Решение № 1353 от 06.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1353

06.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов

Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100501464 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ю. Р. Е. , с ЕГН ********** и Т. М. Е. , с ЕГН **********, двамата с адрес: *********, действащи чрез адв.В.Т., със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Съборни“ №19А, ет.2, офис 4, против Решение №418/29.01.2020г. по гр.д.

№14519/2018г. на РС Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите, против “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК 103881139, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Съборни“ №11, ет.6, субективно и обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр с чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, за разваляне на Договор от 26.09.2017г. за покупко-продажба на Паркомясто № 9/10 на две нива-паркинг система “Swiss park“, на сутеренен етаж, на кота “4,3 м“, с площ от 13.45 кв.м., находящо се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Зора“ №18, при граници за паркомястото по архитектурен проект: маневрено пространство, паркомясто №11/12, изба №1 и стълбище, ведно с полагащите се към паркомястото 1/12 ид.ч. от маневреното пространство с чиста площ от 132.57 кв.м., 1.1700 % ид. части, равняващи се на 4.77 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и 1.1700 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, което паркомясто се явява идеална част от подземен паркинг, находящ се на етаж “-1“- сутерен, на кота -4,03 м“ в същата жилищна сграда, който подземен паркинг представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, Том 3, рег.№8207, дело №471/26.09.2017г. на Варненски нотариус с рег.№196 в НК, поради недостатъци на продадения недвижим имот, които съществено намаляват неговата годност за обикновено ползване и за предвиденото в договора употребление като паркомясто, както и за осъждане 1 ответника да върне на ищците получената от него сума от 7000 евро, съставляваща продажна цена по разваления и гореописан договор и сумата от 952.37лв., представляваща сбор от сторените от ищците разходи по прехвърлянето на собствеността върху недвижимият имот за нотариални такси, платен местен данък и държавна такса за вписване на нотариалния акт.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че при анализа на въпроса дали продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, съдът не е обсъдил факта, че процесната вещ по договор съставлява Паркомясто № 9/10 на две нива/ т.е. за паркиране на два автомобила един върху друг/-паркинг система “Swiss Park“, а според събраните по делото доказателства за процесното ПМ 9/10 липсва монтирано съоръжение за паркиране на два автомобила един върху друг. Ето защо се поддържа, че само наличието на този недостатък на процесното паркомясто, а именно липсата на съоръжение за паркиране на две нива, е достатъчно основание да се приеме, че той намалява съществено годността на веща за предвиденото в договора потребление-ползване. На следващо място се оспорват изводите на съдът, че недостатъците констатирани със заключенията на назначените по делото три СТЕ, по същество не намаляват съществено годността за обикновеното ползване на паркомястото по смисъла на чл.193 от ЗЗД. Развити са подробни съображения за наличие на отклонение в изпълнението, спрямо одобрения архитектурен проект, което намалява площта на имота и нарушава нормите за безопасност при пожар, регламентирани с разпоредбата на чл.41, ал.2, т.3 от Наредба №1з-1971 от 29.10.2009г. за строителнотехнически правила, съответно води до невъзможност в процесното паркомясто да се паркира автомобил от семеен /среден/ клас. Изложени са оплаквания, че в противоречие с доказателствената съвкупност по делото, първоинстанционният съд е приел, че основните неудобства при използването на процесното, всъщност се дължат на незаконно изградените елементи в паркомясто 7/8, респективно, че защитата на ищците, следва да се реализира с претенция по чл.109 от ЗС към собствениците на ПМ 7/8, а не към продавача, който не носи отговорност за незаконно строителство в подземния гараж. Поддържа се, че според заключенията на СТЕ, не е възможно ПМ 7/8 и ПМ 9/10 да бъдат паркирани два автомобила, с дължина поголяма от 4 м, без те да си пречат взаимно и без да затрудняват достъпа до аварийния изход, което обстоятелство създава затруднения не само на ищците, а на всички останали собственици на паркоместа в подземния паркинг. Сочи се, че според одобреният архитектурен проект на подземния паркинг, всички останали паркоместа с изключение на процесното, са с размери значително по-големи, а именно с широчина от 335 см и светла площ от около и над 18 кв.м., докато размерите на ПМ 9/10, са светла широчина 232-250 см и площ от 9.82-12.71 кв.м. Поддържа се, че тази значителна разлика между параметрите на процесното паркомясто и останалите паркоместа, водят до извода, че ПМ 9/10 има недостатъци, които съществено намаляват неговата годност, както за обикновеното, така и за предвиденото в договора употребление. Оспорват се изводите на съдът относно липсата 2 на нормативна уредба, която да въвежда по-високи пространствени характеристики при устройването на паркоместа в закрити гаражи, като се сочи, че съгласно чл.55 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, необходимата площ за площадки за открито гариране и паркиране на превозни средства е от 22 до 25 кв.м. на автомобил. Поддържа се, че при липса на изрични нормативи за закрито паркиране, на чл.5, изр.2 от ГПК, съдът е следвало да постанови решението си на база основните начала на правото, обичая и морала. Твърди се, че процесното ПМ 9/10 има светла площ, която е с около 50% по-ниска от посочените параметри за открито паркиране, което води до извода, че същата е недостатъчната за нормална употреба. На следващо място се поддържа, че приетият от първоинстанционният съд извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД, която изключва отговорността на продавача за недостатъците на вещта, които са били известни на купувача при продажбата. Развити са подробни съображение в подкрепа на тезата, че към датата на атакуваната сделка, ищците не са знаели, че процесното паркомясто има недостатъци и че те не са одобрили продаваната вещ с нейните недостатъци. Изложени са и доводи относно доказателствената стойност на ангажираните от ответната страна доказателства за въвеждане на сградата в експлоатация, респективно са оспорени изводите на съдът, че купувачите не са положили минимално изискуемите от добрия стопанин усилия да се запознаят с одобреният архитектурен проект и да огледат придобития недвижим имот. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважат исковите претенции. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, ведно с присъждане на разноски. С писмени бележки доразвива съображения в подкрепа на доводите си за неправилност на атакуваното решение, респективно за основателност на претенциите.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

С писмени бележи доразвива съображенията си за неоснователност на жалбата, съответно на исковете.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Възвиваната жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е 3 допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съдът. В случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция, респективно на правилността и законосъобразността на извършеният с решението правен анализ на събраните по делото доказателства и за приложението на материалният закон. Така направените оспорвания не съставлява новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Изключение от горното прави развитият във въззивната жалба довод, че липсата на монтирано съоръжение за паркиране на две нива в процесното паркомясто намалява съществено годността на веща за предвиденото в договора продажба потребление-ползване, което е основание за неговото разваляне. Посоченото оплакване не е въведено в предмета на делото, както с исковата молба така и в първото по делото о.с.з., съответно възможността за разглеждането му в настоящия етап на спора е преклудирана и то не подлежи на разглеждане. В тази връзка следва да се посочи, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че е развил въпросният довод преди окончателния доклад на делото, тъй като всъщност страната е изложила съображения във връзка с оспорването на доказателствената стойност частен документ-Акт №15, но не е навела ново /допълнително/ основание на претенцията си.

За пълнота следва да се отбележи, че дори горепосочените доводи да бъдат приети за допустими, то същите не биха могли да повлияят на изхода на спора, доколкото въпросното съоръжение за паркиране, не е неразделна /трайно прикрепена/ част от вещта и неговата липса може да се разглежда като неизпълнение на договорно задължение /пр. за доставка и монтаж/, което подлежи на защита по различен ред, но не и като недостатък на самата вещ, водещ до възможността за упражняване от страна на купувача на правата по чл.195, ал.1 от ЗЗД.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.55, ал.1, пр.З от ЗЗД, за разваляне на Договор от 26.09.2017г. за покупко-продажба на Паркомясто №9/10 на две нива-паркинг система “Swiss park“, с площ от 13.45 кв.м., находящо се на сутеренен етаж, в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“Зора“ №18, ведно с полагащите се към паркомястото 1/12 ид.ч. от маневреното пространство с чиста площ от 132.57 кв.м., 1.1700 % ид. части, равняващи се на 4.77 кв.м.

4 ид.ч. от общите части на сградата и 1.1700 % ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, което паркомясто е идеална част от подземен паркинг, находящ се на сутерен етаж в същата жилищна сграда, който договор е обективиран в НА №108, том 3, рег.№8207, дело №471/26.09.2017г. на Варненски нотариус с рег.№196 в НК, поради наличието на недостатъци на продадения имот, които съществено намаляват неговата годност за обикновено ползване и за предвиденото в договора употребление, както и за осъждане ответника да върне на ищците получената от него продажна цена по разваления договор в размер на 7000 евро и сумата от 952.37лв., представляваща сбор от сторените от ищците разходи по прехвърлянето на собствеността.