Присъда № 2 от 23.01.2024, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 840/2021
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 23.01.2024
- В сила
- 22.07.2024
- Състав
- Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.209 и сл. · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 2/23.01.2024 Г. ПО НОХД 840/2021 Г. ПО
ОПИСА НА РС ПЕТРИЧ
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Благоевград, ТО Петрич, с който е възведено обвинение срещу подсъдимия И. Я. А. от с. М., общ. П. по чл. 209, ал. 1 НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 НК, за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за това, че на 03.10.2019 г. и на 29.04.2020 г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 500 лева, е възбудил и подържал заблуждение у А. С. Т. от гр. П. и у И. Г. И. от гр. П., че е представител на фирма „Т.“ ЕООД, занимаваща се с изработка и монтаж на текстилни сенници – тенти и че на А.Т. ще и бъдат изработени 7 /седем/ броя сенници, а на И.И., че ще бъде подменено платнището на сенника на офиса на фирма „И. А.“ ЕООД в гр. П. с площ 12 квадратни метра, като с това им е причинил имотна вреда в размер на 3 500 лева и деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, като две деяния които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшествуващите, както следва:
На 03.10.2019 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 400 лева е възбудил и поддържал заблуждение у А. С. Т. от гр. П., че е представител на фирма „Т.“ ЕООД и ще й бъдат изработени 7 /седем/ броя сенници за сумата от 3 400 лева, с което й е причинил имотна вреда в размер на 3 400 лева / три хиляди и четиристотин лева/.
На 29.04.2020 г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 100 лева, е възбудил и подържал заблуждение у И. Г. И. от гр. П., че е представител на фирма „Т.“ ЕООД и ще бъде подменено платнището на сенника на офиса на фирма „И. А.“ ЕООД в гр. П. с площ 12 квадратни метра срещу сумата от 100 лева, с което е причинил имотна вреда на ИВ. Г. И. в размер на 100 лв. /сто лева/.
В хода на разпоредителното заседание съдът конституира пострадалата А. С.
Т. като частен обвинител и граждански ищец.
В разпоредително заседание бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от А.Т. против подс. И.А. граждански иск за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно с дължимата законна лихва.
Производството по делото се проведе по общия ред.
Участващият в производството представител на БлРП поддържа предявеното срещу подсъдимия обвинение и моли същият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Пледира при индивидуализация на наказанието да бъде отчетени обстоятелствата по делото. Счита, че на подс. следва да му бъде определено 1 наказание 12 месеца Лишаване от свобода, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
Гражданският ищец и частен обвинител моли да бъде уважена исковата му претенция като относно наказанието се солидаризира със заявеното от прокурора.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. Г. Б. моли подзащитният му да бъде оправдан като твърди, че се касае за гражданскоправни отношения и че вината за неизпълнените уговорки е на „работодателя“ на подсъдимия.
Алтернативно моли за минимално наказание. По отношение на гр. иск пледира да бъде отхвърлен от съда.
Подсъдимият дава обяснения като не отрича, че е поел двете поръчки и е получил сумите, но твърди, че вината за неизпълнението им е на дружеството, което представлявал с пълномощно и което имало финансови проблеми.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б." № * се стопанисва и управлява от гръцкия гражданин М. И. Т.. Предметът на дейност на дружеството е свързан с производство на текстилни сенници - тенти.
На подсъдимия И. Я. А. от с. М., общ. П., било издадено пълномощно от собственика на фирмата с рег. № 3451/23.06.2015 г., за да представлява дружеството. Същият бил за известен период от време на трудов договор, а и осъществявал комуникация с гръцкия гражданин Т., с клиентите на фирмата, както и със счетоводителите.
Постепенно обаче отношенията между А. и Т. се влошили като при пореден разговор Т. заявил на А., че настоява да скъса пълномощното си. Въпреки това пълномощното не било оттеглено по съответния ред и де юре А. продължавал да представлява дружеството на територията на Р. България.
В началото на месец октомври 2019 г., в гр. П., свидетелката А. С. Т. минавала по улица „Б." и на № 50 видяла офиса за изработка и монтаж на сенници, който била посещавала и преди. Офисът бил затворен няколко месеца преди това, но на неговата фасада бил изписан телефон за връзка.
Обадила се на посочения телефон и се свързала с подсъдимия И. Я. А..
Подсъдимият й обяснил, че работел за фирма „Т." ЕООД, която била гръцка и цялата дейност по вземането на поръчката, изработването на сенниците и техния монтаж минавала през него. Договорили се на следващия ден А. да отиде в дома й, за да вземе точната мярка за сенниците. На уговорената дата подсъдимият посетил дома на А.Т.. След като измерил размерите на тентите, които трябвало да се изработят, А. представил на А. С. Т. и на нейния съпруг Б. Т. каталог, за да си изберат плата, от който да бъдат изработени сенниците.
Семейство Т.и избрали плата, а подсъдимият И.А. изчислил, че изработката и монтажа на тентите щели да струват 3 600 лева. Наред с това, подсъдимият предложил отстъпка от 200 лева при предварително заплащане на цялата сума. Т.и се съгласили, дали парите, а подсъдимият И. Я. А. им представил 2 квитанция за получените пари, която изготвил и подписал собственоръчно и подпечатал с печат на фирма „Т." ЕООД.
Към момента когато дружеството все още развивало дейност в България, за поръчките се издавали както квитанции, така и фактури, които А. носил на счетоводителите и били осчетоводявани по надлежния ред. За поетата поръчка обаче не била издадена и осчетоводена фактура за сумата от 3400 лева.
В уговорения срок подсъдимият А. не монтирал заплатените сенници.
Наложило се свидетелката Т. да му се обади по телефона и да иска изпълнение на заплатената услуга. Първоначално подсъдимият се оправдал, че липсвал избрания плат, по-късно, че един от монтажистите бил болен, че бил със съпругата си на лекар в гр. София, че бил с дъщеря си на лекар в гр.
Благоевград и т. н.
Свидетелката И. Г. И. от гр. П. работи във фирма „И. А." ЕООД в гр. П.. Тъй като се налагало подмяна на платното на един от сенниците, тип „чадър", монтирани пред офиса на фирмата, И.И. попитала М. К. К. - управител и собственик на фирмата, в която работела, дали щял да разреши подмяната на плата на сенника. Свидетелят К. дал положителен отговор и И. Г. И. в интернет открила фирма от района на община П., която се занимавала с такава дейност. Обадила се на посочения телефон и се свързала с подсъдимия И. Я. А., който обяснил, че представляваната от него фирма извършвала исканата услуга. На 29.04.2020 г. подсъдимият посетил офиса на фирма „И.
А." ЕООД, като носел със себе си каталог и мостри от платовете които използвал за направата на сенниците. Свидетелката И. посочила какво трябвало да се извърши, а именно смяна на плата на една от тентите.
Подсъдимият демонтирал стария плат като записал неговите размери – 12 кв. м., уточнил с И.И. плата за новия сенник и заявил, че услугата щяла да струва 300 лева, като държал цялата сума да бъде заплатена предварително.
Свидетелката И. не се съгласила, а дала авансово сумата от 100 лева, които били лично нейни пари. За получената сума подсъдимият изготвил квитанция която подписал и в която посочил датата, парите, които получил и които остава да бъдат заплатени, фирмата в която работела И. и услугата, която следвало да се извърши. Върху квитанцията предварително имало положен печат на фирма „Т." ЕООД. За получените авансово средства също би следвало да се издаде фактура за авансово плащане, която да се осчетоводи, но това не било сторено. Подсъдимият не спазил договорения срок като до 15.05.2020 г. не извършил услугата и не подменил плата на тентата. Срокът за извършване на договорената услуга не бил спазен като първоначално подсъдимият се оправдавал с епидемиологичната обстановка в страната, че чакал пристигането на монтажисти от фирмата „Т." ЕООД и т.н., но не изпълнил услугата, за която авансово бил получил сумата от 100 лева.
А. С. Т. и И. Г. И. от гр. П. депозирали жалби в РУ-гр. Петрич.
В хода на образуваното досъдебно производство, подсъдимият И. Я. А. възстановил сумата от сто лева, която получил като аванс за подмяна платнището на сенника на офиса на фирма „И. А." ЕООД в гр. П. с площ 12 3 квадратни метра.
В хода на съдебното производство подсъдимият А. възстанови сумата от 3400 лева, която получил за изработката и монтажа на седем броя сенници.
Свидетелите А. С. Т. и Б. Ж. Т. заявиха пред настоящия съдебен състав, че когато в хода на разговорите са искали информация къде се намира гръцката фирма, А. отговарял уклончиво, че е много далече, без да дава повече информация. Т. е искала лично да говори със собственика, но А. е отказал, заявявайки, че той е управител за България.
К. Н. Д. разказа, че преди няколко години са работили заедно с подсъдимия И.А., но през месец август 2018 година напуснала. Докато работила имали квитанции с печат на фирма „Т." ЕООД. Когато получавали поръчка записвали какво трябва да се прави и парите, които били платени.
Квитанциите били в два екземпляра. Единият давали на клиентите, другият оставал при тях. Получените пари давала на М. или на лицето, което изпълнявало поръчката. През месец ноември 2020 г. по телефона й се обадил подсъдимият и я помолил да предаде сумата от 100 лева на момиче от фирма „И. А." ЕООД. Съгласила се и на 19.11.2020 г. получила парите чрез „Изи пей" и ги предала на момичето.
И. Г. И. посочи, че видяла по интернет, че фирмата „Т." ЕООД изработвала и монтирала сенници. Обадила на посочения телефон и се свързала с подсъдимия И.А.. Последният посетил фирмата, в която е работила, показал мостри, взел е размерите, след което е прибрал старото платнище и казал, че услугата за изработване на новото платнище и монтирането му щяла да струва 300 лева. Поискал цялата сума, но тя му дала само 100 лева за капаро.
За получените пари подсъдимият й предоставил разписка с печат на фирма „Т." ЕООД. Многократно му се обаждала по телефона, за да монтира новото платнище, но той постоянно си намирал извинение, че майсторите били заети, че не бил в града и т.н. постоянно обещавал нови срокове, които не спазвал, поради което депозирала жалба в РУ-Петрич.
М. К. К. потвърди казаното от своята служителка като същият не разполага с друга информация.
Полицейският служител Ц. Б. И. обясни, че извършил проверка по жалбите и какво му били заявили разпитаните лица в проведените беседи.
М. И. Т. посочи, че докато бил в България само той взимал поръчките.
Подсъдимият А. трябвало да го представлява пред институциите. Когато се прибрал в Гърция никой не взимал поръчки. Не знаел нищо за поръчки, взети от фирма „И. А." ЕООД и А. С. Т. и Б. Ж. Т..
Свидетелите П. и Г. обясниха как са обслужвали счетоводно фирмата на Т. и как са били осчетоводявани поръчките.
В своите обяснения И.А. заяви, че е работил за фирмата на гръцкия гражданин М. И. Т. с когото били стари приятели, и че получаваните от клиентите пари ги давал на гръцкия гражданин, и че неизпълнението на поръчките се дължало на затруднения на фирмата на М. И. Т. и че той нямал вина.
4
Видно от изисканата справка за трудови договори, подсъдимият А. работил във фирма „Т." ЕООД от 18.12.2014 г. до 01.02.2015 г. като шофьор лек автомобил и от 20.07.2017г. до 04.12.2017 г. като преводач, т.е. към датите на престъплението не е бил работник или служител на тази фирма.
Подсъдимият не оспорва, че между него и М. Т. е имало служебни отношения като твърди дори, че са били приятели. Поради това обаче, че осигуровките не се плащали, същият прекратил трудовия си договор и останал да работи с пълномощно. Твърди, че парите, които е получавал от клиентите на фирмата е предавал лично на М. Т., но не сочи никакви доказателства за тези твърдения. Твърди, че винаги се издавали квитанции за поръчките, защото клиентите не искали да плащат ДДС, като след като получил парите от А.Т. е разговарял с М. Т.. Сочи, че парите ги предавал на ръка.
Разпечатката съдържа 47 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/364b0d39-51ce-4d65-91d3-512074f8e87b