Решение № 2162 от 29.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2162 гр. *, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110103997 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу Т. К. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.

79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 337,28 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 27.12.2016 г. – 23.10.2019 г.; сумата 53,18 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 26.02.2018г. – 20.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, за обект, находящ се в гр. *, които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 3175 /03.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът * излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл.

2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника Т. К. П. за имот, находящ се на адрес в гр. * с абонатен № *. Твърди, че главницата от 337,28 лв. представлява цена на реално доставени ВиК услуги, отчетени чрез използванео на електронен карнет. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС, за дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта и мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото 1 производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. К. П., чрез назначения от съда особен представител адв. Б.Ф. е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва реалното доставяне на ВиК услуги, оспорва справката за недобора като частен неподписан документ. Оспорва метрологичната годност на СТИ, както и отчитените чрез електронен карнет количества. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез юрк. Пламенка Василева, а ответникът чрез особения си представител адв. Б.Ф..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 6858/2020 г. по описа на ВРС, от което е видно, че срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените установителни искове, както и че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Исковата молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

Спорни по делото са всички доказателствена тежест на ищеца. пунктове от така условно разпределената

Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на територията на гр. * и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. * са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по делото и неоспорени от ответника.

Съгласно § 1, т. 2 , б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на 2 чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД . Според чл.3, ал.1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В случая видно от представените от ищеца в о.с.з. справки по лице от Агенция по вписвания * (л. 72 - 78), се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 10.03.2017 г. ответницата е придобила от * 1/3 ид.ч. от ПИ *, както и едноличната собственост върху две сгради в имота с идентификатори * и *.24 по КККР на гр. *, с административен адрес на имота и сградите идентичен на този на процесния обект на потребление - гр. *. Отново от справката се установява, че с договор за продажба от 18.09.2019 г. ответницата се е разредила с визираното недвижимо имущество.

Следователно от представения от ищеца официален удостоверителен документ какъвто се явява справката от Имотния регустър може да бъде направен категоричен извод за това, че в периода 10.03.2017 г. - 18.09.2019 г. ответницата Т. К. П. , е била титуляр на вещно право върху посочените по-горе сгради с административен адрес гр. *, заведени при ищеца под абонатен № *. Така установеното правно положение е годно да я направи пасивно материално легитимирано лице да отговаря по претенцията на ищеца, като потребител на ВиК, тъй като в периода от закупуването на имотите 10.03.2017 г. до момента на продажбата е отговаряла на дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , както и в чл. 2, ал.1, т.1 от ОУ, да е била собственик на процесния обект на потребление, следователно ищцата е била титуляр и задължено лице за заплащане на предоставените ВиК услуги за визирания период.

Доколкото за този период е установено качеството потребител на ответницата, то съдът следва да разгледа на следващо място направеното с отговора на исковата молба чрез особения представител възражение, че ищецът реално не е доставил ВиК услуги до обекта в процесния перод.

В тази връзка в чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.

Последното е от значение при преценката на доказателствената сила на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само когато 3 удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.

В случая ищцовата страна е представила два карнетни листа за отчетен период на потребление 25.01.2016 г. - 23.10.2019 г. (л. 80 - 81), отнасящи се до абонатен № *. Първият карнет сочи прекъсване на отчитането на показанията на водомера след 27.12.2016 г., при последни вписани от инкасатора показания от 376 куб.м., до 25.08.2017 г. когато са записани показания отново от 376 куб.м., като единствено при отчитането на 25.08.2017 г. е положен подпис за абоната. Извън това волеизявление карнетите не носят подписи на съставилото ги служебно лице или на потребителя П.. Така на практика съдържаниието им единствено валидира извънсъдебното признание на служител на ищеца на неизгодния за последния факт, че между 27.12.2016 г. - 25.08.2017 г. в имота не са ползвани ВиК услуги, доколкото в този период СТИ не е отчело натрупване на кубици над стойността от 376 куб.м. от 27.12.2016 г. Наред с това в останалата си неподписана част карнетите представляват частни документи издадени от ищеца, съдържащи изгодните за него факти за извършена реална престация по облигационната връзка, поради което не могат да бъдат противопоставени на ответницата, която изрично е оспорила реалното потребление на ВиК услуги.

Следователно доказателствената стойност на представените по делото писмени документи не е достатъчна да докаже пълно и главно, каквото доказване ищецът дължи в процеса, че ответницата е потребила реално ВиК услуги в периода от 27.12.2016 г. до датата на разпоредителната сделка с имота – 18.09.2019 г., нито надлежно проведена процедура по служебно начисляване на количества вода по ответната партида. Респективно искът за реално изпълнение за периода 27.12.2016 г. – 20.09.2019 г. следва да се отхвърли като неоснователен, както и ацесорния за обезщетение за забава за периода 26.02.2018 г. – 20.06.2020 г.

Всъщност за част от исковия период на потребление - 27.12.2016 г. - 09.03.2017 г. няма преки доказателства, които пълно и главно да установяват изобщо, че ответницата е била собственик или ползвател на обекта на потребление. Единствените доказателства сочещи, че титуляр на процесната парида за този период е ответницата на практика се явяват представената с исковата молба справка за недобора на частен абонат и представените в о.с.з., карнетни листи за отчетен период на потребление 25.01.2016 г. - 23.10.2019 г., които обаче съставляват частни свидетелстващи документи съставени от страната, която ги е представила. Частните документи противоречат и на визирания по-горе официален удостоверителен документ какъвто се явява справката от Службата по вписванията, която недвусмислено сочи, че ответницата е била собственик на процесния обект на потребление само за периода 10.03.2017 г. - 18.09.2019 г. Т.е. за визирания отрязък от време - 27.12.2016 г. - 09.03.2017 г. не е доказан и първият кумулативно необходим елемент от фактическия състав на правото на ищеца да начисли и претендира от ответника процесната сума за реално доставени и ползвани от него услуги на адрес гр. * с абонатен № * и искът подлежи на отхвърляне в тази част и на друго основание.

За пълнота съдът следва да посочи, че неоснователно се явява правоизключващото 4 възражение на ответницата, че СТИ не е било метрологично годно.

В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., на водомерите се извършват следните проверки: периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора или потребителя. При възникване на спор относно метрологичните характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него като при изправен водомер разходите се поемат от заявителя (така чл.34, ал.3 и 4 от Наредба №4/2014г., чл.16, ал.5 от ОУ). Периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка (чл.16, ал.4 от ОУ). Съгласно чл.21 от ОУ, когато представителят на ВиК оператора установи потребител с непроверен индивидуален водомер съгласно чл.16, ал.4 от ОУ, същият прави предписание за потребителя за извършване на периодична проверка със срок за изпълнение три месеца. В случай, че потребителят не изпълни предписанието и не 4 инициира и извърши периодична проверка на водомера, след изтичането на този тримесечен срок количествата изразходвана вода се начислява по конкретен, установен в Общите условия ред за това - чл.25, ал.8 и 10 от ОУ.