред материално неосигурени лица, които се нуждаят от средства за покриване на нуждите си.

Поради връзката между двата договора (за предоставяне на кредит и за предоставяне на поръчителство) ищецът твърди, че недействителността на първия (договора за кредит) води до недействителност на втория (договор за предоставяне на поръчителство), поради връзката на акцесорност между двамата.

Дължимите престации по оспорените договорни връзки се твърди, че не са еквивалентни. Срещу поетото задължение от страна на ищеца по договора за предоставяне на поръчителство за заплащане на възнаграждение се твърди, че той не получава насрещна престация, а кредиторът не получава обезпечение, тъй като не е налице втора имуществена сфера, към която да насочи изпълнението.

Наред с това ищецът поддържа, че размера на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство е близък до този на отпуснатия кредит, а икономически по-силната страна в договорната връзка, каквато е кредитора, получава и допълнително възнаграждение чрез гаранта си.

Възнаграждението на гаранта се дължи независимо от това дали той ще изпълни вместо ищеца или не. С уговореното възнаграждение в полза на втория ответника ищецът твърди, че се заобикалят заложените ограничения в 2

Закона за потребителските кредит относно размера на годишния процент на разходите.

С договора за предоставяне на поръчителство ищецът не счита, че се цели обезпечаване изпълнението по договора, а осигуряване на допълнително възнаграждение.

Оспорените договори се твърди, че са сключени във вреда на потребителя, в нарушение принципа на добросъвестност и не дават възможност на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Ищецът твърди, че по договора за кредит от 30.04.2022 г. е заплатил на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата от 10 306,67 лв., а по договор от 12.04.2023 г сума в размер на 10 313,00 лв. и претендира от него връщането на сумата от 4 306,67 лв. по първата договорната връзка и 4 613,00 лв. по втората, които счита, че тези суми той е получил при липса на основание (по недействителни договорни връзки).

Отправя се искане до съда да прогласи нищожност на договор за потребителски кредит № 2562969/30.04.2022 г. и № 2757533/12.04.2023 г., сключени между Б. С. Б. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД и на договори за предоставяне на поръчителство от 30.04.2022 г. и 12.04.2023 г., слючени във връзка с тях между „Ай тръст“ ЕООД и Б. С. Б. и да се осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да върне на ищеца сумата от 4 306,67 лв. – платена без основание по договор за потребителски кредит № 2562969/30.04.2022 г. и сумата от 4 613,00 лв., платена без основание по договор за потребителски кредити № 2757533/12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху търсените суми от датата на подаване на искова молба до изплащането им.

В депозиран по делото отговор ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД не оспорва, че между него и ищецът е постигнато съгласие и са сключени договори за потребителски кредити 2562969/30.04.2022 г. и договор № 2757533/12.04.2023 г. при заявените от ищеца параметри (кредит от 6 000,00 лв., срок от 24 месеца, с фиксирана лихва от 20 % и ГПР в размер на 21,94 % и кредит в размер на 5 700,00 лв., за срок от 24 месеца, с фиксирана лихва от 39,74 % и ГПР в размер на 47,84 %).

Не оспорва също, че сумата по първия договор за кредит е усвоена от ищеца по посочена от него банкова сметка, а по втория той е получил 300,89 лв., а с разликата от 5 399,11 лв. са погасени задължения по договор за кредит 2562969/30.04.2022 г.

Ответникът не се оспорва, че по договор за кредит от 30.04.2022 г. и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата ищецът е предложил изпълнение за сумата от 4 306,67, с която са погасени вземания, различни от главница, а по договор за кредит от 12.04.2023 г. и договора за предоставяне на поръчителство от същата датата е предложено изпълнение за сумата от 4 563,00 лв., с която са погасени вземания, различни от главница.

Поддържа се, че по двете заемни правоотношение ищецът е предложил изпълнение предсрочно, поради което не е дължал целия размер на договореното възнаграждение.

Ответникът твърди, че договорите отговарят на изискванията на закона, 3 като в тях е посочен годишни процент на разходите и допусканията, които са взети предвид при определяне размера му.

Не оспорва, че възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на разходите, а при остойностяването им е взет само размера на възнаграждението за предоставени в заем средства. Оспорва договора за предоставяне на поръчителство да е условие за отпускане на кредита, респективно разходите във връзка с него да са част от общите разходи.

На ищеца е предоставена възможност за избор между два вида обезпечения банкова гаранция и поръчителство, вкл. и възможност да подаде искане за отпускане на кредит без обезпечение. Той разполага с възможност за отказ от избора кредит с поръчителство преди сключването на договора.

Ответникът оспорва към датата на сключване на договора да е имал знание относно размера на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и поддържа, че този договор се сключва след сключването на договора за кредит. В тази връзка поддържа, че след сключването на договора за кредит той се препраща към платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където протича процедурата по сключване на договор за предоставяне на поръчителство, а средата, в която това се случва не е под негов контрол.

Не оспорва, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа, че вземанията за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД. Оспорва, дори при свързаност на двата ответника, това да има за последица недействителност както на договора за заем, така и на този за предоставяне на поръчителство и счита, че за недействителна може да се счита само уговорка за предоставяне на поръчителство, но не и договора за предоставяне на такова.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, в депозиран от него отговор, не оспорва, че между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ищецът е постигнато съгласие и са сключени договори за потребителски кредити 2562969/30.04.2022 г. и договор № 2757533/12.04.2023 г. при заявените от ищеца параметри (кредит от 6 000,00 лв. за срок от 24 месеца, с фиксирана лихва от 20 % и ГПР в размер на 21,94 % и кредит в размер на 5 700,00 лв., за срок от 24 месеца, с фиксирана лихва от 39,74 % и ГПР в размер на 47,84 %).

Не оспорва, че за обезпечаване изпълнението по тези договори между него и ищеца са сключени договори, по силата които той се е задължил да сключи с „КРЕДИСИМО“ ЕАД договори за поръчителство срещу заплащане на възнаграждение, което се дължи само за периода на гаранцията, но не и при предсрочно изпълнение, каквото е предложено в случая.

Поддържа, че в хода на кандидатстване за кредит чрез платформата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, при избор от страна на потребителя на опцията поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД, в генерирания погасителен план се включва вноската по потребителски кредити и вноската за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. След сключване на договора с тази опция на обезпечение, кредитополучателят се прехвърля към системата на „Ай Тръст“ ЕООД за сключване на договора за предоставяне на 4 поръчителство. В тази връзка се оспорва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да е част от разходите по договора за кредит.

За неговия размер се поддържа, че кредитора няма знание, а потребителя не е въведен в заблуждение относно икономическите параметри на кредита.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД признава, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД е собственик на капитала му. Потребителят е този, който избира на кого да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство – на кредитора по договора за кредит или на гаранта.

Оспорва получаването на вземането по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство го прави титуляр на това вземане.

С протоколно определение от 28.05.2026 г. е допуснато изменение в размера на заявената претенция за връщане на сумата от 4 613,00 лв., платена без основание и тя е намалена до сумата от 4 563,00 лв., като за разликата претенцията е оттеглена.

В хода на производството страните не участват чрез свои представители и не ангажират становища по съществото на спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната взаимовръзка и взе предвид становищата на представителите страните, приема за установено следното от фактическа страна: