Решение № 12228 от 21.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12228 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110128959 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. И. срещу А. С. Ж., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сума в размер от 13520 лв., претендирана от ищеца като дължимо обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствен с ответницата недвижим имот, за периода от 1.07.2019г. до 31.05.2022г., и за сума в размер от 1000 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 1.07.2019г. до 31.05.2022г.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на апартамент, находящ се в гр. София, *************, с площ от 115 кв.м., ведно с прилежащите му избено и таванско помещение и ведно с 300/5165 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, при квоти съответно 2/5 ид.ч. за ищеца и 1/5 ид.ч. за ответницата, като са подробно обосновани придобивните основания, от които са възникнали правата им в съсобствеността. Твърди се, че единствено ответницата ползва процесния имот, като с нотариална покана, връчена на 17.03.2008г., наследодателят на ищеца Христина И.а отправила до нея искане да заплаща обезщетение за ползването. Тъй като плащане не последвало, ищецът предявил срещу ответницата искове по чл. 31, ал. 2 ЗС за периоди, предхождащи исковия период, като по образуваните две граждански дела ответницата била осъдена с влезли в сила съдебни решения да му заплати претендираните обезщетения. Присъдените суми били събрани от ответницата със средствата на принудителното изпълнение, като след изтичане на последния период, за който била осъдена, считано от 1.07.2019г. ответницата продължила да не заплаща на ищеца следващото му се обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че ищецът 1 не е заявил искане за лично ползване на процесния имот, както и че не е пречила на възможността му да го ползва. Оспорва вземането за обезщетение и по размер.

Навежда възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция за мораторна лихва. Прави и възражение за прихващане със свое насрещно вземане от ищеца за сумата от 1742,20 лв., припадаща се на квотата му в съсобствеността част от направени от нея необходими разноски за ремонтни дейности по покрива съгласно прието решение от Общото събрание на етажните собственици в сградата. Така направеното възражение е прието за съвместно разглеждане в производството.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС признава право на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, което обаче следва да упражнява по начин да не пречи на другите съсобственици също да си служат с вещта според правата им. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съгласно разясненията, дадени с ТР от 02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС не е ограничено само до случаите, когато някой от съсобствениците пряко и непосредствено си служи с общата вещ съобразно предназначението , за задоволяване на свои /лични/ или на семейството му потребности, но е налице във всеки случай на поведение на съсобственик, с което той възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват вещта според правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Без правно значение е по какъв начин се осъществява поведението на ползващия съсобственик – то може да е под формата на фактическо служене с вещта, незачитащо правата на останалите съсобственици, извършвано чрез непосредствени свои действия, чрез действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно я е предоставил, като може да не се изразява в употребление на вещта съобразно нейното предназначение, а да се свежда до разполагаем достъп до вещта и недопускане на друг съсобственик да си служи с нея /напр. държане ключовете от имот/.

Нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС повелява, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.

Съдържанието на искането не е нормативно уредено, но последователно в съдебната практика се приема, че всяко едностранно волеизявление от неползващ съсобственик, отправено до съсобственик ползвател, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Искането има действие за в бъдеще, но веднъж отправено, то действа занапред без ограничение във времето докато трае съсобствеността или се 2 прекрати ползването от съсобственика /така и ТР от 2.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. При наследствено правоприемство наследниците на ползващия се съсобственик встъпват както в наследствените права, така и в задълженията, включващи и задължението да заплащат обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, и за да се ангажира отговорността им не е необходимо отправянето на нова покана до тях /в този смисъл Решение № 491 от 28.06.2010г. по гр. д. № 363/2009г. на ВКС, IV г.о./.

С оглед изложените от ищеца обстоятелства, съставляващи основание на исковата му претенция, сезиращият съда главен иск има за предмет вземане за обезщетение, дължимо при условията на чл. 31, ал. 2 ЗС, като основателността му съгласно визираната разпоредба се предпоставя от установяване на следните правопораждащи спорното право факти: 1/ съсобственост върху процесния имот между страните при сочените квоти; 2/ лично ползване на имота в рамките на исковия период от страна на ответницата, надхвърлящо правата й в съсобствеността; 3/ отправена от ищеца покана до ответницата, получена от последната, за ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота; и 4/ размер на ползата, от която ищецът е бил лишен след връчване на поканата, в рамките на исковия период, съответен на исковата сума.

По делото не е спорно участието на страните в съсобствеността на процесния недвижим имот при сочените от ищеца квоти – 2/5 ид.ч. за него и 1/5 ид.ч. за ответницата, което се установява и от събраните по делото доказателства. Видно от Нотариален акт № ********* 90/1937г. на нотариус Александър Дойчинов, А.И.И. е призната за собственик на жилищно помещение на трети етаж, състоящо се от три стаи, кухня, вестибюл, клозет и килер, с площ от 115 кв.м., намиращо се в сграда в гр.

София, ул. ***********, заедно с припадащите се 300/5165 ид.ч. от общите части сградата, който имот не се спори е идентичен с процесния. Установява се, че след смъртта си през 1957г. А.И.И. е оставила за свой универсален правоприемник сестра си Г.И.И.. С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 1**********/1966г. на I нотариус при Софийски народен съд, наследницата е дарила 1/5 ид.ч. от правото си на собственост върху процесния недвижим имот на племенницата си Х.М.И.. Със завещание от 02.07.1984г. Г.И.И. се е разпоредила с останалите притежавани от нея 4/5 ид.ч. от имота в полза на Х.М.И. и А. С. Ж. по равно. Съобразно действащата редакция на чл. 14, ал. 2 ЗН към момента на открИ.е на наследството , според която завещателят може да се разпорежда с 1/2 ид. ч. от имуществото си, то всеки от правоприемниците по завещание е придобил по 1/5 ид.ч. През декември 2009г. е починала и Х.М.И., като е оставила за свой законен наследник своя брат Н. М. И., в чийто патримониум са преминали притежаваните от неговия наследодател общо 2/5 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

По делото не е спорно и с протоколно определение от 28.05.2024г. е отделено 3 като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответницата е ползвала съсобствения апартамент. В това отношение, правният спор се концентрира върху това дали ищецът е търсил и имал достъп до имота, за да ползва същия съобразно правата си в съсобствеността, или е бил лишен от ползването, за да му се следва на това основание претендираното обезщетение.

За установяване на така очертаните спорни обстоятелства по делото са ангажирани писмени доказателства, както и са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

Представено е Нотариално уведомление от 20.02.2008г. чрез нотариус Даниела Груева, рег. № 048 на НК, с което наследодателят на ищеца – Х.М.И. е отправила до ответницата искане да заплаща обезщетение за това, че я е лишила от ползването на припадащите се 2/5 ид.ч. от съсобствения имот. С уведомлението е заявена претенция за заплащането на сумата от 1000 лв. месечно. Видно от извършеното нотариално удостоверяване, поканата е връчена на адресата на 17.03.2008г. чрез нейния съпруг. Не са ангажирани доказателства за отговор от страна на ответницата, с който да е отправила покана до праводателя на ищеца или до последния да ползва общата вещ заедно с нея.

Като относими за поведението на ответницата във връзка със спора за ползването на процесния имот съдът обсъжда събраните гласни доказателства.

Разпитаният по делото свидетел Димо П. дава сведения, че по време на исковия период двукратно придружавал Н. М. И. при посещенията му в жилищната сграда, за да установи фактическото състояние на апартамента. Свидетелят заявява, че ищецът не е разполагал с ключ от жилището, поради което и при двете посещения звънели и чукали на входната врата, но никой не им отворил, поради което достъп до имота така и не получили. Съдът намира, че свидетелските показания на П. са ясни, логични и възпроизвеждащи лични и непосредствени негови впечатления, доколкото свидетелят изрично указва местонахождението на сградата, посочва съседни на нея обекти – училище, както и данни, че имотът се намира на по-висок етаж. Изложените възприятия съдържат достатъчно информация относно правнорелевантните факти, а именно че ищецът не е разполагал с ключ от съсобствения имот, което възпрепятства както възможността му на достъп, така и възможността да се ползва от общата вещ.

Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от изявленията на самата ответница, че било нормално на ищеца да не е предоставен достъп, тъй като последният посетил имота без предупреждение и без предварителна уговорка с нея, поради което никой не му отворил. Това изявление в контекста на нормата на чл. 31, ал. 1 ЗС, че всеки съсобственик може да се ползва от съсобствената вещ съобразно правата си според нейното предназначение, съдържа в себе си индиректно признание за липсата на достъп до недвижимия имот, щом е необходимо ищецът да предупреждава и да се 4 уговаря априори, че ще посещава апартамента.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема за установено, че А.С.Ж. единствена е имала фактическа власт върху целия недвижим имот, с каквато съсобственикът И. на свой ред не е разполагал поради липса на ключове, нито е имал по друг начин достъп до имота. От своя страна, съдържанието на изходящата от наследодателя на ищеца нотариална покана пък е достатъчно ясно и недвусмислено, за да се приеме, че същата с оглед естеството на отправената с нея претенция до ответницата (за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота), има характер на искане по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, което искане с оглед данните за връчване на поканата на 17.03.2008г. е достигнало до адресата преди исковия период.

При така установените факти за ответницата е възникнало задължение да предостави на ищеца достъп до съсобствения имот, като му осигури възможност или да ползва част от имота, съответстваща на дела му в съсобствеността, или да ползва целия имот заедно с него. Установяването на обстоятелствата по осигуряване достъп до имота е в доказателствена тежест на ответницата, както изрично й е указано с приетия по делото доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК. В хода на производството ответната страна не е ангажирала доказателства за предприети действия по обезпечаването на достъп на ищеца до недвижимия имот – нито отправена покана за среща за предаване на ключове, нито фактически извършени действия по предоставяне на ключове на съсобственика или каквото и да било активно поведение от нейна страна в отговор на отправеното до нея искане. Напротив, проведеното от ищеца насрещно доказване чрез събраните гласни доказателства сочи на липсата на достъп от негова страна до имота.