Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 10.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 859/2022
Вид
Решение № 89
Подписан
10.02.2023
Състав
Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 469 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 35, ал.2 · Закон за защита на конкуренцията
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116, ал. 1, т. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116, ал. 1, т. 2 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116, ал. 1, т. 3 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116, ал. 1, т. 4 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 116, ал. 2, т. 3 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 118, ал. 2 и ал. 3 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 118, ал. 2 и ал. 3 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 124 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
  • чл. 7, ал. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000859 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 19238/13.09.2022 г. - п. к. 09.09.2022 г., подадена от „Сладея 40“ ЕООД, гр. Червен бряг, ул. „Антим I“ № 70, с ЕИК:203756001 чрез адвокат И. М. от АК – Плевен срещу решение № 1009/19.08.2022 г. по търг. дело № 128/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която: - на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО жалбоподателят е осъден да преустанови нарушението на правата на ищеца „Захарни заводи“ АД, гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“ № 29, с ЕИК:104051737 върху марката „Сладея“ рег.

№ 00067933, като словна, регистрирана на 15.02.2007 г. за стоката „захар“ от клас 30 по Ницската класификация, в търговската си дейност като спре да поставя марката върху опаковките на продаваните от него стоки и преустанови използването на марката във фирменото си наименование; - на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО жалбоподателят е осъден да заплати на „Захарни заводи“ АД обезщетение в размер на 12 000 лева за извършено нарушение на правата на ищеца върху марката „Сладея“ рег. № 00067933, като словна, регистрирана на 15.02.2007 г. за стоката „захар“ от клас 30 по Ницската класификация, в търговската си дейност, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.01.2022 г. до окончателното изплащане; - постановено е изземване и унищожаване на основание чл. 116, ал. 1, т. 4 ЗМГО за сметка на „Сладея 40“ ЕООД на вещите, предмет на нарушението - 3 456 пакета от 1 кг. бяла кристална захар, носещи марката „Сладея“, описани в протокол от 10.01.2022 г. от ЧСИ Т.

К. рег. № ***, район на действие ОС – Плевен и пакетажна машина за пакетиране на захар; постановено е на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО диспозитива на решението да бъде огласено 1 за сметка на „Сладея 40“ ЕООД в два всекидневника вестник „24 часа“ и вестник „Телеграф“ и чрез телевизионна организация с национално покритие в часовия пояс 13.00 - 14.00 часа; жалбоподателят е осъден да заплати на „Захарни заводи“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в общ размер на 2 210 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК за държавна такса 150 лв., доплащане държавна такса 460 лв., депозит за вещи лица 1 600 лв.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за недопустимо, неправилно, немотивирано и необосновано, поради което моли апелативния съд да прекрати производството поради недопустимо решение или да го отмени в обжалваната му част и постановите друго, с което да отхвърлите предявените искове по чл. 116, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и ал. 2 ,т. 3 ЗМГО като неоснователни и недоказани. Алтернативно, ако уважи иска по чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО моли стойността на обезщетението да бъде намалена до стойността, вписана в исковата молба.

Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения за недопустимост на решението поради това, че за провеждане производство по реда чл. 116 ЗМГО, като задължителна предпоставка следвало да бъде установяване факта на нарушението - чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, какъвто обаче установителен иск не бил предявен.

Относно неправилността на решението в обжалваната му част относно спора по същество между страните, навежда доводи за недоказаност и неоснователност на исковите претенции.

По иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване на нарушението твърди, че същият бил недоказан, тъй като не били представени доказателства, че към настоящия момент, а именно приключване на устните състезания, ответникът ползвал знак, сходен на регистрираната на ищеца марка.

Искът за заплащане на обезщетение чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО също се явявал недоказан.

Нямало пречка размерът на претендираното от ищеца обезщетение за пропуснати ползи да се определяло като величина от продадените пакети захар със знака на ищеца съотносимо с реализираната от него печалба, но в случая не можело да се приеме, че цялата реализирана от ответника печалба за процесния период следвало да е обезщетение, тъй като от изготвената съдебно-счетоводна експертиза не можело да се установи колко реално захар ответника продал със запазения знак на ищеца – от общото количество захар, което ответникът закупил и продал за съответния период не можело да се установи колко от това количество било пакетирано и съответно продавано със знака „Сладея“. Именно поради липсата на данни какво количество реално ответника продал този знак, правело невъзможно определянето на търсенето от ищеца обезщетението, базирано на критерия - печалбата от общо количество на закупена захар и продадена общо количество захар. С оглед на това, правилото за определяне на обезщетението в настоящия случай следвало да се основава само на приходите, получени вследствие на нарушението, а не на приходите получени от цялата закупена и продадена захар от ответника. Това било така, тъй като коментираните приходи били тези, с които нарушителят на марката, предмет на спора се обогатил чрез нейното незаконно използване за сметка на маркопритежателят (ищец), който съответно обеднял с неполучените приходи от евентуални лицензионни възнаграждения, които би получил при законосъобразно развитие на правоотношението. Оспорва и размера на присъденото обезщетение, който бил несправедлив и в противоречие с чл. 118, ал. 2 и ал. 3 ЗМГО, тъй като присъдената сума не била съобразена с изискването на чл. 118, ал. 2 ЗМГО и поради това стойността на дължимото обезщетение следвало да бъде намалена до сумата, която била предявена 2 от ищеца с исковата молба, която сума щяла да отговаря в пълна степен на изискването на ЗМГО.

По отношение на иска за изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване - чл. 116, ал. 1, т. 4 ЗМГО излага съображения, че и в тази част решението било неправилно, тъй като пакетажната машина не била собственост на ответника, а пък пакетираната захар не била пакетирана в нарушение на ЗМГО. За да постанови съда това принудително изпълнение (отнемане на движима вещ и унищожена) следвало най-малкото да се установи чия собственост била тя. Още с отговора на исковата молба ответникът заявил, че тази пакетажна машина не била негова собственост, което би следвало да се приеме, че съдът бил длъжен да установи собствеността на машината и собственикът да бъде конституиран като страна в процеса. Липсата на тези действия на съда правело решението в тази насока незаконосъобразно, а постановеното отнемане и унищожаване – незаконно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Захарни заводи“ АД чрез адвокат К. Б. Г. към ВТАК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Сладея 40“ ЕООД чрез адвокат И. М. поддържа жалбата си и направените с нея искания, включително за присъждане на разноски. От своя страна, въззиваемото дружество „Захарни заводи“ АД оспорва въззивната жалба, съответно поддържа отговора си срещу нея и направените с него искания. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззивника.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за редовна и процесуално допустима – депозирана е в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разглеждайки я по същество намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени искове от „Захарни заводи“ АД срещу „Сладея 40“ ЕООД за осъждане на ответника да преустанови използването на марката „Сладея“ в търговската си дейност като спре да поставя марката върху опаковките на продаваните от него стоки и преустанови използването на марката във фирменото си наименование; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 12 000 лв.

(след направено и прието от съда изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в първото по делото съдебно заседание на 14.06.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; да бъде осъден ответника на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМГО да му бъдат иззети и унищожени вещите, предмет на нарушението, а именно 3 456 пакета от 1 кг. бяла кристална захар, носеща марката „Сладея“, описана с протокол от 10.01.2022 г., изготвен от ЧСИ Т. К., рег. № ***, район на действие ОС Плевен, както и пакетажна машина за пакетиране на захар, собственост на ответника; да бъде осъден ответника да заплати разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението; както и на основание чл. 116, ал. 2, т. 3 ЗМГО да бъде разгласено за сметка на ответника диспозитива на решението на съда в два всекидневника.

Ищецът „Захарни заводи“ АД твърди, че притежавал словна търговска марка „Сладея“ с рег.

№ 00067933, заявена за регистрация със заявление № 2007093902N на 15.02.2007 г., регистрирана за класове 16, 29, 30, 31, 32, 35, 39 по Ницската класификация и защитена до 15.02.2027 г.

3

Използвал марката си при дистрибуцията и продажбата на бяла и кафява захар. За поддържането и развитието на марката дружеството влагало годишен бюджет за телевизионна и интернет кампания, участвало в промоционални условия в търговските вериги, дистрибуторите и крайните потребители.

Традиционно есента бил най-силният сезон за продажбите на захар и през месец октомври ищецът научил, че на пазара била пусната за продажба бяла захар в пакет от 1 кг. с марката „Сладея“, но от друг търговец - „Сладея 40“ ЕООД.

Пускането на пазара на стока, носеща идентична или сходна чужда марка, било нарушение на ЗМГО.

Ответното дружество било регистрирано в търговския регистър към Агенция по вписванията в нарушение на чл. 7, ал. 5 ТЗ, тъй като „Сладея 40“ била, ако не идентична, то твърде сходна с наложената от ищеца марка „Сладея“, тъй като фирмата не можела да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът имал права върху нея. Марката на „Захарни заводи“ АД била заявена през 2007 г. и регистрирана на 04.12.2008 г. като защитата и започвала от датата на заявяване. Търговското дружество било регистрирано на 27.10.2015 г. - близо осем години след публикацията на търговската марка в публичния бюлетин на Патентно ведомство.

Поставянето на знак, идентичен или сходен с марката „Сладея“, върху предлаганата от ответника стока било пряко нарушение на правото на интелектуална собственост на „Захарни заводи“ АД. Наред с това предлаганата от ответника стока била идентична с тази предлагана от ищеца. „Захарни заводи“ АД бил наложил се лидер на пазара на захар и захарни изделия. Като такъв инвестирал много средства и усилия в развитието на марката „Сладея“, за да се превърне тя в лесно разпознаваема и известна на потребителите. Марката била флагман на дружеството за продукта пакетирана захар. Като такава марка особено се държало на имиджа й сред клиентите и да не бъдела компрометирана на пазара. Поставянето на марката върху опаковката целяло да послужи като печат за произведена от „Захарни заводи“ АД висококачествена захар.

Неправомерната употреба от страна на ответника в търговската му дейност компрометирала продукта на дружеството „Захарни заводи“ АД тъй като му предавала вид на по-евтина и ниско качествена захар. Използването от ответника на търговска марка, напълно наподобяваща марката на ищеца, би заблудило обикновения потребител и изкривило търсенето на пазара на продаваната от страните стока - захар. С това ответникът извършил и нарушение на друга императивна правна норма - чл. 35, ал.2 ЗЗК „Забранява се използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. С тези си действия ответникът увредил „Захарни заводи“ АД и за дружеството било налице правен интерес от предявяване на исковете.