Решение № 4266 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4266 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря КК.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110171622 по описа за 2024 година

„*“ ЕООД е предявило срещу Е. И. Ш. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 500 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 320839/31.05.2019 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното изплащане, 16,69 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 31.05.2019 г. – 01.07.2019 г. и 138,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 11.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37061/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че на 31.05.2019 г. между „*“ ООД и Е. И. Ш. е сключен Договор за потребителски кредит № 320839, по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 500 лв. срещу задължението на кредитополучателя да го върне в срок до 01.07.2019 г. на една вноска в размер на 516,69 лв.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и ГПР по кредита в размер на 45,43%. Договорът бил сключен по ел. път от разстояние съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 31, ал. 3 от приложимите към него общи условия кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В случай че съдът приеме, че договорът не е сключен по ел. път, то същият следвало да се счита за сключен от момента на получаване от ответницата на сумата по отпуснатия кредит.

Ищецът твърди, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си, произтичащи от договора за потребителски кредит. Посочва, че на 13.01.2022 г. между „*“ ООД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно който „*“ ООД прехвърлило на ищеца своите 1 вземания към ответницата по процесния договор за потребителски кредит, индивидуализирани подробно в Приложение № 1 към договора за цесия. Сочи, че с оглед задължението на цедента за уведомяване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответницата била надлежно уведомена за извършената цесия. В случай че съдът приеме, че уведомяването не е извършено надлежно, ищецът моли същото да се приеме за връчено с получаване на ответницата на исковата молба, ведно с приложенията към нея. Излага, че до настоящия момент ответницата продължава да е в неизпълнение на задълженията си по процесния договор. Сочи, че за периода 13.03.2020 г. - 13.07.2020 г. законна лихва за забава по договора не е начислявана.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва наличието на възникнало между „*“ ООД и ответницата облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит. Посочва, че представеният с исковата молба договор не носи подписите на нито една от страните по него. В случай че се установи наличието на възникнало между страните заемно правоотношение, релевира възражение за нищожност на процесния договор. Твърди, че в съдържанието му е налице непълно разясняване на ГПР по кредита и на правата на потребителя. Счита, че липсват изискуемите към договора приложения. Сочи, че не е спазено изискването всяка страница от общите условия към договора да бъде подписана от потребителя. Оспорва главницата по договора в размер на 500 лв. да е предадена на ответницата, респ. да е получена от нея.

Твърди, че процесните вземания не са включени в обхвата на договора за цесия от 13.01.2022 г. Оспорва да е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на процесните вземания преди подаване на исковата молба в съда. Поддържа, че уведомяването за настъпила целия се счита за надлежно извършено с връчване на препис от исковата молба с приложенията единствено когато ответникът участва лично в производството, т.е. процесуално недопустимо е ответникът да се счита за надлежно уведомен за настъпилата цесия в хода на исковото производство, когато същият се представлява от особен представител по делото. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „*“ ООД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума; настъпилата изискуемост на задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; наличие на валидно сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „*“ ООД и ищеца; надлежно уведомяване на ответницата за прехвърляне на вземанията; наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност на вземанията.

2

От представените по делото доказателства се установява, че на 31.05.2019 г. между „*“ ООД и Е. И. Ш. е сключен Договор за потребителски кредит № 320839. Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от разстояние.

По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със ЗЗД, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит (ЗПП). Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП – сега ЗЕДЕУУ, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.

Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ. В случая съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

Съгласно процесния договор заетата сума от 500 лева е следвало да бъде върната на 1 погасителна вноска от 516,69 лева с падеж на 01.07.2019 г. Лихвеният процент по заема е 40,05 %, а ГПР – 45,43 %.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. „*“ ООД прехвърля на „*“ ЕООД вземания, описани в Анекс 1 към договора. Но по делото не се представя доказателство процесното вземане да е част от прехвърлените на ищеца вземания.

Представеното извлечение от Анекс 1 към договора за цесия не съдържа информация за това кое вземане към кой длъжник се прехвърля на ищеца, поради което и съдът не може да направи извод, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.

Поради изложеното и доколкото не се установява прехвърляне на процесното вземане, съдът намира предявените искове за неоснователни, с оглед на което и счита за безпредметно обсъждането на останалите предпоставки от фактическите състави на предявените искове.

3

При този изход на спора право на разноски има ответницата, която обаче не е претендирала разноски, доколкото е била представлявана от особен представител в производството.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*“ ЕООД, ЕИК * против Е. И. Ш., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 255,64 евро (500 лв.), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 320839/31.05.2019 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното изплащане, 8,53 евро (16,69 лв.), представляваща възнаградителна лихва за периода 31.05.2019 г. – 01.07.2019 г. и 70,85 ево (138,59 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 11.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37061/2024 г. на СРС, 82 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4