Решение № 300 от 13.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Несебър, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150100750 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Н.П. и Л. Д., заявена чрез пълномощник юк. М.С. против Ю. Р. Г.а - Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

Иска се да бъде прието за установено, че ответника Ю. Р. Г.а - Г., дължи на ищеца сумата от 600 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 860708 от 23.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство съдебни разноски.

Ищецът твърди, че между „Ф.Б.“ ЕООД и Ю. Р. Г.а - Г. е сключен процесният договор за заем от разстояние, по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат, ведно с лихвата, в едномесечен срок от получаването му. Развива съображения, че процесният договор за паричен заем бил сключен съобразно разпоредбите на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, като описва начина на сключване на договора. Сочи, че на същата дата между ответника и „Фератум Банк“ (сега „Мултитюд Банк“) бил сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „Фератум Банк“ се задължило спрямо кредитора по договора да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него. Изтъква, че кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което ищецът е поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта. След изпълнението от страна на гаранта, същият 1 встъпил в правата на кредитора и имал право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор. Акцентира, че на 25.10.2023г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между „Мултитюд Банк“ ООД и „М.Ф.М.“ АД, по силата на който всички вземания на гаранта били прехвърлени на ищеца, който бил упълномощен от цедента да уведомява ответника за извършеното прехвърляне на вземането. Излага, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по договора било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение срещу която длъжникът депозирал възражение по чл. 414 от ГПК. С тези доводи се моли от съда да уважи предявения иск. Представят се писмени доказателства. Моли се да бъде допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Моли се да бъде изискано и приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 421/2025г. по описа на Районен съд - Несебър. Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство разноски. Прави се възражение за недължимост, а в условията на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в заповедното производство, както и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Ю. Р. Г.а - Г., чрез адв. К. К. от АК Бургас, е постапил писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Излагат се доводи, че между страните не е съществувала законна правна връзка, породена от процесния договор. Сочи се, че представеният към исковата молба договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК. Изтъква се, че представеният договор за паричен заем не съдържал подписа на кредитополучателя, като приложените към исковата молба копия от съглашения, известия и приложения към тях не били съобразени със ЗПФУР.

Развива съображения, че е налице противоречие с нормата на чл. 22 от ЗПК, поради което процесният договор е недействителен. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 204/05.04.2025 г. по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 421/2025 г. на РС-Несебър, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата 600лв. - главница, дължима по Договор за паричен заем № 860708/23.02.2020г., сключен между длъжника и "Ф.Б." ЕООД, вземанията по който са цедирани на "М.Ф.М." АД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.03.2025г. до окончателното й погашение; сумата от 20,28 лева - възнаградителна лихва, дължима за периода от 23.02.2020 г. до 24.03.2020 г.; сумата от 116,29 лева - лихва за забава върху главницата, 2 дължима за периода от 26.10.2023 г. до 24.03.2025 г..

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск досежно главницата е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По делото е представен договор за представяне на финансови услеги /заем/ от разстояние от 23.02.2020г. със страни „Ф.Б.“ ЕООД-заемодател и Ю. Р. Г.заемополучател, с посочен размер на заетата сума от 600лв., срок на връщане от 30дни и посочен падеж – 24.03.2020г.; възнаградителна лихва от 20,28лв. при лихвен процент от 3,38% и ГПР от 49,85%. В чл.5 от договора е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк, който се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Представен е стандартен европейски формуляр към договора, за предоставена преддоговорна информация.

Уведомление с адресат-ответника за прехвърляне на вземания, изпратено от цесионера, като по делото липсват доказателства за връчване на това уведомление, както и договор за цесия между ищеца М.Ф.М. АД и Малтитюд Банк ООД/с предходно наименование Фератум Банк/.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в. л. по която е извършило проверка при кредитодателя, цесионера и Изи Пей, при която е установило, че са налични доказателства, че кредитодателя Ф.Б.

ЕООД е наредил превод към Изи Пей в размер от 600лв. с посочен получател ответницата, обстоятелство което се потвърждава и от Изи Пей, но липсват данни сумата от 600лв. да е била изплатена и получена от ответницата Ю. Р. Г..

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за вземане по Договор за заем от разстояние № 860708 от 23.02.2020г.г., сключен от разстояние между "Ф.Б." ЕООД, в качеството на кредитор и ответницата, в качеството на кредитополучател. Предвид това приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос.

Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира 3 положен подпис /саморъчен или квалифициран електронен подпис/, който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето – заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, "електронен документ" представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма /в конкретния случай – текстови запис/. Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от 23.02.2020г. с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението /в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о. /.

Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателствени материали не се установява между ответника и "Ф.Б." ЕООД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, не е достатъчно да установи възникването на кредитното правоотношение. Не се установяват и твърденията в исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, като в тази насока макар да липсва такава, не би могла да бъде кредитирана и електронна кореспонденция, която не идентифицира еднозначно и сигурно самоличността на потребителите. Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да идентифицира лицето – заемател по договора за кредит. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. В настоящото дело, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение между "Ф.Б." ЕООД и ответницата, това не е сторено, поради което и само на това основание исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Следва да се посочи и, че съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с 4 договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума. Ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че между "Ф.Б." ЕООД и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за заем от разстояние № 860708 от 23.02.2020 г., като не се представиха и доказателства, че сумата от 600 лева, е реално усвоена от ответницата, както е установило и вещото лице по изготвената и приета съдебно-икономическа експертиза. По делото няма приложено платежно нареждане, разписка, или друг документ, удостоверяващ реалното предоставяне на заемната сума на ответника от кредитора "Ф.Б." ЕООД, включително и опосредено чрез Изи Пей, респективно усвояването й от кредитополучателя. Изложеното означава, че не е установено и съдът не може да приеме, че между "Ф.Б." ЕООД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение по Договор за заем от разстояние № 860708 от 23.02.2020 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, по която реално заемодателя да е предал на заемополучателя, а последния да е получил посочената в договора заемна сума от 600лв..