Определение № 25508 от 12.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25508 гр. София, 12.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513325 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869 срещу определение № 39310/23.09.2025 г. по ч. гр. д. № 33031/2025 г. на СРС, 46 състав, в частта, в която възражението за недължимост на адвокатското възнаграждение в полза на заявителя е оставено без уважение. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят моли определението на СРС да бъде отменено, и вместо това съдът да постанови друго, с което да остави искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение без уважение, евентуално- да намали присъденото адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в заповедното производство до 50 лева.

Ответната страна С.Д.П. оспорва частната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

По заявление на С.Д.П., ЕГН********** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 16687 / 10.06.2025 г. за сумата от 96,21 лв.

/деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ - заплатена без основание сума от Д.П.П. (наследодател на заявителя) на „Сити Кеш“ ООД по Договор за потребителски кредит № 1219756/31.12.2024 г., сключен между наследодателя на заявителя – Д.П.П. и длъжника „Сити Кеш“ ООД, както и разноски за държавна такса в размер на 25 лева. Разпоредено е длъжникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК202531869 да заплати на адв. С.А.Н., ЕГН********** на основание 1 чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата 400,00 лв. адвокатски хонорар.

Заповедта е връчена на длъжника „СИТИ КЕШ“ ООД на 16.06.2025 г.

На 16.07.2025 г. е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК от „СИТИ КЕШ“ ООД, в което се сочи, че дружество е изпълнило частично своето задължение по издадената заповед за изпълнение в размер 122,81 лв., от които:

96,21 лв., представляваща заплатена сума по Договор за потребителски кредит № 1219756/31.12.2024 г., 1,60 лв. – законна лихва от датата на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, и държавна такса в размер на 25,00 лв. Възразява се срещу присъденото адвокатско възнаграждение, за което се депозира нарочна жалба.

На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК препис от възражението е връчен на заявителя за становище в тридневен срок от получаването, както са му указани правните последици от неизпълнение на указанията, посочени в чл. 414а, ал. 4 и ал. 5 ГПК.

В предоставения срок е постъпило становище, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат.

С обжалваното определение № 39310/23.09.2025 г. по ч. гр. д. № 33031/2025 г., СРС, 46 с-в е обезсилил заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 16687 / 10.06.2025 г. за сумата от 96,21 лв. - заплатена без основание сума от Д.П.П. (наследодател на заявителя) на „Сити Кеш“ ООД по Договор за потребителски кредит № 1219756/31.12.2024 г., сключен между наследодателя на заявителя – Д.П.П. и длъжника „Сити Кеш“ ООД, както и разноски за държавна такса в размер на 25 лева СРС и е отхвърлил възражението на длъжника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и не следва да отговаря за разноските.

Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Частния жалбоподател излага доводи, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение за връщане на недължимо платените суми от страна на своя наследодател по договор за кредит, без предварително да поиска възстановяването им от ответното дружество. Предвид това дружеството по никакъв начин не е дало повод за завеждане на делото. Преди да инициира съдебно производство заявителят е могъл да покани дружеството да му възстанови платеното над главницата, но вместо това е образувал настоящото дело, които настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

Тези доводи настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

СГС напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не се установява длъжникът с поведението си да не е дал повод за предявяване на вземането. Директива 93/13 предоставя на потребителя право да се обърне към съд, за да се установи неравноправният 2 характер на договорна клауза и последната да се остави без приложение — право, чиято ефективност трябва да се запази. Поради това режимът на разпределяне на съдебните разноски в такова производство не трябва да възпира потребителя да упражни това право (в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., Servicios Prescriptor y medios de pagos EFC, C‑215/21, EU:C:2022:723, т. 37). Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него.

Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна- Решение № 54 от 17.02.2016 г. по к. гр. д. № 5091 / 2015 г. на Върховен касационен съд. В точка 99 от решение от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria (C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578). Съдът е постановил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуалния неравноправен характер на договорни клаузи. Съдът правилно е приел, че самият факт, че длъжникът многократно е предлагал на потребител неравноправни и нищожни клаузи, съдържащи се в потребителски договор следва да доведе до многократното понасяне на санкция със съдебни разноски, като настоящият състав намира че евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори представлява полезен механизъм за постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за постигане на възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни клаузи спрямо потребителя.

Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на заявителя, признанието и по-точно-изпълнението не е достатъчно, за да се освободи длъжникът от отговорността за разноски. Не е нужно предходните действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.

Поради изложеното следва, че е налице даване на повод от страна на длъжника за завеждане на съдебното производство, а плащането на процесната сума не освобождава длъжника от разноски.

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото и длъжникът следва да бъде обезщетен за направените от него разноски за адвокатски хонорар в заповедното производство, в случаите, в които не се е развило исково производство.

След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22, с което съдът е длъжен да се съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, които не държат сметка за фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият въззивен състав, като съобрази характера на заповедното 3 производство, обема на извършените действия, материалния интерес, както и фактическата и правна сложност, с която се характеризира спорът, намира, че справедливото и съответстващо на извършения труд адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в полза на процесуалния представител на заявителя, е сума в размер на 50 лева.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде изменено разпореждане № 16687/ 10.06.2025 г. по ч. гр. д.

№ 33031/2025 г. на СРС, 46 състав в частта за разноските и при зачитане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, длъжникът бъде осъден да заплати на адвоката на заявителя, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, разноски в размер на 50 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 39310/23.09.2025 г. по ч. гр. д. № 33031/2025 г. на СРС, 46 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на длъжника по чл. 248 от ГПК.

ИЗМЕНЯ разпореждане № 16687/ 10.06.2025 г. по ч. гр. д. № 33031/2025 г. на СРС, 46 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА по искане на „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК202531869, присъдените в полза на адв.

С.А.Н., ЕГН********** на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, разноски за адвокатско възнаграждение до размера от 50.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4