Решение № 364 от 04.07.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Казанлък, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20245510100566 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата П. П. С. с ЕГН ********** от гр. Казанлък моли съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, представлявано от Б.К.Б., да й заплати сумата 88,48 лв., платена при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на заявление за отпускане на кредит в полза на ответника по договор за заем № 300804364/07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Моли съда да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Твърди, че на 07.03.2022 год. сключила потребителски договор за кредит № 300804364 с „Б.Е.Д.К.” ООД за сумата от 700,00лева (седемстотин) лв. В договора е посочено, че ще се ползва услугата Бързо разглеждане, за което се дължи сума в размер на 88,48 лева или 13 % от размера на главницата.

Заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане“ е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № 300804364. Твърди, 1 че е заплатила възнаграждението по клаузата на чл. 10 ал. 1 от договора.

Във връзка с твърденията й, че клаузата на чл. 10 ал. 1 от договора, с която са договорени допълнителни плащания към кредитора е неравноправна и нищожна предявила иск с правно основание по чл.124 от ГПК във връзка, с което по образуваното гр.дело №2147/2023 год., по описа на Районен съд – Казанлък е постановено Решение №110/05.03.2024 год., с което съдът прогласил нищожността на клаузата на чл.10, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 300804364/07.03.2022 год., сключен между нея П. П.

С., с ЕГН: ********** и „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК: *****, като противоречаща на закона и добрите нрави.

Счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД ответникът да й възстанови платена при липса на основание сума от 88,48 лв., представляваща такса за бързо разглеждане от Договор за потребителски кредит № 300804364/07.03.2022 год.

Ответникът Б.Е.Д.К.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Б.К.Б. - управител, не оспорва, че ищцата е заплатила за допълнителното действие „Бързо разглеждане“ (чл. 10, ал. 1 от договора) сума в размер на 88,48 лв.

Моли съда адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер, тъй като в противен случай би било прекомерно, поради липсата на каквато и да било правна и фактическа сложност на спора.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

С влязло в сила решение № 110/05.03.2024 г. постановено по гр.д. № 2147/2023 година по описа на РС-Казанлък е прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса за бързо разглеждане“ в чл. 10 ал. 1 и ал.2 от договор за кредит MAX_300804364, сключен между „Б.Е.Д.К.” ООД и П. П. С., поради противоречие със закона.

Страните не спорят, че платената от П. П. С. по обявената за нищожна клауза чл. 10 ал. 1 и ал.2 по Договор за № MAX_300804364 възлиза на 88,48 лв.

2

Исковата молба е подадена на 11.03.2024 година.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на правилата на морала. Тъй като порокът на нищожния договор/клауза не може да бъде отстранен (по принцип), когато по него е била осъществена престация, следва да се проявят правните последици на чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД, понеже изначално липсва правно основание, оправдаващо даването.

Искът е основателен и следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да възстанови на ищцата сумата 88,48 лв. платена без в едно със законната лихва върху тази сума считано от 11.03.2024 година до окончателното й изплащане.

Ищцата представя списък на разноските, като претендира че е сторила разноски в размер на 480, 00 лв. адв. възнаграждение с ДДС по реда на чл.38 от ЗА и държавна такса в размер на 50 лева.

Документ за платена по делото държавна такса ищцата не представя.

Ищцата е представлявана от пълномощник – адв. Д.М. на основание представено общо пълномощно /без датата съставяне/. Упълномощаването е да бъде представлявана от адв. М. пред всички съдилища на територията на Република България.

Към списъка на разноските е приложен и бланкетен договор за правна защита и съдействие, сключен без дата и без конкретизиран предмет с Адвокатско дружество „Д.М.“.

От съдържанието на бланкетния недатиран договор е видно, че С. и Адвокатско дружество „Д.М.“ са сключили договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искови молби, във връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, 3 включително и образуване на изпълнително дело.

Страните са уговорили, че правната помощ по този договор се предоставя на клиента безплатно по реда на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.

Заверени копия от пълномощното /без датата на съставяне и бланкетния без дата на съставяне договор за правна защита и съдействие са представени и ползвани по множество образувани по молба на ищцата дела по описа на РСКазанлък /2149/2023, 2151/2023, 2147/2023, 566/2024/.

Докато бланкетното пълномощно произвежда правната последица на упълномощаването, бланкетният лишен от конкретен предмет договор за правна защита и съдействие не е доказателство за сключен между страните конкретен договор за правна защита и съдействие, който да бъде източник на основание за получаване, респ. присъждане на конкретно възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство. Договорът не може да бъде квалифициран като съставен по повод предявения от ищцата против този ответник иск тъй като не съдържа информация, от която може да се обоснове този извод.

С оглед липсата на доказателства, че ищцата е възложила и пълномощникът й е приел да й окаже конкретна правна помощ и съдействие по предявения с исковата молба срещу настоящия ответник осъдителен иск липсва основание съдът да приеме, че ищцата има направени разноски, респ. на пълномощникът й се следва възнаграждение по иска предмет на настоящото производство.

Ответникът, предвид изхода на спора, следва да заплати на РС-Казанлък държавната такса дължима за образуване на делото.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Б.К.Б. – управител да заплати на П.

П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***** сумата 88,48 лв. платената от П. П. С. по обявената за нищожна, с решение № 110/05.03.2024 г. постановено по гр.д. № 2147/2023 година по описа на РС-Казанлък, клауза чл.

10 ал. 1 и ал.2 по Договор за № MAX_300804364/07.03.2023 год. в едно със 4 законната лихва върху тази сума считано от 11.03.2024 година до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.” ООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Б.К.Б. – управител да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5