Решение № 178 от 08.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Ихтиман, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200518 по описа за 2024 годИ.

Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „Катер 2004“ ЕООД, ЕИК:*, представлявано от * – управител чрез пълномощник адв. Г. от ПАК срещу Наказателно постановление № 84/14.08.2024г., издадено от Директор на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ към Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с което на „Катер 2004“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В о.с.з. въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие – адв. Г., с представено по делото пълномощно. Пълномощникът поддържа жалбата, не прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба доводи. Алтернативно пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемата страна – Директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ към РИОСВ - София, редовно призована, изпраща представител по пълномощие – юрк. П., с представено в о.с.з. пълномощно.

Пълномощникът оспорва жалбата, не прави доказателствени искания. Иска от 1 съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на деловодни разноски.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законосутановения 14- дневен срок /виж л. 9 и л. 51 от делото/, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 21.02.2024г. свидетелите И. В. Ц. и И. Д. М. – служители на Регионална инспекция по околна среда и водите – София извършили проверка на дружество „*“ ЕООД, ЕИК: * в качеството му на лице, притежаващо разрешение за дейности с отпадъци, последно изменено и допълнено с Решение № 12- ДО- 1314-04/05.12.2019г. на Директора на РИОСВ София.

Проверката била извършена на площадка за дейност с отпадъци, находяща се в град Ихтиман, „*“, УПИ № III, кв. 147, площ 4040 кв.м., стопанисвана от дружеството въззивник.

В хода на проверката служителите на РИОСВ София констатирали, че в открита част пред входа на площадката, извън границите , се съхраняват около 50 бр., биг- бег чували с отпадъци от пластмаса. Установеното било в нарушение на даденото разрешение за извършване на дейности с отпадъци, съгласно чиято т. 8.1.1. дейността по събиране, съхраняване и третиране на отпадъците следва да се извършва само на територията на площадката в обособени за целта зони и площи.

За извършената проверка и констатациите от нея бил съставен констативен протокол № ККФОС-ИЦ-08 от 21.02.2024г., като същият бил предявен на и подписан от присъствалия на проверката служител на въззивното дружество *.

Установените в хода на проверката пластмасови отпадъци били стоварени пред площадката на 20.02.2024г. - в деня, предхождащ деня на проверката.

На 13.03.2024г. свидетелката И. В. Ц. на длъжност „главен експерт“ в отдел „Контрол на компоненти и фактори на околната среда“ при РИОСВ София в присъствието на свидетеля М. Д., съставила на дружеството - жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № 23/2024г. затова, че при извършена на 21.02.2024г. проверка на площадка за дейности с отпадъци в град Ихтиман, „*“, УПИ № III, кв. 147, площ 4040 кв.м., стопанисвана от „*“ ЕООД, в нарушение на т. 8.1.1. от Решение № 12- ДО-1314-04/05.12.2019 на Директора на РИОСВ София за изисквания за извършване на дейности с отпадъци, в откритата част пред входа на площадката, извън границите , се съхранявали около 50 бр., биг - бег чували с отпадъци от пластмаси – нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Съставеният акт бил предявен за подпис на * – пълномощник на санкционираното дружество.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН въззивното дружество чрез законния си представител – управител депозирало пред административно наказващия орган възражение срещу акта, придружено с писмени 2 доказателства.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление № 84/14.08.2024г. на Директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ към РИОСВ София, изпълняващ функцията Директор на РИОСВ София, с което на „*“ ЕООД, ЕИК: * било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000,00 лева за нарушение на чл. 136, ал.

2, т. 4, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на дружеството на 19.08.2024г., видно от обратна разписка на л. 51 от делото.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 НПК и от представените и приети такива в хода на съдебното следствие, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, извършили проверката на място.

Съдът не цени като годно доказателство протокол № 2/21.02.2024г., издаден от „*“ ЕООД и Договор за сервизно обслужване и ремонт от 04.01.2024г., сключен между въззивното дружество и „* експорт“ ЕООД, ЕИК: *. Прави впечатление, че и двете дружества са със законен представител едно и също лице - *. Съдът счита, че документите са създадени с цел обуславяне защитната теза на въззивника в хода на съдебното производство. Доколкото същите датират отпреди съставяне акта за установяване на административно нарушение, няма логично обяснения защо не са представени към възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което санкционираният субект е изложил твърдения за повреден мотокар, който служил за преместване на чувалите с отпадъци.

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ц. – извършила проверката на място и съставила АУАН и М. – присъствала на извършената проверка на място, съдът цени като достоверен доказателствен източник. Същите са обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, поради което тази съдебна инстанция им дава пълна вяра. Свидетелите дават сведения за извършената проверка на стопанисваната от въззивното дружество площадка за отпадъци, като ясно и непротиворечиво посочват причините за извършване на проверката, установената на място фактическа обстановка и извършените от тях действия.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истИ. чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление

3

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно от приетите по делото заповеди /л. 61-64/.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 годИ. от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок.

Съдът служебно констатира, че са спазени формата и задължителните реквизити на АУАН и на НП, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен на и подписан от надлежно упълномощено от законния представител на дружеството лице съгласно пълномощно на л. 55 от делото.

Изложените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство, които са ограничили правото на защита на въззивника, съдът не приема за основателни.

На първо място ясно, както в АУАН, така и в НП е посочена формата на изпълнително деяние измежду възможните три , а тя е „съхранява“.

Принципно вярно е твърдението в жалбата, че установените пред площадката отпадъци от пластмаса не са индивидуализирани с код и наименование съгласно номенклатурата по Наредба № 2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците, нито в АУАН, нито в НП. Същото е нарушение, но не може да се класифицира като съществено такова, т.е. да е довело до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. В случая деянието, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на въззивника касае нарушение на правилата за съхранение на отпадъците, за каквато дейност дружеството има издадено разрешение. Установено е, в т.ч. и от представените от „*“ ЕООД документи – товарителница, приемо предавателен протокол, че съдържанието на намерените пред площадката биг - бег чували е „отпадък“ по смисъла на легалните дефиниции на ЗУО и то неопасен отпадък съгласно § 1, т. 49 от ДР на ЗУО. Посочването или не на кода и наименованието му съгласно нормативно въведената категоризация не ограничава правото на защита на въззивника предвид вида на нарушението.

Според тази съдебна инстанция фактите по административно наказателното обвинение - време, място, обстоятелства, в какво се състои нарушението, са точно и ясно посочени в АУАН и впоследствие възпроизведени в НП, в този смисъл правото на защита не е ограничено.

В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде НП, този орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така, обаче, в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.

4

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за извършване на дейностите по третиране на отпадъци включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) 1257/2013 се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I на същия закон.

Съгласно чл. 67, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава разрешение по утвърден образец от Директора на съответната Регионална дирекция по околна среда и води.

От своя страна разпоредбата на чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО предвижда имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лева за юридическо лице или едноличен търговец, който не изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал.1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 и ал. 5 ЗУО.

Установява се по делото, че въззивното дружество притежава разрешение за дейност с отпадъци по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО, последно изменено и допълнено с Решение № 12- ДО-1314-04/05.12.2019г. /л.24-45/.