Решение № 10243 от 15.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10243 гр. ************, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110138500 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „************-************“ ЕАД против Р. Ц. ************ и Е. К. С..

Ищецът „************-************“ ЕАД твърди, че на 15.01.2020 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците Р. Ц. ************ сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. ************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 461,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г. и Е. К. С. сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. ************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 461,18 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г. В тази връзка 1 било образувано ч.гр. дело № 1850/ 2020г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че за ответниците притежават правото на собственост върху топлоснабден имот, намиращ се в гр. ************, ************, с абонатен номер № **********, поради което са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) на ищеца.

Ищецът сочи също така, че през процесния период са действали ОУ за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. ************, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „********** ***********“ ООД.

Съгласно чл. 33 ОУ, клиентите са длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ищецът сочи, че през процесния период доставил на ответниците топлинна енергия, като последните не изпълнили задължението си да плати цената на същата в посочения в ОУ срок, поради което същите са в забава по отношение на задължението си да платят цената на топлинната енергия. В съответствие с разпоредбата на чл.155, ал. 1, т. 2 ЗЕ цената за топлинната енергия била начислявана от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „********** ***********“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Развити са съображения, че ищцовото дружество е начислило обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Р. Ц. ************ съществуването на вземането му за сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 461,19 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г.и по отношение на Е. К. С. за сумата 1916,28 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. ************, ***********, за периода м. май 2016г.- м. април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение- 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата 15.01.2020г., до окончателното плащане на сумата, сумата 461,18 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017г. до 08.01.2020г., сумата 33,98 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2016г. – м. 04.2019г., сумата 5,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2017г. до 08.01.2020г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответниците Р. Ц. ************ и Е. К. С. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и по размер.

В отговора са наведени твърдения, че не са потребители на топлинна енергия, доколкото между тях и ищеца няма валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Посоченото възражение е аргументирано с доводи за оспорване на представения договор за продажба на недвижим имот от 01.03.1991г., тъй като в същия били посочени единствено три имена, но не и други индивидуализиращи белези на ответниците.

Ответниците релевират доводи, че не са представени доказателства, че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа. На следващо място, в отговора се оспорва, че през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Оспорва се техническата годност и изправност на технологичното оборудване и измервателните уреди- абонатна станция, общия топломер и останалите монтирани разпределители (топломери) в сградата, в която се намира процесния имот.

Според представения по делото договор, сключен с дружеството за топлинно счетоводство през 2001 г., не се отнасял за процесния период. В отговора са развити съображения, че акцесорната претенция за лихви върху главницата за дялово разпределение е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане. Релевират възражение за погасителна давност по отношение на вземането за цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2016 г. до м.12.2016 г. за сумата 582,73 лева.

В обобщение, ответниците считат предявените искове за неоснователни и молят за тяхното отхвърляне.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.03.1991г. е сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имот, по силата на който ответниците придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот.

На 29.10.2001г. между етажна собственост, намираща се на адрес гр. ************, ********** и “********** ***********” ООД е сключен договор № 701 за извършване на услугата “топлинно счетоводство” чрез системата за индивидуално отчитане и разпределение на топлинна енергия, по силата на който етажната собственост възложила извършването на услугата дялово разпределение на третото лице помагач. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици.

3

Относно количеството топлинна енергия, доставена в имота през процесния период, е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която през периода м. май 2016г.- м. април 2019г. в имота е доставена топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на стойност 3832,52 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи съществуването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Първият спорен между страните въпрос е съществува ли облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Отношенията между ползвателя/ собственика и топлопреносното предприятие възникват от момента, в който последният придобие правото на собственост или енергия, а такъв е новия ползвател/ собственик. Конкретиката на случая сочи, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот на 01.03.1991г. чрез правна сделкапродажба. Във връзка с оспорванията в отговора на исковата молба следва да се посочи, че независимо, че в договора не са посочени ЕГН на ответниците, то обстоятелството, че същите са собственици на процесния имот се установява от по несъмнен начин от доказателствата по делото. Видно е от изготвената по делото служебна справка за ответниците, че същите имат регистриран постоянен и настоящ адреси именно на адреса, на който се намира процесния имот. От друга страна, от представеният списък на етажните собственици, присъствали на общото събрание, на което е избрано дружество, което да осъществява дяловото разпределение, ответникът е посочен като собственик на процесния имот и същият се е подписал. Подпис на отв. ************ се съдържа и в документите за извършен отчет на уредите за дялово разпределение. Представените документи- списък на етажните собственици и документ за отчет на уредите за дялово разпределение, представляват частни документи, поради което същите се ползват с формална доказателствена сила за изявленията на лицата, които са ги подписали.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че от представените доказателства, преценени в съвкупност, може да се изведе извода, че ответниците са носители на правото на собственост върху имота.

Предвид изложеното между страните съществува облигационно възникнало въз основа договор за доставка на топлинна енергия. правоотношение,

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата– етажна 4 собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер.

Средството за търговско измерване се намира в сградата- етажна собственост и се отчита ежемесечно от ищеца, като етажните собственици имат възможност да присъстват при отчитането в случай, че посочат на ищеца свой представител, който следва да бъде уведомен за графика на отчитане. Съответно в определения от подзаконовите актове и общите условия срокове не са направени рекламации във връзка с отчитането на показанията, поради което и при липсата на възражения на етажните собственици относно отчетените показания, че същите са реално извършени, съответно е консумирано отчетеното количество топлоенергия. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на доставената топлинна енергия в периода 01.05.2016г.- 30.04.2019г. е 3832,52 лева.